Параграф22 Weekly

На прощаване

Дават "жега" на отчуждаването на имоти

Видният конституционалист Георги Близнашки прескочи конституцията

В последните дни от съществуването си правителството на професора-конституционалист Георги Близнашки внесе в Народното събрание предложения за промени в уредбата за отчуждаване на частни имоти. Предложенията целят да се забързат замрелите отчуждителни процедури, заради които буксува изпълнението на редица важни за страната инфраструктурни промени. За мнозина юристи обаче тези предложения са на границата на противоконституционността, а може би и отвъд нея. Но дали е така може да каже само Конституционният съд, ако някой все пак се пресрами да го сезира.

Отчуждаването на частни имоти в името на "общото благо" и построяването на общозначими национални обекти винаги е било повод за ярко нажежаване на страстите. Затова е сигурно, че така ще стане и сега. От една страна, са интересите на собствениците, които биват лишавани от земята си, а от друга - на държавата, на големите инвеститори, а и в крайна сметка на всеки гражданин, който ще ползва новата инфраструктура или обект. Въпросът е как да се уцели балансът между тези два интереса. А практиката досега показва, че никой, поне до момента, не е успял да го направи. И е малко вероятно и Близнашки да бъде запомнен с успех в тази област.

В проекта за изменение в законите за държавна и общинска собственост кабинетът "Близнашки" се опитва "да даде жега" на отчуждаването с няколко мерки по отношение на призоваването, оценките, процедурите и обжалването. Най-спорната от промените обаче е свързана с т.нар. "предварително изпълнение", което се допуска за заповедите на областните управители и на МС при отчуждаване на имоти.Това предварително изпълнение на практика означава, че инвеститорът ще може да бъде въвеждан във владение на чуждата собственост и да започва строителна дейност още преди актът за отчуждаването да е влязъл в сила - т.е. независимо че още не са свършили съдебните дела, с които собствениците оспорват отчуждаването или оценката на земите си.

Бедата е там, че Конституционният съд беше повече от категоричен в едно свое решение от 2013 г.: "С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имот - частна собственост и да започне строителни дейности, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост. Конституционният съд е категоричен в своето разбиране, че "не съществува правова държава в света, чието конституционно или гражданско право да позволяват разпореждане с чужда собственост или ползването й без правно основание, против волята на собственика".

Според КС основният закон на държавата - конституцията, определя като задължително условие пред отчуждаването собственикът на имота да бъде равностойно и най-вече предварително обезщетен. Ако размерът на предвидената от държавата сума  за отнетия имот е оспорен, това значи, че няма равностойно обезщетяване - след като има дело, само съдът може да каже каква е цената, която трябва да се плати за чуждия имот. И преди той да се е произнесъл с влязло в сила решение, съответно  преди държавата да е превела определената от съда сума на собственика, отчуждаване просто не може да има.

С две думи, завземането на имота преди "предварителното и равностойно обезщетение" гази конституцията. Освен това съдът беше категоричен, че "частично изплатеното обезщетение не може да се приеме за предварително по смисъла на чл.17, ал.5 от основния закон" - т.е. няма как да се заобиколи законът: съдът трябва да се изчака, а определената от него цена - платена, преди да се влезе в чуждия имот.

Делото, по което Конституционният съд се произнесе, беше предизвикано от промени в същите тези закони за държавната и общинската собственост, направени по време на първото управление на ГЕРБ. Тогава бяха въведени процедури по отчуждаване, чиято логика най-общо беше следната: ние ще вземем земята и ще започнем да строим, пък ти подавай жалби в съда, като искаш, не ми пречиш. Въводът във владение на инвеститорите в чуждите имоти ставаше веднага, строителството започваше, а за хората оставаше "удоволствието" да водят дела в съда с години, при това без никаква яснота дали изобщо ще спечелят нещо от това. Звучи почти идентично с това, което е предложил кабинетът "Близнашки", макар и осъществено  чрез различни правни инструменти.

След като Конституционният съд отмени една камара норми заради противоречие с основния за всяка икономика принцип на неприкосновеност на частната собственост, сега се стига до друга крайност: отчуждителните процедури по всички инфраструктурни проекти на практика бяха блокирани, въпреки че пари за тях са отпуснати от Европа и сроковете за усвояването им могат безплодно да изтекат още преди да е направена първа копка по строителните площадки. Хората буквално заляха съдилищата с дела - в момента във Върховния административен съд има над 400 дела само срещу оценките на имотите, отчуждени заради строежа на Северната скоростна тангента. А бройката на оспорените оценки за отчуждени имоти в цялата страна отдавна вече се изчислява в хиляди.

Основният проблем всъщност през цялото време е бил и си остава един и същ: не защо се взимат имотите, а на каква цена. Защото се оказа, че има наистина фрапиращо несправедливи оценки на имоти, отнемани от собствениците им срещу жълти стотинки. При това в най-буквалния смисъл на тази фраза. Неясно защо обаче държавата продължава да стиска очи и да се прави, че не вижда единствения логичен, ясен и смислен изход от тази нелепа ситуация? Защото той е изключително простичък: на хората просто трябва да бъде предложена действително справедлива цена за имотите им - така, както се прави по цял свят. Обратното е просто надцакване между държава и граждани. А от него никога и никой не е спечелил.

Ирина Матева

Facebook logo
Бъдете с нас и във