Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ДДС измамите - хит сред перачите на пари

Доклад на спецдирекцията Финансово разузнаване в ДАНС разкри схеми и тенденции в прането на пари

Тенденции в прането на пари


От направените последни анализи в специализираната административна дирекция Финансово разузнаване в ДАНС (САД ФР) е установено, че се запазват тенденциите от предходната година:


1. В последната година намалява броят на докладваните случаи, свързани със схеми за изпиране на пари, при които българската финансова система се явява транзитна дестинация. Последното в определена степен има своето логично обяснение с все по-дълбокото проявление на световната икономическа криза. В предходните периоди (преди кризата), когато в страната се генерираха сериозни по обем преки чуждестранни инвестиции с легален произход и легално предназначение, беше значително по-лесно част от последните да служат и като прикритие за влагане, разслояване и интегриране на средства с неустановен и много често незаконосъобразен произход. Със свиването на тези инвестиции, с увеличаване на междуфирмената задлъжнялост и с намаляване на покупателната способност се промени и макро- и микроклиматът в икономиката на страната. От своя страна изпирането на пари като процес е пряко свързан с различните мезо-,макро- и микроикономически показатели, с бъдещата стойност на активите и определените нагласи на пазара. Именно поради тази причина и промените в горните показатели водят до изменение в използваните схеми за изпиране на пари.


От тази гледна точка в България все по-често се използват схеми за изпиране на средства, придобити от извършването на данъчни измами (предимно с приспадане на ДДС). Ето защо се наблюдава и намаляване на дела на транзитните парични потоци, които са докладвани в САД ФР като съмнителни по отношение на изпирането на пари.


В последните няколко години показват своето проявление и развитие т.нар. хакерски атаки (в т.ч. phishing fraud, заразяване с вируси тип троянски кон и други). Основно този тип предикатни престъпления се извършват в чужбина, като естеството на същите се състои в съставяне (от хакери) на сайтове дубликати на вече съществуващи такива, където може да се извършва online пазаруване. При въвеждане на данни в тези сайтове дубликати относно банкови сметки едновременно с това нерегламентирано се източват и паролите по сметките.


Други предикатни престъпления по отношение на използване на интернет за изпиране на пари са такива срещу интелектуалната собственост (нерегламентирана търговия с имитирана търговска марка). По-късно с тези пароли всички наличности по дадената сметка се трансферират към друга специално създадена сметка (отново предимно в чужбина). Използват се сметки на търговски дружества, за които е характерна легална дейност, свързана с ежедневни разплащания по предоставени услуги и/или продадени стоки на физически лица. По този начин след извършване на предикатното престъпление получените средства се влагат в легалната финансова система отново в чужбина. Следващият етап от процеса на изпиране на пари, а именно разслояването, се извършва на територията на страната. Същото става чрез извършване на преводи по сметки на подставени лица в България (т. нар. мулетаили финансови агенти), впоследствие се предпочита трансфериране на сумите към чужбина чрез използване на системите за парични трансфери. Характерно за този тип схеми е използването на множество на брой физически лица, като връзката с организаторите на схемата основно се извършва по телефона или чрез интернет. По-голяма част от подставените лица не са запознати с естеството на схемата.


2. Наред с това обаче през 2012 г. се увеличава и делът на случаите, които касаят изпирането на средства, придобити чрез извършване на предикатни престъпления на територията на страната (предимно данъчни измами). Все по-чести стават измамите с ДДС във връзка с извършване на вътреобщностни доставки, при които се декларира износ на стоки за страни от ЕС, без реално същият да бъде извършван (т.е. преносът на стоки не съответства на осъществените парични преводи).


Друг тип схеми, които са характерни, са свързани с използване на търговски дружества, регистрирани в офшорни юрисдикции. Те се използват предимно във фазата на разслояване на средствата, тъй като при тях по-трудно се установява действителният собственик както на капитала на дружеството, така и на конкретните суми, които са обект на изпиране. В този смисъл подобни компании се явяват междинна стъпка в процеса на изпирането на пари. Обикновено те се включват в схеми, в които средствата са придобити от незаконосъобразна дейност, свързана с контрабанда, имотни и данъчни измами, източване на дружествени активи и други. Придобитите по този начин средства се акумулират чрез многократни преводи между свързани компании, впоследствие се окрупняват и биват наредени към сметките в офшорните дружества с основания, свързани с връщане на заемни средства, които с цел допълнително да бъде затруднено установяването на нелегалния произход на същите предварително се декларират по надлежния ред пред БНБ.


В този аспект в последните години се предприемат действия от международната общност към засилване на сътрудничеството с подобни юрисдикции (т.нар. данъчни убежища) с цел получаване на подробна информация за регистрираните търговски дружества и техните собственици.


Пране според характеристиката на финансовите потоци


Самите финансови потоци, които се транзитират, се характеризират основно по отношение на техните обеми. От една страна, се разграничават опитите за раздробяване на средствата с цел да се избегне подаване на декларации за произход на средствата, както и с цел да остане и минимална следа както от наредителя, така и от бенефициента по преводите. В този смисъл предпочитан механизъм за трансфер на суми са системите за бързи разплащания (в България основно се използва системата на Western Union и подагентите на същата). При използване на банковата система се предпочита раздробяване на сумите по множество различни сметки (най-често депозитни) и бенефициенти.


От друга страна, са преводите на големи суми (в размер, надвишаващ 100 000 евро). За легализирането на подобен вид суми се използва предимно търговската дейност на юридически лица, като приоритетно един или няколко от субектите по подобен вид транзакции биват регистрирани в офшорни юрисдикции. Това затруднява идентифицирането на действителните им собственици и позволява използването на банковите системи на страни, в които не е толкова добре развито законодателството, свързано с противодействието и превенцията на изпирането на пари. На база на фиктивни договори за заем също се легализират средства с неизяснен произход (по подобие на посоченото по-горе).


Запазва се и тенденцията от 2011 г. за използване на специфични финансови инструменти (ценни книжа, съкровищни бонове, депозитни сертификати и други). Този тип инструменти имат множество предимства при тяхното прехвърляне, при търговия с тях и с оглед на тяхното управление (в зависимост от спецификата на всеки един от тях). В този смисъл предпочитани средства остават и менителничните ефекти (менителници, записи на заповед и чековете, включително и пътническите такива). Те се използват по няколко причини, а именно поради това, че тяхното фалшифициране става значително по-лесно, както и поради обстоятелството, че, от една страна, те представляват документ, материализиращ право, а, от друга страна, вещ. Те представляват също кредитно средство, с което се отлага бъдещо плащане, но могат да служат и като гаранция. Именно последното им свойство много често се използва при опити за извършване на различни видове измами (основно банкови).


Друга характерна тенденция е все по-честото използване (при легализирането на средства с неизяснен произход) на системите за интернет банкиране, които се предоставят от търговските банки на техните клиенти. Това позволява извършването на преводи в реално време от различни географски точки и ограничава времето за реакция от страна на банките за спазване на задълженията им по чл.11 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (подаване на доклади за съмнителни операции). Посоченото дотук и обстоятелството, че подобен вид услуга става все по-популярна при извършване и на легални разплащания, прави същата предпочитана при изпирането на пари.


nbsp;


Новоустановени схеми



В САД ФР е получена информация относно нов (до момента в дирекцията не е постъпвала информация точно за този вид схеми) вид измамна схема -тип Понци.При този тип схеми дадено лице се представя за инвеститор, брокер или адвокат (каквото всъщност не е), като предлага на физически лица да инвестира техни средства с високи печалби, които впоследствие не реализира и не връща дадените му средства. Последното представлява само една от разновидностите на схемите тип Понци. Този вид измами са кръстени на лицето Чарлз Понци, който ги прилага в началото на XX век.



Наблюдава се и докладване на база на информация, получена вътре в рамките на една търговска група относно определени съмнения за извършване на незаконосъобразна дейност. Същата е била придобита от чуждестранен клон, като по този начин задълженото лице по чл.3, ал.2 и 3 от ЗМИП докладва веднага след встъпване в търговски отношения.



Друга тенденция, която се наблюдава през последната година, е свързана с докладване на съмнителна дейност, извършвана от дружества с основна дейност, в областта на възобновяемите източници на енергия.



Подобен тип юридически лица се използват в схеми за изпиране на пари поради няколко причини. На първо място е обстоятелството, че диверсификацията на енергийните източници е основен приоритет в България и ЕС, което от своя страна предполага предприемане на мерки за насърчаване на създаването на дружества с такава дейност (включително и изкупуване на произведената продукция на преференциални цени по предварителни договори и насърчаване на чуждестранните инвестиции). Последното предполага и опити за използване на дейността на такива дружества с цел изпиране на пари. На второ място следва да се отбележи, че изграждането на подобни високотехнологични паркове е свързано със значителни по обем инвестиции и акумулирането на високи обороти. Това предлага лесен начин за инвестиране на големи суми с неустановен произход или на опити за извършване на данъчни престъпления (предимно източване на ДДС).



Наблюдават се случаи, при които при изграждането на подобни фотоволтаични паркове се отпускат заемни средства от офшорни компании, което затруднява установяването на източника на финансиране.


nbsp;


nbsp;


Типология на изпирането



- По сметка на българско търговско дружество, с която се разпореждат обикновено пълномощници, се получават преводи за големи суми. Основанието обикновено е, че са от продажба на ценни книжа.Дружеството титуляр по сметката е продало (на извънборсовия пазар) притежаваните от него акции в капитала на друга компания на свързано лице. Продажната цена на акциите е на стойност няколко пъти по-висока от тази, на която същите са били търгувани на борсата. След постъпване на сумата по сметката на дружеството тя се нарежда към сметка в чуждестранна банка на офшорна компания, като се декларира, че средствата представляват част от погасителна вноска по кредит, който е отпуснат от офшорната компания. Кредитът е от минал период, но е деклариран пред БНБ няколко години по-късно. Впоследствие по сметката на българското дружество са получени още няколко превода за големи суми от други две български юридически лица с основания по договор. Акумулираните средства отново са наредени към чуждестранната сметка на офшорната компания. По-късно и всички преводи, които са наредени към офшорното дружество, са върнати на наредителя, след което върнатите суми отново са наредени към офшорната компания, но този път към друга чуждестранна сметка. Към българското дружество отново е получен голям превод с основание по договор, като сумата отново е наредена към чуждестранната сметка на офшорната компания. Всички горепосочени компании са свързани.



nbsp;


nbsp;


nbsp;


- Лице с паспорт от европейска държава, но родено в държава, включена в списъците на FATF (Financial Action Task Force), е титуляр по сметка в българска банка. При извършен анализ на движението на паричните потоци по банковата сметка е установено, че през 2012 г. лицето е получило чрез международен превод сумата от няколко десетки хиляди евро с наредител от европейска държава. Впоследствие бенефициентът е извършил няколко касови тегления първоначално на по-малки суми, а впоследствие е изтеглил останалата сума. Лицето посочва, че произходът на парите е от дарение. Прави впечатление обаче, че въпросното дарение преминава през трето лице, което вероятно цели да затрудни проследяване на действителния произход на средствата по отношение на мястото на тяхното нареждане (вероятно държавата, в която е роден бенефициентът) и вероятно размерът на действително наредената сума.





- За период от няколко месеца през 2012 г. българско юридическо лице получава и нарежда по своя сметка в българска банка над 30 превода на обща стойност от няколко десетки милиона USD и EUR и нарежда над 50 превода за няколко десетки милиона USD и EUR. Средствата постъпват основно от юридическо лице от чужда държава (извън ЕС) и се нареждат към различни юридически лица (някои от тях с адреси в офшорни зони) в европейски държави (членове на ЕС) и др. Всички преводи се излъчват почти веднага след заверяване на сметката чрез интернет банкиране и са с експресен вальор. Управител на дружеството и пълномощник по сметките е чужд гражданин. Абсолютно идентични са операциите по сметката на друго дружество с управляващ същия чужд гражданин. За периода от няколко месеца през 2012 г. по сметката му са получени и наредени преводи за големи суми по фирмени сметки в различни държави (включително в Азия). Основанията на получените и наредените преводи, както и начинът на разпореждане със средствата, съвпадат и при двете български юридически лица. Едноличен собственик на капитала на двете дружества е компания, която е регистрирана в офшорна зона. Горепосоченият чужд гражданин е изпълнителен директор на компания, към която принадлежат и посочените две български дружества. Последните две се занимават с внос и търговия на определена продукция както на местния, така и на международния пазар. През 2012 г. е получен превод в голям размер, постъпил по сметка с титуляр трето българско дружество. Преводът е нареден от юридическо лице, което е регистрирано в чужбина (различно от посочените по-горе). Впоследствие почти цялата сума е наредена към сметка на едно от горепосочените български юридически лица. В същия ден последното нарежда сумата към дружество в офшорна зона. Същите операции се повтарят неколкократно и в следващите няколко дни. По подобна схема са превеждани суми по сметки на още няколко български юридически лица.



nbsp;


nbsp;


Данни за средствата с неясен произход през 2012 г.



През 2012 г. в САД ФР-ДАНС са получени 1821 бр. уведомления за съмнителни операции на обща стойност 3.65 млрд. евро, като 68.8% от постъпилите уведомления са от банки. Всички постъпили уведомления са по чл.11 от Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), с изключение на 4 бр., които са по чл.9 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ). От всички постъпили уведомления 1536 бр. са първоначални доклади за съмнителни операции (ДСО), а 285 бр. са допълнителни към вече подавани доклади.



През 2012 г. са приключени с насочване на информацията по чл.12, ал.4 от ЗМИП, общо 553 броя оперативни преписки, с обща стойност на съмнителните операции/сделки в размер на 581 947 598 евро (в т. ч. информацията по 212 броя оперативни преписки е насочена към МВР, по 326 броя преписки -към други дирекции в ДАНС, и 15 броя към прокуратурата на Република България).



През 2012 г. със заповед на министъра на финансите са спрени общо 14 (четиринадесет) броя съмнителни операции/сделки на обща стойност 1 571 368 евро, а материалите по оперативните преписки са предоставени по компетентност на съответната прокуратура. За сравнение - през 2011 г. са спрени 7 (седем) операции на стойност 4 341 862 евро, през 2010 г. са спрени 10 броя операции за 2 233 219 евро, за 2009 г. е спряна 1 (една) операция за 411 004 евро и за 2008 г. са спрени 2 (две) операции за 299 701 евро.


Facebook logo
Бъдете с нас и във