Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Деца на килограм в Закона за детето

Половин година след представянето на Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за детето и на проекта на Закон за детето ситуацията около поредния законотворчески напън у нас е нещо средно между популярните холивудски продукции Деца на килограм и Сам вкъщи. Както е известно - в едната многодетно семейство излиза от релси след преместването си от провинцията в мегаполис. В другата малчуган се оправя сам с разбойниците у дома си, докато родители му са се запилели някъде. Подобно на случващото се в двата касови хита разправиите около проектозакона търпят вече няколко издания. А последното се превърна в словесен екшън, който ошашави авторите и разклати сериозно здравия родителски разсъдък.


Организираната от СДС и от няколко граждански сдружения в края на миналата седмица кръгла маса в Народното събрание и придружилите я преди и след това медийни препирни, вдигнаха гъст дим. Толкова гъст, че опушени се оказаха както привърженици, така и противници на проекта. А добрата поначало идея да се направи нещо полезно децата стана почти неразпознаваема. Проектът на Закон за детето според едни оценки е в пълен синхрон с Конвенцията за правата на детето на ООН, той е новаторски като философия, обхват и техника. Аргумент да бъдат събирани в един закон правни институти от няколко действащи нормативни акта беше да се формира синхронизирана политика, която изразява една философия. Но философията се оказа коренно променена - бил възприет нов подход, основан на правата. Според него детето е носител на права, а не е само обект на закрила. За всяко детско право са предвидени гаранции за защита и зачитане - посочени са конкретните правно задължени лица, административни и съдебни процедури за нарушителите, санкциите за поведение, нарушаващо правата на детето, както и широкият му достъп до органите, които му съдействат и го подкрепят. Другата концептуална новост е, че, за разлика от действащото законодателство, проектозаконът е ориентиран към всички деца и техните родители, а не само към децата в риск.


Тези уверения по-скоро


ожесточават противниците

на сегашния текст на закона, които не отстъпват от тезата си, че той би иззел изконни родителски функции, прехвърляйки ги на държавата. Чуха се упреци, че целият законопроект е подчинен на погрешно мислене, а текстовете му са толкова неясни, че по време на дискусиите по много от тях са направени диаметрално противоположни тълкувания. В окото на бурята попаднаха правата на децата да отказват лечение след 16-годишна възраст, правата на социалните служби да отнемат подрастващ от родителите му по анонимен сигнал за домашно насилие, както и да им дават задължителни предписания за неговото отглеждане. Сексуалното възпитание също се оказа под въпрос, а синият депутат Ваньо Шарков обоснова извода, че проектът е глупав, защото на практика легализира проституцията и употребата на дрога. Шарков посочи текста, който забранява на децата да посещават обществени места, в които няма обособени помещения за непушачи, в които се представят програми с еротично или порнографско съдържание, организират се хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, предлагат се сексуални услуги или консумация на психотропни вещества. Той бил безсмислен, защото в България заведения за секс услуги и консумация на дрога легално няма. Опонираха му обаче, че според ученици от Френската гимназия центърът на София е гъсто наситен с подобни нарко -и сексоазиси .


Недоумението на управляващите от усилващата се съпротива изказа най-кратко депутатът от ГЕРБ Светлана Ангелова: Аз съм потресена от изказването ви, че законът е глупав, вреден и опасен и че противоречи на много закони и актове. Смятам, че сте пресолили манджата. Теодора Иванова от Държавната агенция за защита на детето пък обясни текста със забраната за посещение на места, предлагащи секс услуги и дрога с разликата между родители и деца: Не съм съгласна, че законът легализира проституцията - ако нещо е разрешено за родителите, не означава, че е разрешено и за децата.


Двете страни постигат съгласие единствено за това, че

nbsp;


проектът не е окончателен

nbsp;


Изглежда обаче, и двете страни попресоляват. В гнева си противниците на проекта стигнаха до крайности - че той реабилитира добре познатите практики на доноси, признавайки включително анонимни такива при насилие над дете и че се осъществяват възгледите на руския революционер Лев Троцки ролята на семейството да отпадне и грижата за децата да бъде поета от държавата. Стигна се и до патетичен призив: Да спрем одържавяването на децата! В организирана от едно от гражданските сдружения петиция проектът беше наречен шокиращ заради опасността от разрастване правомощията на държавата в посока тоталитарен контрол. Бе напомнено съдържанието на чл.47 от конституцията, според който отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Оспорва се твърдението на авторите на закона, че са в тон с Конвенцията за правата на детето на ООН. Проектозаконът възпроизвеждал принципите им избирателно и направо противоречал на изискванията правата на детето и на семейството да вървят в синхрон, да започват вътре в семейството и в никакъв случай да не се противопоставят на правата на родителите.


Противниците съзряха дори добре разписана процедура за пълно игнориране на семейството и подчиняване на родителите на държавното управление и контрол благодарение на възможността да се предизвиква намеса на социалната служба при разногласия в семейството, да бъдат оспорвани решения на родителите и т.н. Всяко родителско действие може да бъде интерпретирано като насилие, възможно е въвличане в дейности, неблагоприятни за развитието на детето, или форма на въздействие, която противоречи на интересите на детето, а религиозното възпитание може да бъде определено като въвличане в религиозни дейности. Социалната служба може да отнесе случая до съд по своя преценка, а децата над 14 години могат да се обръщат към съда директно, когато сами преценят, че са нарушени правата им. В тези случаи детето може да бъде представлявано в съда от социалната служба, а тя има право на достъп до детето без знанието и одобрението на родителите. Предписанията на социалните служби са задължителни за родителите и могат да бъдат оспорени само по съдебен път.


В обобщение бяха изказани опасения от фактическо беззаконие на изпълнителната власт на най-ниско ниво спрямо всички родители със смъртоносен потенциал за институцията на семейството и явна възможност за безпрецедентни по размер злоупотреби, корупция и престъпления. Законопроектът беше нарече фундаментално порочен и законопроект против семейството, който не може да бъде оправдан с никакви добри намерения и по-специално чрез емоционалните теми за изоставените деца и за насилието срещу деца.


Подобна


теория за голям заговор

е явно попресилена, тъй като държавата поначало е най-важният публичен гарант за доброто на децата. Още повече че в днешния си вид държавата България няма нито възможност, нито желание да отделя ресурс за дейности, които може да хариза на родителите. Както сме първи по бедност и беззаконие в Евросъюза, така нямаме равни и по показателите несигурност за децата и детска престъпност. Съпротивата срещу опита за държавна намеса в тази насока пък е правопропорционална на всеобщото недоволство от опасностите, дебнещи и изкушаващи децата на всяка крачка.


Още при представянето на концепцията за детско правосъдие и на проекта за Закон за детето беше изоставена набързо идеята за създаване на специализирани съдилища за малолетни и непълнолетни. Тя беше заменена със специализация на магистрати по тази материя в рамките на съществуващите съдилища и прокуратури. Но никой не знае прави ли се нещо по въпроса. При тази съпротива срещу разработените от образователното и социалното министерства концепции за приобщаващо образование и на нов Закон за детето управляващите може да ревизират заявката на министър Тотю Младенов той да бъде приет до края на годината. По-лошото е, че ако дебатът се води с подобни риторични похвати, покрай сухото може да изгори и мокрото.


Всъщност проблемът е нетолкова в съотношението между родителска и държавна власт, колкото в приложимостта на някои от разпоредбите. Обратно на идеята за обособяване на цялото детско законодателство в един закон(чуват се и мнения да носи наименованието кодекс)предвидените в него органи по правата на детето са твърде много. Такива са няколко министри - на труда и социалната политика, на вътрешните работи, на образованието, на младежта и науката, на правосъдието, на външните работи, на културата, на здравеопазването. В списъка присъстват още областните управители, кметовете на общини, Комисията по правата на детето, Националния съвет за детето и Дирекция Социална подкрепа със съответните им териториални поделения.


nbsp;


Каре в основния текст /шрифт с подложка на това място)


Противниците на проекта се опасяват най-вече от Комисията по правата на детето, която е уредена като независим специализиран орган на Министерския съвет и има оперативни правомощия по контрола на детските права. Тя има правомощия да организира проверки във всички структури на изпълнителната власт, които пряко работят с деца, както и в случаи на деца с нарушени права. При установяване на нарушения комисията дава задължителни предписания за отстраняването им, придружени с методически указания, както и наказателни постановления, които може да се обжалват по съдебен ред. Глобите са много и солени, а в някои от случаите при повече от две нарушения се търси наказателна отговорност. Санкциите заплашват обаче както родители, осиновители, настойници и попечители, така и държавни органи, медицински лица, медии, търговци.


Производството пред комисията може да се образува по жалби на засегнати лица, по сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи, както и служебно от комисията. Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни, подадени лично, по пощата или по факс, телекс и електронна поща. Анонимни жалби и сигнали се разглеждат в две хипотези - ако се отнасят до насилие над дете и ако описват нарушения, извършени преди повече от две години. С оглед размерите на глобите, които са от няколко стотин до няколко хиляди лева, е ясно, че съдът става основен участник в защитата на детските права, тъй като малцина не биха ги обжалвали. Срещу подобна тенденция за пълен съдебен контрол едва ли би възразил всеки правозащитник.


Предвидена е норма, която би стимулира приемното родителство. Стига държавата да го насърчи ефективно. Социалното министерство вече увери, че има проект за приемната грижа, по който в рамките на три години ще бъдат инвестирани 15 млн. евро и ще бъде разширена мрежата от приемни семейства.


Нарасналата възможност за разкриване на биологичните родители на осиновените деца, след като навършат 18-годишна, възраст пък беше обсъждана още при въвеждането на новия Семеен кодекс и сериозни аргументи срещу това освен клюкарските навици на българина не се чуха. В развитите страни предразсъдъците за разкриването на идентичността на осиновените отдавна са изживени, а в случая отново съдът ще решава дали да стане това, след като е изслушал биологичните родители или роднини на детето. При даване на детето за осиновяване пък осиновителят ще декларира дали е съгласен тайната да бъде разкрита, след като детето навърши пълнолетие.


Сегашната ситуация, при която експерти и родители се разкъсват между убеждението, че нов Закон за детето е необходим, и страховете той да не се окаже непосилен, показва най-вече безсилието на обществото, а оттам и на държавата да защитят реда и семейните ценности. Усещането за несправедливост идва всъщност от обстоятелства извън закона. Колкото и добри да са намеренията, оцеляването на семействата, а оттам и на децата не може да става единствено с глоби. Високите стандарти в отглеждането и възпитанието се нуждаят от високи стандарти в труда, в социалното осигуряване, в правосъдието.


За пореден път се премълчава и големият проблем с приложимостта на закона към малцинствата. Не е трудно и да се предвиди как ще бъдат приети държавните предписания в ромските гета и как държавата ще си събере глобите при масовото им неизпълнение. Но пък и предлаганият от неправителствени организации подход - вместо да бъдат санкционирани лошите родителите да бъдат стимулирани, са неприложими - това означава държавата да взема от добрите родители, за да стимулира лошите. С подобно нещо никой добър родител не би се съгласил.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във