Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Дела много - правосъдие малко

Ненавистта към съдебната система расте правопропорционално с увеличаването на нейната натовареност. До какви незапомнени дълбини се е сринало доверието на гражданите към съдиите и прокурорите показаха последните социологически проучвания от миналата седмица. А председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев опита да ни убеди на прага на тази седмица, че магистратите се скъсват от работа, но обществото не ги разбира.
На пресконференция, посветена на представянето на редовния годишен доклад за дейността на съдилищата за 2010 г., който след обсъждане във Висшия съдебен съвет ще бъде внесен в парламента, Груев каза все известни неща и все в защита на съдиите - продължават тенденциите за все по-голямата им натовареност, но те успяват да разгледат все повече дела във все по-кратки срокове. Иначе казано - лавината от дела расте, но съдиите геройски й пречат да ги затрупа.
Според данните в доклада през миналата година в съдилищата са постъпили за разглеждане общо 677 410 дела, което заедно с постъпилите във ВКС около 20 000 прави близо 700 000 дела - увеличение от 15.24% спрямо 2009 година. Приключени са 575 473 дела (без тези във ВКС), което е увеличение от 17.15 процента. Повечето от тях - 496 025 са приключени в тримесечен срок и увеличението по този показател е с цели 26 процента. Сериозно е и нарастването на броя на делата, приключили с акт по същество - 495 744. Прекратените са 79 729, а висящите в края на периода са 101 937.
Най-натоварени са районните съдилища, на които се падат близо 550 000 от делата. В челото са съдилищата в областните центрове, а на върха е, както винаги, Софийският районен съд (СРС). Усреднената натовареност във всички съдилища е 36 дела месечно на съдия, което прави 15% повече в сравнение с предходния период. В районните съдилища в областните центрове натовареността е била 65 дела средномесечно, а в по-малките градове - 40 дела, което прави увеличение от 20 процента. Районните съдии в столицата обаче отмятат средно по 85 дела месечно. Това означава, че един граждански съдия в СРС е разгледал средно по 1200 дела годишно, а един наказателен - около 500 дела. Най-затрупан с папки сред окръжните съдилища е, разбира се, Софийският градски съд (СГС), в който на един съдия се падат по 36-37 дела средно на месец.
Председателят на ВКС посочи, че вместо да се мисли за по-равномерно разпределение на работата така, че всички граждани да получават правосъдие еднакво бързо, е приета промяна в закона, която товари допълнително най-затрупаните с работа съдии за сметка на значително по-ненатоварените им колеги от административните съдилища. С промени в Административно-процесуалния кодекс в районните съдилища са изпратени всички жалби срещу актове по Закона за земеделските земи.
Груев не пропусна да напомни, че решението на проблема е в назначаването на още съдии и че ВСС не е обявявал такива конкурси от 2009 година. Но пропусна, естествено, да каже нещо за грозните шуробаджанашки практики на съвета, в който членува по право при тези назначения. Именно покрай конкурсите през лятото на 2009 г. бяха осветени напълно кадровите прийоми на ВСС, а името на Красьо Черния стана нарицателно за размаха на съдебния октопод. Груев посочи, че са незаети 19 щата за съдии в СРС - при щатен списък от 138 съдии тук работят 119. От тях обаче 20 човека са командировани в СГС, защото и там има незаети щатове. Оказва се, че проблемът се дължи и на прекомерното феминизиране на професията - обикновено седем-осем съдийки трайно не са на работното си място, защото са в отпуск по майчинство. Отделно трима магистрати са в дълготраен отпуск, а един е постоянен преподавател в Националния институт по правосъдие. В крайна сметка работата им поемат командировани съдии от цялата страна в СРС. Даже ВКС също попълвали състава си с командировки - пак поради липса на конкурси.
(Дали обаче желанието за нови конкурси произтича единствено от загриженост за хода на делата? Или за назначаване чакат куп деца на наши хора, много от тях вкарани вече през задния вход како съдебни помощници?)
От думите на Груев стана ясно не само че съдиите и при сегашната си численост разглеждат делата по-бързо, но и че самият ВСС не си е свършил работата във връзка с неравномерното натоварване на съдилищата. Трябвало да се предприемат мерки, но те закъснявали - ВСС например тепърва ще приема наредба с критерии за натовареността, но дали това ще доведе до преразпределение на щатове и до преназначаване на съдии или командировките ще продължат, не е ясно.
Освен конкурси Груев поиска и нови сгради. Материалната база на съдилищата като цяло била добра, но имало и тежки случаи. Основен конкурент на Софийския районен съд по теснотия бил районният съд в Петрич. По думите на Груев той е разположен в част от стара къща, разполага с една-единствена съдебна зала, която често не може да побере всички участници в процеса и се налага те да стоят навън в коридора. Съдиите и прокурорите там работели по трима в стаи с площ по около 9 кв. метра.
Тежко е положението и с призоваването. Само за миналата година Софийският районен съд е връчил половин милион призовки на ръка, както и още 100 000 по електронен път. Оказва се, че и тук сме с някое и друго десетилетие след развитите европейски държави. Груев призова електронното призоваване да измести решително търчането на призовкарите и даде пример с Австрия, където съществува изцяло държавна структура, която призовава с помощта на поддържан от нея единен регистър на всички адвокати. Когато страната се представлява от адвокат (особено по граждански дела), тя задължително се призовава само чрез адвоката си.
Рекапитулацията, която направи Груев, запрати топката към МВР, към прокуратурата и към ръководството на ГЕРБ. Тези числа говорят повече от всички разсъждения за това каква е бързината на съдопроизводството. Те обаче не обхващат работата на МВР и на прокуратурата по наказателните дела, а от тях според юристите идва усещането за забавена справедливост. Числата говорят, че съдът не може да бъде упрекнат в уклон към оправдаване. Напротив, основателен е въпросът дали съдиите все пак не се поддават на натиска на обществените настроения дори само поради факта, че за цялата 2010 г. ВКС е потвърдил само две оправдателни присъди.
Въпреки всичко предоставените от Лазар Груев данни не убеждават особено, че правосъдието у нас бележи напредък. Количеството на делата и скъсените срокове са всичко друго, но не и безспорен белег за качество. Още повече че не стана ясно какъв е видът и сложността на даваните за пример дела, разглеждани в рамките на три месеца, нито колко от актовете като цяло биват отменяни и потвърждавани от горните инстанции. Да не говорим за качеството на мотивите, които са най-чистият и завършен израз на корупцията в съдилищата. Липсата на мотиви, превратният прочит на доказателствата и дори пълното пренебрегване на част от тях са обичайни хватки, издаващи безпогрешно кой поръчва музиката. А дреболии като случайното разпределение на определени дела на нетолкова случайни съдебни състави, което става с намесата на административните ръководители, просто не са за такъв тип доклади.

В каре със заглавие: Да обясниш необяснимото

Съдиите да дават обяснения за актовете си пред обществото. Тази безкрайно закъсняла истина преоткри в изявлението си Лазар Груев. Във връзка с все по-голямото недоволство от магистратите в България той цитира становището на Европейската асоциация на съдиите, според което непремереното говорене излага на риск независимостта на съдебната система и нарушава върховенството на закона. Председателят на ВКС стигна до заключението, че мълчанието и коректният тон не са от полза. Това му станало съвсем ясно напоследък и се убедил, че съдът трябва изцяло да промени медийната си стратегия.
Години наред битува разбирането, че съдиите говорят само със своите актове, но понякога изказванията по повод на тях и коментарите по съдебните актове са много далеч от фактите и истината. Аз съм обект на постоянни критики от страна на колегите съдии, че не говоря често пред медиите, не се изправям често пред камери и микрофони и не присъствам на страниците на печата. Но вече стана съвсем ясно, че мълчанието и коректният тон не само че не са от полза за обществото, но и не могат да бъдат оценени. Нещо повече - те дават ниша за говорене срещу съда. Представя се само едната страна и се създава изкривена представа за реалността. Смятам, че председателите на съдилища и пресслужбите им трябва да развиват занапред по-активна медийна политика не само за постановените актове, но и по обясняването им, откри топлата вода Груев.
Той припомни твърдението на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, че на съвестта му трябва да тежат трупове, защото съдът наказал с пробация бандит, заловен от МВР с гранатомет. После се оказа, че делото не е за притежаване на гранатомет, а за изтекъл срок на разрешително за притежание на оръжие, и пробацията е наложена след споразумение с прокуратурата. Което си е право - право е. И това, което прокуратурата трябва да обясни на обществото, не е по-малко от обясненията, които му дължи съдът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във