Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ДЕЛОТО ЛУКАНОВ: МНОГО ПЪТИЩА ЗА НИКЪДЕ

Едва ли някой ще се изненада от развоя на разследването за убийството на бившия премиер Андрей Луканов просто защото такъв няма. Вече седем месеца Софийската градска прокуратура (СГП) тъпче на място и не може да започне ефективна работа по разкриването на убийците. Причината е, че СГП чака съдът да й прати всички събрани томове с материали срещу оправданите килъри на бившия премиер (застрелян на 2 октомври 1996 година).
Трагикомичното в случая е, че материалите пътуват седем месеца от... третия до втория етаж на столичната Съдебна палата. Ако досега някой по-пъргав прокурор се беше качил в деловодството и си ги беше взел, или пък съдът ги бе пратил по куриер до втория етаж на палатата, където са покоите на държавното обвинение, нещата отдавна щяха да са задвижени. За удоволствие на съдебните критикари обаче у нас за пореден път бюрокрацията взе връх над закона.

Когато някой хубав ден папките все пак пристигнат в държавното обвинение, те трябва внимателно да бъдат ревизирани, анализирани и едва тогава да бъде преценено в каква посока може да тръгне новото разследване за атентата. Не бих казал, че ще има новообразувано дело за убийството на Андрей Луканов. По-скоро разследването срещу неизвестен извършител ще продължи, каза за Параграф 22 градският прокурор на София Николай Кокинов.
Както вече е известно, на 15 март Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оневини Ангел Василев, Георги Георгиев, Юрий Ленев и украинците Алексей Кичатов и Александър Русов, които бяха обвинени в поръчителството, подготовката и физическото ликвидиране на Луканов.
В мотивите си ВКС напълно споделя една истина, за която от години медиите надаваха вой, но всуе - а именно, че самопризнанията на част от задържаните са изтръгнати с изтезания, че няма никакви преки или косвени доказателства за тяхната вина и че полицията е превишила правомощията си.
Веднага след като ВКС излезе с решение, Николай Кокинов отсече, че за него това са убийците. Той все пак уточни, че след като съдът ги е оправдал, прокуратурата е длъжна да продължи с разследването. Това щяло да се случи, когато ВКС върне материалите, стана ясно тогава.
Е, вече седем месеца въпросните материали пътуват към прокуратурата, но все още не са пристигнали. Една от пречките, които изтъкват магистратите, е, че трябваше да приключи делото срещу трима от биячите на Юрий Ленев - бившите ченгета Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков.
Те бяха обвинени в нанасянето на телесна повреда на Ленев, докато го транспортирали от дома му, където бе арестуван на 1 юни 1999 г., до прословутата Къща на ужасите в Копривщица. Според военното обвинение Гъров и Пенков многократно са го бутали, удряли, ритали. А Антонов е наблюдавал и по никакъв начин не е предотвратил побоя.
Ден след ареста (2 юни 1999 г.) Ленев е отведен в Националната следствена служба (НСлС), където лекарят на службата д-р Димова констатирала множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедрицата на левия крак.
Чудно защо, но едва в края на 2005 г. Софийската военна прокуратура внесе обвинителния акт срещу Антонов, Гъров и Пенков в Софийския военен съд, а процесът срещу тях започна на 28 февруари 2006 година. Срещу тримата полицаи бе повдигнато обвинение за нанасяне на... лека телесна повреда на Ленев.
На 30 октомври 2006 г. обаче те бяха оправдани с мотива, че са респектирали Ленев в рамките на закона. А на 7 август тази година същото стори и Военноапелативният съд. Решението бе окончателно, защото когато първа и втора инстанция са излезли с еднакво решение по делото, тогава ВКС не се занимава с него.
В чл. 346 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) са описани случаите, когато страните могат да се обърнат към ВКС:
По касационен ред могат да бъдат обжалвани:
1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;
2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;
3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;
4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Тоест делото за побоя над Ленев не се вписва в нито една от изброените хипотези.
Преди около седмица градските магистрати и военните им колеги провели събрание, на което са обсъдили какво трябва да направят в бъдеще по делата за убийството на Луканов и за побоя над Ленев.
Засега е ясно едно - няма да се иска възобновяване на процеса срещу Ангел Василев, Георги Георгиев, Юрий Ленев, Алексей Кичатов и Александър Русов, каквито слухове и идеи се появиха в публичното пространство тия дни. Според публикациите оправдателните присъди на трите ченгета биячи можели да се смятат за нововъзникнало обстоятелство, достатъчно за искане процесът да бъде възобновен. Тогава държавното обвинение може да се позове на чл.422, ал.1, т.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), който гласи: Наказателното дело се възобновява, когато някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински.
Вкратце това означава следното - Военноапелативният съд не признава побоя над Ленев, априори самопризнанията за участието му в убийството на Луканов не са изтръгнати с насилие. Оттук и изводът, че той доброволно се е изповядал пред ченгетата.
Да, ама не! Това, че военните магистрати оправдаха Антонов, Гъров и Пенков, не означава, че Ленев въобще не е бит. Може да се тълкува, че точно тези тримата не са го налагали, за да се стигне до вътрешни разкъсвания и няколко изтръгнати нокътя. Което пък за пореден път показва, че същинската част от тупаника Ленев е изял не по пътя, а в самата Къща на ужасите в Копривщица. А там е имало други ченгета, а Антонов, Гъров и Пенков не са били там по време на разпитите.
Така че по никакъв начин оправдателната присъда на военните магистрати не може да бъде приета за нововъзникнало обстоятелство.
Източници на Параграф 22 споделиха, че има други две възможности. Едната била Софийската военна прокуратура да образува дело срещу неизвестен извършител за същинския побой над Юрий Ленев. Другата хипотеза пък била магистратите под пагон да възобновят разследването срещу Антонов, Гъров и Пенков, ако има достатъчно основания за това. Ръководителят на Софийската военна прокуратура Спас Илиев обаче каза за Параграф 22, че засега не се предвижда нито единият вариант, нито другият, по простата причина, че никой не е подал никакъв сигнал до тях.
Ние не можем просто ей така да възобновяваме дела или да си образуваме такива. Трябва да имаме някакъв сигнал, жалба или друг документ, който първо да проверим и после да преценим какво да правим. Ако някой ни сигнализира, бъдете сигурни, че ще обърнем достатъчно внимание на случая, каза Илиев.
Проблем може да възникне не само с това, че съдът бави материалите и не ги праща на прокуратурата. Нововъведенията в НПК също ще докарат главоболие на магистратите. Както вече е много добре известно, с влизането в сила на новия кодекс драстично бяха орязани правомощията на следствието.
Дознателите вече разследват 97% от престъпленията. А на следователите им останаха само престъпленията, извършени от лица с имунитет, от магистрати, от българи, пребиваващи в чужбина, и такива срещу националната сигурност и за шпионаж.
Разстрелът на Андрей Луканов по никакъв начин не се вписва в изброените. Това си е чисто криминално деяние - убийство. Така че с разследването ще бъдат натоварени полицейските дознатели. А как те ще се справят, един Господ знае.
Най-вероятно обаче истината за случая Луканов никога няма да види бял свят и делото за убийството на бившия премиер ще потъне в забвение. За него ще се сещат само медиите единствено когато изготвят криминалните си хроники след поредния поръчков и неразкрит атентат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във