Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Делото САПАРД се разля в неразумни граници

Знаковото дело САПАРД, чийто ход следи и администрацията в Брюксел, се провали в сряда (26 февруари) и при втория си опит да тръгне в Специализирания наказателен съд. Магистратите за пореден път не дадоха ход на процеса за източване на европейски средства от тази програма - причината отново е пропуск на съдебната администрация.


Оказа се, че Петя Хаджииванова и Лазарина Георгиева от групата на скандалния бизнесмен Марио Николов не са получили обвинителните си актове, даже не били официално уведомени, че са обвиняеми. Както е известно, те двете, Николов и съпругата му Мариана Николова и още Радмил Петров, Иван Иванов, Анна Шаркова и Валентин Ангелов са подсъдими - според прокуратурата - за източването на 7.5 млн евро от САПАРД чрез документни престъпления. След това групата е изпрала парите.


Съдия Пламен Панайотов се опита да замаже гафа с невръчения обвинителен акт - на заседанието в спецсъда тази седмица той даде препис от акта на подсъдимите Хаджииванова и Георгиева в самата зала. Това обаче противоречи на нормативните изисквания, според които те трябва да са се запознали с обвиненията срещу тях не по-късно от седем дни преди старта на процеса. Естествено, двете поискаха време, за да се запознаят с акта, и съдът насрочи делото за 10 март.


Поредният провал напомня за първия фалстарт и оставя впечатлението, че пропуските не са случайност. Когато процесът трябваше да тръгне на 23 януари тази година, се оказа, че главният обвиняем Марио Николов, съпругата му Мариана и адвокатът им Менко Менков са нередовно призовани и не се явиха на заседанието. Обяснението за липсата им бе, че те се оказали неоткриваеми - призовкарите ги търсили на адресите им, но не ги намерили там. А адвокат Менков дори не отговарял на телефона си.


Сред изчезналите без следа подсъдими тогава се оказаха и Петя Хаджииванова и Лазарина Георгиева и те не се явиха в залата. По тази причина съдът разпореди на заседанието от 26 февруари да бъдат представени справки от "Гранична полиция", от Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" и от Националната следствена служба дали отсъстващите лица са напуснали страната, или са били в ареста или в затвора. Следващата мярка предполага съдът да ги обяви за издирване.


Докато продължаваше разправията около неоткриваемите подсъдими, се оказа, че и явилите се в залата техни "колеги" са нередовни. Те пък бяха получили препис от обвинителния акт на 21 януари, тоест два дни преди старта на процеса. И тъй като очевидно не беше спазен законовият седемдневен срок за запознаване с обвиненията срещу тях, заседанието беше прекратено.


Така развоят на процеса напълно потвърди думите на главния прокурор Сотир Цацаров, изречени същия ден - че цялостният резултат от делото "САПАРД" говори за състоянието му. "Може би всички не сме си свършили работата. Тактическите решения по това дело не са най-правилните. Не искам да звучи, че като главен прокурор съм най-добрият специалист, който ще преценява, но от моя гледна точка нещата не са били обмислени, както трябва. Може да говорим за тактически грешки, но това е проблем на всички ни и ние си го признаваме", заяви Цацаров.


Със сигурност обвинител №1 имаше предвид старта на разследването преди седем години, когато прокуратурата раздели делото на две и така предопредели краха и на двете производства. Държавното обвинение раздели материалите на две - за източване на европарите чрез документни престъпления и за пране на пари. Това решение на прокуратурата беше шокиращо на фона на това, че още през 2007 г. германски съд осъди замесените в същата афера Улрих Райзахер и Михаел Енгелхард по съкратена процедура. А те признаха, че заедно с българските граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са участвали в схема за източване на средства от програма САПАРД чрез фалшиви фактури. Райзахер, шефът на фирмата, която е предоставяла на българите стари машини, описани в документите като нови, получи тогава ефективна присъда от две години и девет месеца затвор, а Михаел Енгелхард получи девет месеца условно.


Още тогава стана ясно, че аршинът, с който мери българската Темида, не е същият, с който действа германската съдебна система. Макар че първото дело тръгна шумно и даде някакви надежди за справедлив развой, в крайна сметка се срина. В него Марио Николов беше осъден на първа инстанция на 12 години затвор. Съпругата му Мариана Николова също бе призната за виновна и бе осъдена на пет години затвор. Ана Шаркова, Лазарина Георгиева, Иван Иванов и Валентин Ангелов също получиха различни осъдителни присъди. На първата инстанция бе осъден и Григор Главев, но той почина преди делото да приключи окончателно. Радмил Петров и Петя Хаджииванова бяха оправдани. След това дойде ред на Софийския апелативен съд (САС), който отмени всички присъди и върна това дело във фаза досъдебно производство заради допуснати съществени процесуални нарушения - противоречия, неясноти и пропуски при изготвяне на обвинителния акт. Прокуратурата сколаса да внесе отремонтирания обвинителен акт в Специализирания наказателен съд в края на декември миналата година, което обвинител №1 Сотир Цацаров оповести лично чак от Мюнхен.


Пълно фиаско претърпя и делото за пране на пари. В него подсъдим бе и бизнесменът Людмил Стойков. Според обвинението той създал престъпна група, ръководена от Марио Николов, за пране на над 12,8 млн. лв., отклонени от САПАРД. Стойков обаче бе оправдан на първа инстанция. Останалите подсъдими - Марио Николов, съпругата му Марияна Николова, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов, получиха ефективни осъдителни присъди. Те ги обжалваха и след това делото така и не успя цели две години да тръгне в апелативния съд. Когато най-сетне това се случи - през 2012 г., Софийският апелативен съд оправда всички подсъдими.


Развоят на делото "САПАРД" дава основание за всичко друго, но не и за оптимистична прогноза за неговия финал. Очевидно краят му е неизвестен. Но играта с неоткриваемите подсъдими, с неспазването на срокове и с неявяването на адвокати ще се повтаря отново и отново. Това някак не съответства на оптимизма на прокурор Андрей Андреев, който тази седмица обяви, че има основание да смята, че следващото заседание ще бъде проведено. Във въздуха увисна и пожеланието на съдия Пламен Панайотов подсъдимите да бъдат добросъвестни, за да може делото да тръгне и да се гледа "в разумни граници". За разлика от Темида обаче, те имат различна представа за разумните граници на процеса и добросъвестно се съобразяват единствено с нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във