Параграф22 Daily

§22 Анализи

"Делта гард" опра охранителския пешкир

Сагата около отнемането на лиценза на скандалната охранителна фирма "Делта гард" удари като истински бумеранг водещата според всички социологически предизборни анализи партия на бившите управляващи. Нещо повече - повдигна завесата над подозирани, но неизречени докрай тайни за мутренско-полицейската мафия, окупирала държавата в последните години.

 

Завесата бе дръпната от служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Отнемането на лиценза на охранителната фирма "Делта Гард" е "твърде закъсняло" действие от страна на Главна дирекция „Национална полиция“, като ръководството на фирмата е имало обща дейност с бившия силов министър Младен Маринов, който е имал контакти с криминалния контингент, заяви той в Кърджали.

Според Рашков общата им дейност се е развивала по времето, когато Маринов е бил служител на МВР, а главен секретар на ведомството е бил Бойко Борисов. А израстването на Борисов до министър-председател е съпътствало

израстването на въпросния служител до министър на вътрешните работи.

"Има материали, говорещи красноречиво за връзки на този служител с лица от криминалния контингент като Митьо Очите, с известните братя Маргини и доста други, което не е много лицеприятно както за този бивш министър, така и за самото МВР, което до момента не е разкрило данни в тази посока", заяви Рашков.

Зад отнемането на лиценза на фирмата прозира активната дейност на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който не се спря да рине авгиевите обори на предишното управление. Благодарение на юристите в ръководеното от него МВР беше намерен благовидния предлог скандалната охранителна компания да бъде изхвърлена от този бизнес. МВР изтупа от прахта Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и се сети, че всъщност контролът върху дейността на частните бодигардове е в негови ръце.

Това става ясно от чл. 31 на закона, чийто текст се отнася до даването на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, като главната роля в тази процедура играе Главна дирекция "Национална полиция". Едно от изискванията на този член е лицата, кандидатстващи за лиценз да не са привлечени като обвиняеми в престъпление от общ характер. А в чл. 49 от закона се посочва, че

лиценз се отнема с мотивирана заповед

в случай, че ако в 30-дневен срок физическото лице, което е привлечено като обвиняем, не е прекратило участието си в търговското дружество или съответното юридическо лице.

Очевидно срещу "Делта гард" е приложен именно този текст. Лицето, привлечено като обвиняем явно е Димитър Спасов-Каратиста, който е продал своя дял от собствеността върху компанията на съдружника си Марин Милчев Русев в края на октомври 2021 година. Той е обвинен за самоуправство, осъществено със сила или заплаха от Бургаската окръжна прокуратура, но МВР е получила потвърждение за обвинението от Националната следствена служба едва на 14 октомври. 

Твърди се че обвинението е още от май 2019 г. и още тогава е било редно лицензът на компанията на Каратиста да бъде отнет. Фактът, че това не се е случило само потвърждава слуховете за топлите отношения на Спасов с предишното управление на ГЕРБ и най-вече с ръководството на вътрешното министерство.

Служебният МВР-шеф и силов вицепремиер Бойко Рашков вече е възложил на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" да проучи съществуват ли данни за връзки между

собствениците на "Делта гард" и бившия вътрешен министър Младен Маринов.

"За много служители в МВР не е тайна връзката между този министър и собствениците на тази охранителна фирма. Те са били във връзки още когато Маринов е бил на ниски нива в полицията. Тези контакти не са били преустановени, когато кариерата на Маринов върви нагоре. Включително имам информация от един човек, че "Делта гард" са разполагали с униформи, които са почти идентични с полицейските", обяви Рашков. Според него все още се проверява и твърдението, че охранители на "Делта гард" са се смесили с полицейската охрана на протестите през 2020 година. 

Проверката, разпоредена на ГДБОП, стартира след сигнал на Антикорупционния фонд (АКФ), че съществуват доказателства за връзката между бившия министър на вътрешните работи Младен Маринов и собствениците на охранително дружество "Делта Гард" ЕООД Димитър Спасов – Каратиста и Марин Милчев Русев. Става въпрос за докладна записка от полицейски служител при РПУ-Несебър от 2005 г., по повод проверка на три съмнителни автомобила през нощта на 26 ноември 2005 година.

В записката се посочва, че джип "Фолксваген Туарег", собственост на дружеството "Делта - С" ООД, е бил управляван от Димитър Спасов Спасов от София, а двама от пътниците в автомобила са се легитимирали със служебни полицейски карти като служители на Дирекция "Сигурност, превенция и опазване на обществения ред" (СПООР) в град София. Това са били Младен Найденов Маринов  и Марин Милчев Русев, се посочва в сигнала.

"Възложена е проверка, която трябва да провери всички факти, свързани с изложеното в сигнала, а може би и нещо повече, защото при една проверка може да се проверяват и други обстоятелства. Най-късно до края на другата седмица това трябва да е готово", обяви Рашков. 

Проверката ще даде отговор на въпроса били ли са в една кола Младенов, Спасов и Русев. Историята с отнетия лиценз на "Делта гард" и обвинението срещу Спасов от май 2019 г. обаче дават обяснение за поведението на охранителната компания и скандалите, в които се е  забъркала със самочувствие на недосегаема.

Покрай лиценза стана ясно и какви са

недъзите в Закона за частната охранителна дейност.

Един от тях се отнася до контрола върху дейността на охранителните фирми. Очевидно такъв е упражняван на хартия, иначе "Делта гард" щеше да стане обект на проверки още през 2020 г. - заради подозренията, че нейни служители са участвали в охраната протестите и в (само)разправите с протестиращите.

В чл. 67 се посочва, че към Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) е създаден Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност. В него  влизат заместник-директор на "Национална полиция", трима служители на дирекцията и по един упълномощен представител на всяко от сдруженията, извършващи частна охранителна дейност.

Една от задачите на съвета е да обсъжда проблеми, свързани с административното регулиране и административния контрол на частната охранителна дейност и да предлага мерки за разрешаването им. Съветът заседава най-малко веднъж на три месеца, се посочва още там. 

Заседавал ли е изобщо този съвет досега, не е ясно. Както не е ясно как въобще Главна дирекция "Национална полиция" и областните дирекции на МВР осъществяват контрол върху дейностите по ЗЧОД, търговските дружества и юридически лица, работещи според закона? В чл. 71 от ЗЧОД се споменава, че контролът се упражнява от ГДНП и областните дирекции, но скандалите около "Делта гард" разкриват, че нито съветът е заседавал, нито полицията е бдяла за буквата на закона.

От "Индустриален клъстер "Сигурност" (ИКС) и Българска камара за охрана и сигурност (БКОС) още в началото на 2020 г. настояха за промени в ЗЧОД. В становището си, изпратено на правителството, те отчетоха, че МВР няма капацитет и възможност за контрол, освен това няма яснота и точна дефиниция кой за какво отговаря и контролира.

Въпреки че Закона за частната охранителна дейност вече е променян шест пъти, очевидно има нужда от промяна в посока на по-ефективния контрол върху дейността на охранителните компании. Случаят с "Делта гард" доказва това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във