Параграф22 Weekly

Ноу-хау

Депутат сблъска челно правните гилдии

Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов разгневи нотариуси и частни изпълнители с идеята да отчислявят 5% от приходите си в полза на съдебната властта власт

Данаил Кирилов би трябвало да е наясно как посрещат идеята му в нотариалните кантори и офисите на частните съдебни изпълнители.

Една идея, лансирана публично и официално от председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, разбуни правните гилдии. Нотариусите и частните съдебни изпълнители скочиха като ужилени от онова, което Кирилов предложи покрай дебатите за бюджета. А именно - проблемите с осигуряването и поддръжката на сградния фонд в системата на правораздаването да бъде решен чрез отчисляване на 5% от техните доходи.

Оказа се, че Кирилов не изговаря нещо, което му е хрумнало сега. Още миналата седмица той поясни, че е имал предвид именно тази схема още преди месец, когато изрази съгласието си с претенциите на съдебната власт за 150 млн. лв. за капиталови разходи. А при разглеждането на бюджета на първо четене тази седмица в Народното събрание депутатът от ГЕРБ отново припомни идеята си, но със съжаление - че тя няма да бъде реализирана веднага. Проблемът бил в позицията на финансовото министерство, чието ръководство обяснило, че подобен трансфер не можел да бъде записан в закона предварително, тъй като ставало въпрос за бъдещи приходи и щял да възникне проблем с тяхното осчетоводяване.

Как тръгна всичко? При разглеждането на докладите за дейността на съдилищата в парламентарната правна комисия на 11 ноември беше отчетено, че за капиталови разходи са необходими 150-160 млн. лева. Както и да ги гледаме -  десетократно повече от отпуснатите за тази година 14.7 млн. лева. Трудно е да си представим, че финансовото министерство дори ще коментира такъв главоломен скок. Но Кирилов увери, че се правел финансов анализ как може да бъдат осигурени тези пари. Шефът на правната комисия тогава не спомена варианта

да се посегне към джоба на нотариусите и частните изпълнители

а каза само че сумата ще бъде за нуждите на затворите и на съдебната власт.

Очевидно Кирилов, който е адвокат, подхожда с разбиране към проблемите със сградния фонд и смята, че той трябва да бъде решен от правосъдното министерство. Това пролича от гневната му реакция срещу отсъствието на правосъдния министър Христо Иванов, който бил поканен на въпросното заседание. "Ето това исках да чуе министърът", избухна Кирилов. Най-важният въпрос обаче е откъде да дойдат парите.

Коментираните 14.7 млн. лв. са записани в бюджета на министерството, но очевидно не позволяват да се направят сериозни инвестиции в местата за лишаване от свобода и в различни съдебни сгради. Съдебната власт, както се знае, харчи почти целия си бюджет за заплати и заделя символична част от него за капиталови разходи. Те се състоят само в ремонт и поддръжка,  а пари за нови съдебни палати и поне един нов затвор няма. И тук идва предложеният от Данаил Кирилов алтернативен източник на финансиране. Председателят на правната комисия срещна съпротива още при първото му споменаване миналата седмица. Тезата му е обичайната - нотариусите и частните изпълнители имат високи доходи от събираните от тях такси, гарантирани им от държавата със съответните закони и тарифи. "Държавата им е създала квазимонопол, като е определила, че има един нотариус на 10 000 души и един ЧСИ на 30 000 човека. Освен това им е оставила и 100% от таксите. Защо да не отчислим например 5% от таксите им и да ги дадем на съдебната власт? Знаете ли, че един частен изпълнител в София има доход от 6 млн. лв. месечно?", попита председателят на правната комисия колегите си.

Оказа се, че в правосъдното министерство вече разглеждат сериозно тази възможност. В подкрепа на адвоката Кирилов се обяви заместник-министърът на правосъдието Петко Пеков, който е съдия. От неговите думи стана ясно, че в много държави от Европейския съюз се правят такива отчисления от таксите на нотариусите и частните изпълнители в полза на съдебната власт. "На тях им е гарантирана клиентела - никой не може сам да си изповяда сделка с имот или да си завери пълномощно. Но може сам да се представлява в съда", заяви Петков. И припомни, че преди години върху нотариалните актове се лепяха гербови марки, удостоверяващи платена такса.

Макар и изненадани от идеята, някои депутати от правната комисия реагираха незабавно срещу нея. Правейки шеговит паралел с недоволството от назначението на Слави Бинев за председател на Комисията по култура, Четин Казак от ДПС предупреди: "Ще ни докарате съвместен протест на интелектуалците и на нотариусите. Ако вземете парите, които влизат в джоба на нотариусите и на частните изпълнители, ще се сблъскате челно с двете гилдии!" Още по-краен беше Емил Димитров-Ревизоро: "Резултатът от подобна промяна е, че ще приключим съдебната реформа чрез приключване на нотариалната дейност. Това е преразпределяне на мизерията - да вземеш от един, за да дадеш на друг". 

В крайна сметка Данаил Кирилов приключи темата с уговорката, че го прави само временно. В камарите на нотариусите и на частните изпълнители обаче едва ли ще подценят опасността. Там са наясно с аргументите и контрааргументите и са свикнали да парират подобни атаки. Основните им защитни доводи са ясни - двете професии са високоотговорни, прозрачни откъм документиране на плащанията и носят сериозни приходи в хазната. Едва ли са много и канторите, които правят месечен оборот от по няколко милиона - чуват се дори твърдения, че някои кантори, особено в провинцията, са на ръба на оцеляването и съкращават служители заради спада на приходите. А има и немалки разходи, по-голямата част от които се връщат в хазната - 10% плосък данък, 20% ДДС, както и осигуровки и заплати, които също се облагат.  Към тези разходи следва да бъде прибавена и личната имуществена отговорност за вреди, ако, разбира се, бъде реализирана.

Има и някои чисто практични доводи. От една страна, споменатите отчисления в размер на 5% няма как да доведат до набирането на сума от порядъка на 150 млн. лева. От друга, нотариусите и ЧСИ-тата питат решила ли е държавата проблема с контрабандата и със сивия сектор във всички направления, та посяга на напълно прозрачни доходи само защото били високи. Има вече и язвителни контрапредложения как да бъде преодолян дефицитът в съдебния бюджет - като в него се отчисляват

поне по 5% от всеки взет в съдилищата и прокуратурите подкуп

Частните изпълнители пък правят паралел с резултатността на държавното съдебно изпълнение, чиято издръжка тегнела на бюджета, а резултатите били плачевни. Държавните изпълнители бяха посочени и като доказателство, че монопол няма, тъй като конкурират частните и са повече на брой от тях. За капак нотариуси и ЧСИ-та поставят и въпроса безпристрастен ли ще е съдът при разглеждане на дела срещу техни действия, ако плащат част от издръжката му.

Въпросът има и юридическа страна, тъй като предизвиква спор какъв ще е характерът на едно такова отчисление. Не е чудно, че финансовото министерство е отбило въвеждането му със Закона за бюджета, макар и единствено със счетоводен мотив. Всъщност, както и да се гледа, става въпрос за специален вид данък, който трябва да бъде регламентиран по специален ред. И законодателят трябва да реши дали това да стане в чисто данъчен закон, или в съответните специални устройствени закони - съдебния, за нотариусите и този за ЧСИ-тата. При това положение неминуемо трябва да се мисли за

среща с Конституционния съд 

Тези аргументи може да отслабят малко поредния натиск срещу двете гилдии, но едва ли ще затворят устата на критиците им.  Тезата, че държавата е осигурила високодоходен монопол на двете професии, бива надграждана с подозренията, че част от приходите им все пак постъпват в партийни каси. Доводът за високите разходи на канторите им пък е отхвърлян с пояснението, че както начисляваният ДДС, така и всичко друго се плаща не от тях, а от клиентите им и от длъжниците. Поддръжниците на лансираната от Данаил Кирилов идея посочват, че събираните от нотариуси и ЧСИ-такси не са държавни. Постъпленията от тях не отиват директно в хазната, а щом държавата е регламентирала събирането им, има правото да си прибере своето. Оспорва се и съответствието на тези такси с реално извършената дейност, а разминаването означавало, че се събира "такса успех".

В средите на държавните изпълнители пък не приемат, че има равнопоставеност и искат уеднаквяване на правомощията с тези на ЧСИ-тата. Като например по отношение на териториалната компетентност - при първите тя е по районен съд, а при вторите - това е окръжен съд. Отново се чуват и призиви за възстановяване на държавния нотариат, който да работи в конкуренция с частния - съдиите по вписванията да бъдат натоварени с пълен обем нотариални функции, пък гражданите да изберат чии услуги да ползват.  Има и искания за създаване на публичен регистър на имуществото и приходите на частниците - така, както има регистри за търговците, за юридическите лица с нестопанска цел и за лицата, заемащи публични държавни длъжности. 

От всички предложения за орязване на доходите на нотариусите и частните изпълнители, въплътени в законопроекти, досега не е произтекло нищо. Единствено кабинетът "Орешарски" посегна реално върху тях, като отмени с постановление събирането на пропорционални такси от длъжника в срока за доброволно изпълнение.  Камарата на ЧСИ оспори отмяната пред Върховния административен съд и той спря изпълнението на постановлението. Наред с обичайния мотив за процедурни нарушения при издаването на административния акт съдът мотивира спирането на действието му с опасността за частните изпълнители да настъпят значителни и труднопоправими вреди.Очаква се произнасяне по същество по основното дело, което може да стане до края на годината. Становището на прокуратурата е, че постановлението е законосъобразно и жалбата на камарата срещу него е неоснователна.

Междувременно Ангел Славчев, председател на сдружението "Граждански контрол", което участва в делото като заинтересована страна, обяви, че на 14 декември ще има граждански протест в поне 15 града в страната "срещу несправедливата политика на банките и на частните съдебни изпълнители към техните клиенти". Бившият заместник на Николай Бареков в "България без цензура", коxто се изявява като професионален протестър, поясни, че инициатори са четири неправителствени организации, които създали "Комитет за слагане край на порочните практики на банки и частни съдебни изпълнители". Славчев и компания ще искат отново отмяна на бързата процедура за завеждане на изпълнително дело въз основа на т. нар. заповед за незабавно изпълнение, при която съдебно решение не се изисква. Докато това стане, те настояват за мораториум върху всички изпълнителни дела, водени на това основание.

Друго от исканията им също е познато - приемане на закон за фалита на физическите лица. Има обаче и по-нови неща -  да бъде въведена институцията финансов омбудсман и да бъде създаден нов, независим от БНБ регулаторен орган за дейността на банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във