Малцина си спомнят, че предложението за въвеждане на „абсолютна давност” за задълженията на гражданите вече веднъж влезе в дневния ред на парламента - това стана през 2017 година. Тогава то беше внесено от Данаил Кирилов и няколко негови съпартийци от ГЕРБ и беше горещо подкрепено от бившия омбудсман Мая Манолова. Предложението дори мина на първо четене в Пленарната зала.
Само че преди второто четене на поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към които бе "пришита" "абсолютната давност" се проведе научно-теоретична конференция, която трябваше да оцени приложението на ГПК през последните 10 години. На тази конференция бяха събрани юридически капацитети от цялата страна. А те окачествиха "абсолютната давност" като твърде неподходяща за андрешковските ни нрави.
След тази конференция дори вносителите на предложението се отказаха да го подкрепят. Още повече, че основната опозиционна сила – БСП, също бе против него. Депутатите от левицата заявиха, че далеч по-справедлив баланс между антагонистичните интереси на кредитори и длъжници може да се постигне чрез приемането на закон за личния фалит.
Така се приключи с идеята за абсолютната давност за задълженията на граждани - преди две години.Сега обаче старата идея за спасяване на „вечните длъжници” с давност се възражда отново.
Какво се предлага този път?
На 25 юни „сборна група” от депутати от ГЕРБ и Обединените патриоти отново предложи въвеждането на десетгодишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица, с няколко изключения: за едноличните търговци и за борчовете от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване, както и за разсрочените и отсрочени плащания.
В законопроекта отпреди две години се предвиждаше погасяване по давност само на необезпечените задължения – т.е. за тези, които не са гарантирани с ипотека, със залог или с поръчители. В новия вариант това важно уточнение липсва.
Преди две години се говореше и за това, че неплатените издръжки също не трябва да се губят по давност. Само че от новия проект излиза, че това все пак ще се случва.
Неясно е и какво ще се случва с личните задължения на едноличните търговци - става дума за тези, натрупани извън търговската им дейност. От проекта излиза, че за тези задължения те няма да могат да се ползват от давността...
България е "черната овца" на ЕС
Факт е, че у нас има изпълнителни производства, които продължават с десетилетия, а през цялото това време върху задълженията се трупат такси и лихви, както и че задълженията се наследяват. Факт е, че има длъжници, които буквално са останали без една риза на гърба си, но продължават да дължат. Факт е и че България е една от малкото държави в ЕС, която няма инструмент за освобождаване на добросъвестните длъжници - тези, които не злоупотребяват с правата си и обективно не могат да се справят със задълженията си. Няколко пъти досега бяха внасяни проекти за закон за „личния фалит”, които правеха опит да намерят разумно разпределяне на риска между кредиторите и длъжниците, но нито един от тях не мина в парламента.
Факт е също и че такива процедури са предвидени в цяла Европа. А има и държави, в които съществува и "абсолютна давност" за задълженията - сроковете за прилагането й са различни и варират от 3 до 30 години, става ясно от мотивите на депутатите, с които те внасят предложението за такава давност сега.
Къде са проблемите?
Преди две години експертите посочиха като проблем за приемане на предложението идеята да се опрощават напълно безкритично всякакви задължения, без да се взема предвид дали длъжникът е добросъвестен или злоупотребява с права. И посочиха, че това ще доведе до тежки последици за изрядните платци: те по-трудно ще получават кредити, а и ще ги взимат при по-високи лихви, за да покрият риска, който носят недобросъвестните клиенти на кредитните институции. И пак те, в крайна сметка, ще се чувстват прецакани, че са останали добросъвестни...
Другият проблем бе в пълното игнориране на интереса на кредиторите, при това без да се направи никакво диференциране между икономически силните, които могат да поемат такъв риск (например банки, колекторски фирми, фирми за кредити) и на "дребните" сред тях. Защото кредитори са и бабите-хазяйки, които водят дела с години и често не доживяват да си получат неплатените наеми и сметки. Кредитори са и поръчителите по банкови кредити, които са платили чуждите задължения. Кредитори са и децата, които чакат издръжките от безотговорните си родители. А това са все задължения, които се предлага също да бъдат погасени по давност.
И накрая (но не по важност) стоеше проблемът с бавното съдопроизводство - най-вече в софийските съдилища. По едно дело за делба, например, претенциите по сметките се разглеждат едва във втората фаза на производството, която може да тръгне след години "превъртане" на спора по различните инстанции - това прави напълно реален риска задълженията да се "заметат" от давността, при това без никаква вина на кредитора.
Забравената възможност,съдържаща се в ГПК
Именно заради тези очаквани "ефекти" от абсолютната давност, преди две години депутатите се съгласиха да се откажат от нея и да потърсят друга възможност за облекчаване на "вечните длъжници": „Ние ще се придържаме към предложението, което учените и съдиите направиха, тоест да търсим друг разумен вариант. Да търсим съществуваща възможност, която и сега има в ГПК, и би могла да се развие. Да дадем възможност на длъжника, който се чувства притиснат, да се освободи от този натиск, отивайки при районния съдия, декларирайки, обявявайки цялото си имущество и ограничавайки отговорността си до това. Това е един хубав институт. Има го и в сега действащия Граждански процесуален кодекс”, каза тогава Данаил Кирилов.
Идеята беше да се разшири и подобри чл. 448 от ГПК, който предвижда, че: "ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира цялото си имущество и всичките си доходи." А последицата е, че се дава възможност изпълнителното производство срещу длъжника да бъде прекратено поради липса на секвестируемо имущество.
Тази възможност фигурира от години в закона, но на практика почти не се прилага - просто защото уредбата е ялова. Само че тя си остана такава: две години депутатите бездействаха и не направиха нищо, за да я усъвършенстват. И сега отново вадят от прахта веднъж вече отречената "абсолютна давност" - очевидно с мсълта, че понеже вече яко мирише на избори, никоя партия няма да посмее да възрази и да настрои срещу себе си избирателите-длъжници.
Това обаче не прилича на нормално законотворчество. И не е...
