Делата срещу Народното събрание за обезщетения заради калпаво законодателство много скоро няма да са екзотика, а ще залеят съдилищата, прогнозират магистрати. Лошото е, че парите за тези обезщетения ще бъдат платени от данъкоплатците, защото виновниците са облечени в имунитет и за тях Конституцията не предвижда санкции за калпаво свършена работа или за писане и приемане на закони по поръчка.
Размразяване на споровете за ВЕИ-тата
В различните съдилища отлежават десетки дела, образувани срещу Народното събрание. Най-много са производствата по искове на фирми, произвеждащи ток от възобновяеми източници, пострадали от въведената 20 % такса за ВЕИ-тата. Както е известно тя бе прокарана през 2013 г. между първо и второ четене на Закона за бюджета за 2014 година. Тогавашният президент Росен Плевнелиев обаче сезира Конституционния съд (КС) с мотива, че таксата нарушава принципни норми на основния закон, уреждащи свободата на частната инициатива и правовата държава. И през юли 2014 г. КС "отмени" таксата, като я обяви за противоконституционна. Като последица от това решение в почти всички съдилища започнаха дела на пострадалите производители на енергия, които искаха да си върнат незаконно взетите пари.
Много от тях не успяха – съдилищата масово отхвърляха исковете им. Част от тези дела са все още висящи. Сред тях има производства, които са спрени от съда, за да изчакат КС да се произнесе по още едно дело. Това е дело №5/2019, което трябваше да каже как действат решенията на КС (напред или назад във времето).
Конституционният съд е произнесе по това дело буквално преди дни. И обяви, че по неприключилите спорове противоконституционните закони няма да се прилагат. А Народното събрание трябва да уреди правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.
Едно от малкото подобни спрени дела във Върховния касационен съд (ВКС) е това на „Еко Трафик” ЕООД. По него държавата е осъдена вече на две инстанции да плати обезщетение в размер на 12 835 лева. Сумата е за вредите, които дружеството е понесло в периода на действие на противоконституционния закон за таксата (01.01.2014г. - 09.08.2014 година). Дотук съдебните инстанции приемат, че "вредите са настъпили вследствие действия на народни представители от 42-то Народно събрание, извършени на 04.12.2013г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата на § 6, т. 2 и т. 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 година”.
Това дело сега ще бъде "размразено". И ако ВКС потвърди становището на долните инстанции, държавата ще плати всичко - включително законната лихва, че и разноските по производствата на „Еко Трафик” ЕООД . И това няма да бъде единственият съдебен спор с подобен край.
Всъщност пробив по исковете вече има
– при това в практиката на самия ВКС, който далеч преди Конституционния съд реши, че държавата трябва да плаща за гафовете на всичките си органи, включително и за тези на Народното събрание. В решение на ВКС от 6 април 2019 г., държавата бе осъдена да плати на „Лайт инвест“ ЕООД сумата от 377 938,31 лева заради вредите, които дружеството е понесло от същия този закон, с който бе въведена 20% такса за ВЕИ-тата. Заедно с лихвата и разноските сумата надхвърля половин милион лева. Докладчик по делото бе съдия Борислав Белазелков. Съдът бе категоричен, че фотоволтаичната централа е претърпяла вреди от противоправния акт на държавата. Ето какво се казва в постановлението му: ”Отговорност на Народното събрание е приетите от него закони да съответстват на Конституцията, защото народните представители поемат като основно свое задължение да я спазват под клетва, която те полагат при конституирането на всяко новоизбрано Народно събрание. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване на Конституцията от мнозинството народни представители. То е във висша степен противоправно, защото съгласно чл. 4, ал. 1 на Конституцията Република България е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията и на следващо място според законите на страната.Приложението на противоконституционния закон неизбежно причинява вреди на правните субекти. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. Правните последици на влезлите в сила съдебни решения и присъди, индивидуалните административни актове и другите публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие; не може да продължат да съществуват в своето непримиримо противоречие с конституционния ред. Ако те не бъдат уредени по справедлив начин, правовата държава би останала накърнена по правно непоносим начин...", пишат съдиите от ВКС в решението си.
Не само ВЕИ-та съдят Народното събрание
Далеч не всички случаи, в които НС е изправяно на съд до момента, са свързани с ВЕИ-тата. Така например през февруари 2020 г. белгийски гражданин успя да осъди парламента и Районния съд в Сливница, защото в противоречие с правото на ЕС са допуснали да му бъдат конфискувани 393 024.04 лева.
Белгиецът пресякъл границата при Калотина през юли 2017 г. без да декларира, че носи в себе си 200 950 евро. Според нашия Наказателен кодекс, това е престъпление по чл. 251 от НК. А алинея 2 от същия текст по онова време е предвиждала конфискация на недекларираната сума пари. Човекът бил задържан, два дни по-късно подписал споразумение с прокуратурата и бил наказан с пет месеца условно. А парите били отнети в полза на държавата.
Впоследствие първо Съдът на ЕС в Люксембург установи, че тази практика нарушава европейското законодателство. След това се стигна и до дело в Софийски градски съд (СГС). Съдът прие, че белгиецът наистина е претърпял вреди, които са резултат от нарушаване правото на Европейския съюз. "Безспорно е, че нормата на чл.251, ал.2 от НК противоречи на правото на ЕС. Всеки национален съд като орган на държава членка, сезиран в рамките на своята компетентност, има задължението да приложи пряко приложимото право на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти.... Чрез бездействието си ответникът Народното събрание също е допуснал нарушение, изразяващо се в непредприемане на законодателна отмяна на тази норма. Този ответник не е изпълнил задължението си за хармонизиране на правната уредба с тази на Общността”, отсече съдът.
Факт е, че през октомври 2019 г. нормата на чл. 251, ал.2 от НК бе отменена. Но колко още „нарушители” могат да осъдят държавата със задна дата заради този текст – има време да видим.
