Параграф22 Daily

§22 Анализи

Депутатите в Украйна - без имунитет, а у нас дори не се говори за това

Само за миналата година Цацаров получи имунитета на 11 депутати. Остава да се види какво ще стане с делата срещу тях.

Парламентът на Украйна премахна депутатския  имунитет  срещу съдебно преследване. Решението бе взето във вторник (3 септември ) с 373 гласа от 450 гласуващи народни представители. Въпреки изразените опасения, че така се отваря пътят за политически репресии на властта срещу опозицията. Тази мярка, представяна като "антикорупционна", беше обещана от новоизбрания президент Володимир Зеленски по време на предизборната му кампания. "Обещахме да премахнем имунитета и че няма да има хора със специален статут в Украйна", обясни и депутатът Александър Дубински от партия "Слуга на народа".

В България обаче (поне на този етап) за премахване на депутатския имунитет дори не се говори. Но пък  наказателните обвинения срещу депутати не спират да се множат . Миналата година бе отчетено, че парламентът е поставил печален рекорд с  11 свалени имунитета на народни избраници от почти всички  парламентарни групи в 44-то Народно събрание.

Смисълът на имунитета наистина е в това да предпазва политиците от натиск и репресии от страна на властта. Според нашата конституция народните представители се ползват с имунитет срещу наказателно преследване. Те не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Не могат да бъдат задържани (освен ако не са заварени на местопрестъплението, но  тогава трябва  незабавно да бъде уведомено Народното събрание (НС).

Срещу нашите депутати не може и да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание. Такова разрешение  обаче не се иска,  ако народният  представител сам даде писмено съгласие да не се ползва от имунитета си.

Точно по този ред най-често се отнемат  имунитетите на българските народни представители. Но е имало случаи, в които парламентът е отказвал да "предаде" някой от депутатите. Малцина например си спомнят, че през 1998 година покойният вече главен прокурор Иван Татарчев поиска, но не получи разрешение от парламента да разследва депутата Кръстьо Трендафилов. Същото се случи и през 2003 година - Никола Филчев не получи имунитета на Никола Николов от ОДС, срещу когото беше повдигнато обвинение в присвояване.

Имало е и други вариации по темата: през 2017 година депутатът Веселин Марешки първо не пожела да се откаже доброволно от имунитета си, който му бе поискан от Сотир Цацаров заради наказателно производство за причиняване на лека телесна повреда на общински съветник и изнудване. Марешки поиска дори да бъде сформирана специална паррламентарна комисия, която да изследва случая му. Но накрая все пак сам свали защитата си.

По-важното обаче е какво се случва след всички тези обвинения и свалянето на имунитетите. Ако делата срещу депутатите въобще стигнат до съд, те се влачат с години. И твърде често приключват с пълно оправдаване на подсъдимите, което влече след себе си и дела за обезщетения срещу държавата.  За последно през януари тази година Емилия Масларова осъди държавата в Страсбург. Нейният депутатски имунитет беше свален през 2009 година заради обвинение в присвояване, което след 10 години дела в крайна сметка бе изцяло отхвърлено от съда.

За сметка на затрудненията и ограниченията, които имунитетът поставя пред наказателното преследване на депутатите, по гражданскоправен ред те може да бъдат осъдени от всеки, комуто са причинили вреда. Но най-често се случва депутатите да се съдят един-друг за обезщетения заради острите си езици и  заради необмислените нападки, които си отправят през медиите, особено по време на предизборни кампании.

Facebook logo
Бъдете с нас и във