Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Диамантен бизнесмен съди прокуратурата

Русенец, за когото се говори, че е съсобственик на диамантена мина в Натал, в Африка, съди прокуратурата и иска от нея 30 000 лв. обезщетение заради затлачено от три години разследване. Делото, което Иван Иванов - Марсилеца е завел в Русе, е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани. Това бе единственият инструмент, с който можеше да се забърза принудително обвинението досега, преди тези дни да бе възстановено действието на спорната глава 26 в НПК, забраняваща вечните обвиняеми.


Малцина обаче са прибягвали до подобен иск. Според магистратите от Русе поне пред тях такъв казус се появява за пръв път. Никому неизвестният Иван Марсилеца допреди няколко години беше непознат на медиите, но през пролетта на 2011-а беше арестуван след мащабна акция на ГДБОП. Тогава бяха задържани нумизмати от половин България с обяснението, че е разбита организирана престъпна група, която се занимавала с иманярство и износ на антики в чужбина. Дни наред продължаваха обиските в Русе, в Разград, в София и във Велико Търново, в Благоевград, в Пловдив, Варна, Бургас, Монтана, Кюстендил, Плевен, Силистра и Ловеч. От полицията съобщиха за иззети над 1000 антични монети, включително и златни и сребърни, с различни датировка и номинал, и повече от 1200 археологически паметника - керамични съдове, апликации, пръстени, статуетки и др.


Впоследствие се заговори, че след 11-годишно разследване май са разкрили трафикантите, изнесли нелегално от страната уникални сребърни чинии от Аланското съкровище. През 2003 г. една от тях бе засечена на търг в аукционната къща Кристис с начална цена от 300 000 паунда. И според ГДБОП Марсилеца има връзка с това престъпление.


Дали е така обаче никой не може да каже дори и три години по-късно. В момента Иванов е обвиняем за участие в организирана престъпна група за износ на антики. Делото срещу него и до ден днешен е висящо и се наблюдава от Софийската градска прокуратура. И това е всичко.


Всички вече успешно бяха забравили за тази поредна мегаоперация, докато преди месец, малко преди съдебната ваканция,


Марсилеца внезапно напомни за себе си

Той заведе дело в Русенския окръжен съд и поиска обезщетение от 30 000 лв. от прокуратурата заради проточилото се трета година разследване. И заради това, че за тези години животът му е на практика блокиран, без да се знае дали е виновен или невинен за обвиненията, които са повдигнати срещу него.


От пролетта на 2011 г., когато бил задържан и впоследствие пуснат под гаранция, в ГДБОП сякаш са забравили за Иванов - никой не го бил викал дори за разпит, а всичките опити на адвоката му да се добере до събраните до момента данни по делото удряли на камък.


Едва след като Марсилеца завел делото в Русе, от справката, която поискал от съда, става ясно, че по разследването срещу него и срещу останалите нумизмати, замесени в същата афера, са събрани 38 папки с материали. Но какво има в тях е загадка. Не е ясно дори на какъв етап е разследването.


За Марсилеца животът тръгва в обратна посока след 29 март 2011 г., когато униформени нахлуват в неговия ваканционен комплекс Оазис край Стражица и го арестуват. Селището за отдих представлява множество вилички, китно подредени около микроязовир. Земята е собственост на Иванов, а комплексът се управлява от негов роднина. Когато пристигнали полицаите, вътре било пълно с клиенти, дори кметицата на съседно село била край язовира. Всички станали свидетели на зрелищното тършуване из обекта, а след него с името на Иванов в района било свършено. Бизнесът постепенно замрял, накрая Марсилеца се оказал принуден да даде Оазис под наем на символична цена, само и само да не го свързват с него.


Марсилеца твърди, че вече му е трудно да издържа семейството си. Защото партньорите му в чужбина също разбрали какво се случва и се отдръпнали, договорите му с тях се провалили. А нямало как да се скрие, защото по време на операцията Марсилеца е задържан и откаран в софийския следствен арест. Не можел да върти бизнеса оттам. А после, като го пуснали под гаранция, му била наложена забрана да напуска държавата.


Според мълвата


Иванов имал бизнес с диаманти

в Южна Африка. Твърди се, че заедно с американци е съсобственик на диамантено находище там. Освен това търгувал с Германия и САЩ. Но не можел да го прави, без да напуска България.


За капак цялото му имущество и сметки са сложени под запор от Комисията за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност. Всички мерки, предприети срещу Марсилеца, са законни и са съвсем стандартни за такива разследвания - те се прилагат срещу всички обвинени. Той съвсем не е изключение.


Марсилеца е просто един пример за какво става дума, когато се коментира връщането на прословутата глава 26 в НПК.


Преди броени дни Народното събрание прие на първо четене изменението в НПК, с което прати в историята т. нар. вечни обвиняеми (Параграф 22 писа за това в последния си брой). Дадено бе правото на всеки следствен с прашасало дело да поиска обвинението срещу него незабавно да бъде вкарано и разгледано от съд, независимо на какъв хал е разследването. И ако доказателствата не достигат - да бъде оправдан.


Единственото условие е от предявяването на обвинението да са изминали повече от две години (ако е тежко умишлено престъпление) и една година - за по леките случаи.


Тази възможност я имаше допреди две години, но бе премахната по време на управлението на ГЕРБ. А сега просто отново се възстановява.


Вероятно след окончателното приемане на закона някой все пак ще си направи труда да изброи колко точно са прашасалите дела, чието разследване се точи повече от петилетка, за да ги забърза, преди обвиняемите да са се усетили, че могат да прецакат прокуратурата и да бъдат оправдани заради нечия несвършена работа. Но е сигурно, че тези дела са стотици, сред тях и немалко знакови, с които иначе се хвалим пред Брюксел.


В


споровете за вечния обвиняем

всеки си има реални аргументи. Дали да го има, или да го няма този институт е твърде спорна тема. Едни виждат в него своеобразна амнистия за престъпници, но и начин полицаи и прокурори да затлачват умишлено делата срещу рушвети. Други обаче смятат, че с премахването на вечния обвиняем ще се озаптят политическите обвинения или безкрайното протакане на разследвания, независимо дали поради некадърност, или умисъл.


Логично е, че държавното обвинение не приветства раздялата с вечните обвиняеми. И за това си има съвсем реални мотиви: претовареността на дознателите и магистратите, текучеството и липсата на опит, трудността при разследване на трансграничната престъпност чрез мудно действащия инструмент на съдебните поръчки, които изяждат месеци. Всичко това е безжалостно вярно.


От другата страна обаче са купища пари, които държавата плаща за обезщетения на обвиняеми и подсъдими заради разследване извън разумния срок.


Но по-лошото е, че от другата страна стоят много човешки съдби. Разследването на тежките престъпления обикновено върви не само с призовки за разпит, но и с ограничителни мерки - забрани за напускане на държавата, възбрани и запори върху имущество, блокиране на бизнес. И ако след всичко, което един обвиняем изсърба в рамките на три-четири години, той се окаже оправдан или на всичкото отгоре делото му бъде прекратено, само с едно извинявай просто няма как да се мине.


За вечните обвиняеми се плаща - без значение дали са виновни. След като на второ четене изменението в закона бе прието, Марсилеца просто трябва да поиска тези 38 секретни папки най-сетне да влязат в съда и Темида да реши - виновен или не. Ако доказателствата се окажат недостатъчни, делото просто ще отиде в коша. А Марсилеца ще може да се върне към нормалния си живот и да нагледа диамантената си мина.


Ирина Матева

Facebook logo
Бъдете с нас и във