Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Динамичните промени в законите вредят на съдебната система

Калин Баталски е роден на 25 октомври 1970 г. в Перник. Първоначално учи в радомирското село Извор. Средно образование получава в радомирската гимназия. В ЮЗУ Неофит Рилски завършва най-напред Българска филология, а след това и Право. Работил е една година като помощник-следовател в Окръжната следствена служба. След това става съдия-изпълнител в Радомирския районен съд, а от 2000 г. е районен съдия там. През 2006 г. оглавява съда. В момента е магистрат.


Г-н Баталски, какви законодателни промени са необходими според вас, за да работи по-ефективно съдебната система?
- Ефективната съдебна система е и реалност, и идеал. Тя е идеал, защото това е целта на промените в процесуалното законодателство (нов НПК, нов ГПК, нов АПК), а те отразяват и следват измененията в обществените отношения. Ефективното правосъдие е и реалност, то съществува днес и сега. Напоследък има нагласа, че едва ли не голяма част от несгодите на нашето общество се дължат именно на работата на съдебната система. Смятам, че тя работи нормално или поне не по-лошо от съдебните системи на останалите новоприсъединили се държави от Европейския съюз. Например по показателя средна продължителност на делата България се намира в средата на подреждането на държавите от Европейския съюз. Разбира се, винаги има какво още да се направи, за да се подобри работата й. Но изключителната динамика на промените в законодателството ни, така характерна за последните години, не е полезна, а напротив - по-скоро вреди на работата на системата. Надпреварата със срокове и с изисквания, поставени от някого, или често пъти - измислени от самите нас, не е добър съветник и не дава добри резултати.
Недопустимо е да не се помисли за основни неща при съставянето на един проектозакон, респективно при обсъждането му, преди той да бъде приет окончателно. И едва когато стане реално действащ, да се види, че в него има твърде много неясноти, несъответствия и недомислици. Те обуславят следваща промяна, която също се прави опипом. За да бъде едно изменение на закона по-добре обмислено, би трябвало отделните звена на съдебната система да имат възможност да изкажат становищата си по всеки проект за изменение на важен, основен за системата закон. Тоест необходимо е обсъждане на законопроекта вътре в самата гилдия. Смятам, че трябва да се чуе мнението на хората, сблъскващи се ежедневно и живеещи с проблемите на правоприлагането и правораздаването, без това да означава намеса в законодателната власт и нарушаване на принципа на разделение на властите. Според мен практиката, която въведе Висшият съдебен съвет за обсъждане от общите събрания на отделните звена на съдебната система на вътрешните за системата нормативни актове е полезна и необходима. Ако тя бъде пренесена и върху други важни нормативни актове, това би подобрило качеството им.
Как може да се преодолее субективизмът в съдийската оценка?
- Според римската сентенция Jus est ars boni aequi - правото е изкуство на доброто и справедливото. Съдийската преценка за доказателствата по едно дело не би могло да бъде заменена от модерна компютърна програма, която да претегля тежестта на доказателствата и да решава споровете. Всъщност преодоляването на субективните нагласи у всеки съдия става постепенно - с натрупването на повече професионален и житейски опит.
Професията на съдията е много специфична - тя не прилича на никоя друга и да бъдеш съдия е не само въпрос на престиж, това е преди всичко отговорност. Вземането на решения е свързано с голямо умствено и психическо натоварване, с непрестанен труд и самоусъвършенстване, понякога с безсънни нощи, с много ограничения и самоограничения, често - с необходимост от преглъщане на упреци от най-различни страни. А иначе въведеният инстанционен контрол върху актовете на съдилищата от различните нива е гаранция срещу проявленията на субективизма.
Наказателният кодекс се допълва непрекъснато, но винаги нещо му липсва. Какво най-много не достига в момента на НК и НПК?
- Смятам, че законодателят трябваше да тръгне първоначално със създаване на нови материалноправни норми, т.е. с нов НК, и съответно да предвиди нови процесуалноправни норми за тяхното приложение - чрез създаването на нов НПК. Нашият законодател избра друг подход, като създаде изцяло нов НПК, а предпочете да изменя съществуващия НК, действащ от 1968 година. Все пак, доколкото философията на новия НПК не се различава коренно от тази на отменения НПК, едно такова разрешение бе възприето от голяма част от гилдията. Новият НПК създаде нови диференцирани съдебни процедури, които се оказаха необходими и полезни с оглед бързината на приключване на голяма част от наказателните дела в съдебна фаза, а също и реализирането на принципа на процесуалната икономия. Това са преди всичко съкратеното съдебно следствие (глава 27 от НПК) и възможността за приключване на делото със споразумение (глава 29 от НПК) , която съществуваше и в отменения НПК. Безспорно е, че тези производства трябва да съществуват, тъй като улесняват приключването на делата. Това е основен проблем в съдебната система, който следва да се разглежда и в светлината на изискванията на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, по които България е страна още от 1992 г. за правото на обвиняемия на справедлив процес в разумен срок. Не е уреден обаче докрай въпросът с адекватността на наказанията при осъществяване на съкратено съдебно следствие, по-точно с диференциацията на наказанията за отделните видове престъпления. На първо място, от обхвата на глава 27 в НПК не са изключени дори и тежките умишлени престъпления, за които, от друга страна, е изключено приложението на разпоредбите за споразумението. На следващо място, до измененията на НПК не беше ясно съдът има ли право на преценка дали да допусне, или не разглеждането на делото по реда на глава 27. Това доведе до редица парадоксални ситуации - за относително сходни случаи на престъпления да се налагат фрапиращо различни по размер наказания. След последните изменения на НПК от края на 2008 г. ситуацията не е много по-различна. Възприе се идеята, че съдът не може да откаже разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, ако подсъдимият поиска това. Но нищо не се направи по отношение на постигането на баланс между извършването на тежко умишлено престъпление и налагането на леко наказание за него (в условията на чл.55 от НК), без да се държи сметка за другите обстоятелства по делото. А това предопределя да продължат упреците към съда, че налага леки наказания за извършени тежки престъпления. Но магистратите са длъжни да спазват закона и ако той ги задължава да постъпят по определен начин, упреците за това не бива да се стоварват върху съда.
Споделяте ли мнението, че само нов НК ще промени политиката в наказателното правораздаване?
- В последно време усилено се заговори за създаване на нов НК. Споделям мнението, че е необходима диференциация между тежките и леките престъпления, уредени в НК, като това следва да се отрази и на различния ред за провеждане на наказателната процедура за различните по вид и тежест престъпления. Те се отличават помежду си по степента на обществена опасност, а сега действащият НК не прави такава разлика. И при преследването на едно леко престъпление е необходимо спазването на изискванията на формалния наказателен процес така, както при едно престъпление с висока степен на обществена опасност. Наистина, формалният процес е гаранция за защита на процесуалните права на страните в производството - преди всичко на обвиняемия. Тежкият процесуален ред и за леките престъпления обаче води до голямо и излишно натоварване, дори задръстване на системата. Независимо какъв правно-технически подход ще избере законодателят, важното е промяната да се направи качествено, дори по-бавно, и да не е необходимо след половин година да се правят изменения на измененията.
Малките съдилища имат ли според вас мястото, което заслужават в правораздавателната ни система?
- Независимо от това дали са малки или големи, всички съдилища имат своето значимо място в съдебната ни система. Не бих казал, че малките съдилища у нас са подценявани от държавата, нито пък, че не им се обръща достатъчно внимание. Напротив, един малък съд, какъвто е Радомирският, в момента разполага с материална база, която е многократно по-добра от тази на Пернишкия районен съд например, или, да речем, на Софийския районен съд. Това е така благодарение на приключилия в края на 2006 г. проект Реконструкция и разширение на сградата на Районен съд- Радомир. Бе ремонтирана основно старата част на сградата и се построи нова, отговаряща в пълна степен на съвременните изисквания за модерна съдебна сграда. Съдиите в Радомир разполагат със самостоятелни кабинети с модерно оборудване. Такива са условията и за служителите в съда.
По отношение на професионалното развитие малките съдилища също не са в неблагоприятна позиция. Специализацията в тях е или минимална, или въобще отсъства. На пръв поглед този факт, макар и да изглежда недостатък, всъщност има и предимства.Така е, защото при разглеждането на различни видове дела съдията може да прецени към коя материя проявява по-голям интерес и да се насочи впоследствие към нея.От друга страна, има възможност да поддържа формата си и в останалите правни отрасли.
Добри са и възможностите за обучение - всички радомирски съдии участват в семинарите, организирани от Националния институт на правосъдието. Миналата година две колежки завършиха магистърската програма Право на Европейския съюз в Центъра за продължаващо обучение към Юридическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. В момента и аз съм магистрат в тази програма. Смятам, че всеки национален съдия, независимо дали работи в голям или по-малък съд, трябва да познава освен националното ни законодателство също и правните норми на правото на ЕС.
Задоволява ли ви работата на разследващите полицаи?
- Може би неоправдано високите очаквания за работата на разследващите полицаи се появиха в резултат на дългогодишната професионална работа на следователите, които наистина показваха професионализъм в своята дейност, бяха специализирани в разследването на различните видове престъпления и се справяха отлично. На фона на техния професионализъм новоназначените дознатели - сега разследващи полицаи - трябваше да се изграждат от нула и да се доказват в трудни условия, разследвайки огромната част от престъпленията.
От наблюденията, които имам върху работата на разследващите полицаи в Радомир, мога да кажа, че работят много добре и успяват да се справят с огромните предизвикателства в професията си.
Как да се преодолеят корупционните практики в съда?
- Корупцията като обществено явление е позната навсякъде по света. Никой не може да твърди категорично, че в съдебната система няма корупция, обратното също е вярно. Корупцията не би могла да се изкорени със замах. Борбата с нея е бавна и продължителна, но трябва да бъде последователна. За да се предотвратят евентуални корупционни намерения, се използват различни похвати. Например разпределението на постъпващите дела в съда става на случаен принцип, поставянето на видно място в сградата на съда на кутия за сигнали за корупция, която се проверява редовно, публикуването на всички съдебни актове на ИНТЕРНЕТ страницата на съда и др. Начин за преодоляване на подобни практики са и интензивните срещи и обсъждания във връзка с уеднаквяването на съдебната практика.
Разговора води Елисавета Енева

Facebook logo
Бъдете с нас и във