Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Дискретният чар на подсъдимите

Господин Димитров, защо не искате да ви снимат!, пита с пресекващ глас напориста репортерка, докато подтичва с микрофон в ръка край бившия шеф на столичното парно Валентин Димитров, по-известен като Вальо Топлото. Заедно с нея още цял батальон фотографи, оператори и репортери, въоръжени с камери, микрофони и тефтери преследват на юруш прочутия подсъдим.
Денят е 4 декември 2009 г., мястото - кулоарите на Съдебната палата, където току-що е отложено поредното заседание по дело срещу бившия шеф на Топлофикация. В случая и срещу майка му - баба Цецка. Двамата трябва да отговарят за данъчни престъпления. Преди и след заседанието Димитров отвсякъде е обграден от униформени от съдебната охрана, които го държат настрани от досадните камери и въпроси.
Странното е, че същият човек буквално довчера нямаше нищо против да бъде сниман, включително и в съдебната зала. И всеки би могъл да го види в ИНТЕРНЕТ, изтипосан във всички възможни ракурси. Сега изведнъж Топлото поиска да му бъде осигурено спокойствие в цялата съдебна палата. А съдът е принуден да уважи конституционното му право и да нареди подсъдимият
да бъде охраняван
и извън съдебна зала. Слава Богу, на журналистите не им се наложи да чакат дълго, тъй като съдът отложи делото заради ненавреме връчен обвинителен акт. Следващото заседание по делото ще е на 15 февруари - вероятно ще се разиграе пак същият цирк.
Случаят с бившия топлофикационен шеф е показателен за налагащата се напоследък тенденция подсъдимите в т. нар. ВИП процеси да отказват да бъдат снимани. Това тяхно желание обикновено се обявява в редовните прессъобщения от съда, изпращани по редакциите.
Подобно уточнение през тази седмица фигурираше в официалното прессъобщение на Софийския градски съд под две от т. нар. дела от особен обществен интерес - това срещу Красимир и Николай Маринови - Маргините и срещу гореспоменатия бивш директор на столичната Топлофикация. В края на всяка седмица от пресслужбите на съдилищата изпращат до медиите график с по-шумните процеси и всеки път надписът, забраняващ снимките, се мъдри с подчертани редове под някое от делата.
Напоследък обаче това взе да става нещо като мода. От края на миналия месец Съдебната палата се тресе от скандали заради фотографирането на ВИП клиентите на Темида. Вече стана нещо обичайно магистратите в черни тоги да влизат в словестни схватки с адвокатите по деликатните моменти около отразяването на съдебното битие на техните подопечни.
На 24 ноември например настъпи суматоха, след като напористи фотографи и оператори нахълтаха в съдебната зала и успяха да нащракат на воля ВИП-подсъдимия Христо Ковачки, докато адвокатите му успеят да се възпротивят. Съдията обаче ги отряза като обясни, че според заповед на председателя на съда Георги Колев е трябвало да заявят, че не желаят да бъдат фотографирани най-малко два дни преди деня на процеса. Още не стихнал скандалът със снимането на енергийният бос, и буквално на другия ден подобен проблем възникна с вдовицата на картофения бос Косьо Самоковеца - Ангелина, която изненадващо отказа и тя да бъде снимана. Защо, би попитал човек при нейните дадености?
От какво има да се срамува
тази доста красива дама, която доскоро въобще не се криеше от никакви фотографи и храбро позираше с бодигардовете си из съда? Във всеки случай не от нещо, което може да бъде заснето с камера. Отказът на Ангелина да я щракат накара съдията по делото Владимир Астарджиев да призове за толерантност към хората, които не искат да ги снимат. Прав е, ама как фотографът да обясни после на шефа си защо няма снимка?
Магистратът припомни нашумелия случай от 25 февруари 2008 година, когато един от обичайните подсъдими, известният в подземния свят Янко Ваташки - Лудия, нападна фотограф на столичен вестник и счупи светкавицата на фотоапарата му. През март тази година Лудия бе осъден на шест месеца затвор ефективно, след като бе признат за виновен в хулиганство заради това си деяние. Свидетел на инцидента стана същия съдия Астарджиев, който тогава сезира прокуратурата за поведението на Ваташки с протокол от заседанието. Явно магистратът се е напатил и сега не без основание призова да не бъдат предизвиквани за хулигански прояви подсъдимите.
Други ВИП-подсъдими, които от години наред отказват доброволно да бъдат снимани в съда и непрекъснато правят циркове, като бягат от репортерите по стълбите на Съдебната палата, са братята Маргини. И тяхното поведение, както и това на Вальо Топлото изглежда безмислено, при положение че физиономиите им са всеизвестни, снимани са десетки, ако не и стотици пъти във и извън съдебната зала, така че реално погледнато няма защо да се крият от камерите. Освен ако нямат комплекси за малоценност.
Коренно различно е поведението на нарочения като контрабандист номер едно в държавата Николай Методиев - Ники Пилето. За него можем спокойно да кажем, че той се държи като един образцов, европейски подсъдим. Методиев не само че
не се крие от камерите
и фотоапаратите, а напротив - той се разхожда спокойно из кулоарите и позира пред тях, а по време на самите заседания дори се обръща към залата и поздравява с усмивка по-красивите репортерки. И в резултат на безупречното си държане - ето че вече го оправдаха по едно от обвиненията за контрабанда.
Към тази линия на поведение се придържа и бившият шеф на МК Кремиковци и на ФК ЦСКА Александър Томов, който е подсъдим за афери за много милиони, макар да казва че не е взел и лев. Той никога не си изключва телефона, никога не бяга от камерите и микрофоните, а сам ги търси.
Ако погледнем към темата строго законодателно, в чл. 32 на Конституцията на Република България е записано следното:
1. Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име и 2. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Това положение се прилага, общо взето, и към категорията на обвиняемите и на подсъдимите. Още през далечната 2003 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) приема документ, наречен Единна медийна стратегия на съдебната власт. В него между другото се казва, че е журналисти, оператори и фоторепортери трябва да бъдат допускани до съдебните зали, когато процесите са открити, но по преценка на председателя на съдийския състав, каквато оттогава, общо взето, е и практиката в съдилищата.
Що се отнася до нежеланието напоследък на знаковите подсъдими да ги снимат - нека магистратите да им влязат в положението. Толкова време вече ги съдят, че на всеки би му писнало да го щракат. При толкова чести отлагания на знаковите дела, подсъдимите могат да ослепеят от светкавиците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във