Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ДЖОБЪТ НИ ОЛЕКВА ЗАРАДИ ПРИСЪДИ В СТРАСБУРГ

В периода 1999-2007 г. богатата ни държава е платила приблизително 2 млн. лева обезщетения, след като е била осъдена в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Тези пари вече ги пишем бегали. А данните бяха изнесени от министър Миглена Тачева на кръгла маса в хотел Шератон, на която бе обсъдена Концепция за преодоляване на причините за осъдителните решения на ЕСПЧ срещу България и решаване на проблемите, произтичащи от тях.
Лошото е, че в момента над 1800 жалби срещу родината чакат решението на страсбургските магистрати. И подобни дела нарастват лавинообразно. По тази причина Тачева е възложила на работна група от юристи да предложат законодателни, административни и организационни мерки, чрез които да се намали броят на жалбите пред ЕСПЧ, за допускането на по-малко нарушения на основни права и за предоставяне на защита срещу тези нарушения на национално ниво.
Нека видим кои са нарушените права, за които най-често плаща богатият български данъкоплатец. От общо 169 нарушения на Конвенцията за правата на човека най-голям е делът на осъдителните присъди от ЕСПЧ, свързани с правото на свобода и сигурност - 145. За сравнение - този брой на присъдите в Румъния е девет, а в Гърция - шест. Немалък е и броят на констатираните нарушения от Европейския съд по отношение на член, свързан с продължителност на производствата - 64, а 22 от осъдителните решение на Страсбург са за нарушение на член от конвенцията, свързан с право на справедлив съдебен процес.
Според авторите на бъдещата концепция, която до 15 юли трябва да влезе в МС, един от начините да се излезе от този батак е, като се създаде нова структура, която да сверява родното законодателство за противоречия с Конвенцията за правата на човека. Новият орган (ако разбира се бъде създаден такъв) да има правото да предлага споразумения с граждани, чиито права са нарушени.
Според министър Тачева трябва да се създаде механизъм, по който хората (без да опират до Страсбург) да получат обезщетение. Тази идея се лансира от члена на Българския хелзински комитет (БХК) адвокат Йонко Грозев, според когото подобен орган ще гарантира справедливото разглеждане на казусите, тъй като в него ще са представени различни обществени групи.
Най-стряскащата констатация принадлежи на адвокат Светла Маргаритова - бивш правителствен съагент и член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията към НС. Според нея при обсъждането на законите в парламента никога не се прави оценка дали не противоречат на конвенцията за правата на човека. Излиза, че или родните законотворци не знаят за съществуването на въпросната конвенция, която датира от далечната 1950 година, или не ги е еня за правата на народонаселението.
И защо да ги е грижа - нали не плащат те. Иначе, ако се вгледаме в цифрите в графите свобода и сигурност и продължителност на делата, където са повечето от жалбите, излиза, че топката, както обикновено напоследък, е в полето на прокуратурата. Но и тук, както винаги, вината не е в нас, а в Европа.
Така поне смята заместник-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков, според когото България в момента е подложена на натиск от ЕК да осъди високопоставени представители на властта и мафията и заради това прокуратурата понякога заобикаляла законите. Прокурорите внасяли недоказани обвинения, а пък съдиите в стремежа им да не ги изкарат сътрудници на мафията съдели престъпниците, правейки отстъпление от човешките права.
Във всички случаи отговорността за присъдите в Страсбург срещу България е споделена от трите власти. Не е ясно обаче кой трябва да поеме негативите от лошата работа на хиляди магистрати и чиновници. Засега ги поема само данъкоплатецът. Ако се намерят законови решения за търсене на финансова отговорност от конкретния представител на държавата, който с поведението си е предизвикал осъждането й в Страсбург, статуквото ще бъде нарушено.
В този смисъл може само да ръкопляскаме на заканата на правосъдния министър да се се търси наказателна отговорност от магистрати за дела, по които е била осъдена държавата. Дори само това да е ефектът от неродената още концепция, все ще е нещо.
Апропо, документът може да се нарече и Юлска концепция, тъй като до 15 юли трябва да бъде внесен за разглеждане в МС. А опитът ни от подобни основополагащи документи от близкото минало е доста горчив. Което ще рече, че може да не излезе нищо...

каре
Роко си отмъсти на Бонев
Соченият преди години за бандит №1 в държавата кърджалийски левент Ерджан Рашид-Роко успя да я осъди в Страсбург, и то на два пъти за по-малко от година. Наскоро ЕСПЧ постанови да му бъдат изплатени 3500 евро заради нарушени права по дело за пране на пари, което се точи... девета година. Обвинението е повдигнато през септември 1999 г., след като Роко се опитва да регистрира автомобил Мерцедес, издирван от Интерпол. Два пъти български съд се е произнасял по това дело - веднъж осъдително и веднъж оправдателно. Според магистратите от Страсбург срокът, в който Ерджан Рашид е бил лишен от свобода без присъда (2 години, 5 месеца и 6 дни) е необосновано дълъг. България е осъдена и заради продължителността на все още неприключилия наказателен процес и за липсата на правна възможност Рашид да получи обезщетение за нарушените си човешки права вътре в страната. Държавата ни трябва да заплати още 3500 евро разноски по делото.
Други 4 хиляди евро пък има да плащаме на скандалния Роко като обезщетение за вреди, причинени му при шумния арест в далечната 1997 година. Страсбургските магистрати тълкуват като полицейско насилие акцията, с която навремето се пъчеше министър Богомил Бонев. Военната прокуратура пък отказала да разследва полицаите, извършили ареста. Открити са и противоречия на действащия по онова време НК с Европейската конвенция за правата на човека. Любопитното е, че тогава магистратите от Страсбург са записали в своето решение и упрек, че обезщетенията за българи са много ниски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във