Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Днес е по-лесно да си престъпник, отколкото порядъчен човек

Г-н главен комисар, има много проблеми в българските затвори, но кой от тях бихте наредили като първи?
- Пренаселеността и неподходящата битова обстановка. Ние можем да прилагаме хиляди ресоциализиращи програми. Но като настаним човека в килията с още два етажа легла над него, усилията ни отиват на вятъра. Проблемите са комплексни и не могат да бъдат разглеждани и решавани отделно един от друг. Не е за пренебрегване и привличането на работа в тези заведения на служители с доказани лични и професионални качества. Защото да се работи в затворите не е никак престижно. Но на преден план все пак изтъквам подобряването на битовите условия.
Допреди 1989 г. голяма част от затворниците работеха в определени отрасли. Сега това като че ли стана невъзможно?
- Да, преди 1990 г над 90% от затворниците полагаха труд докато изтърпяваха наказанието си. Сега те са не повече от 40 процента. Естествено че ни се иска да постигнем по-висока степен на заетост на лишените от свобода. Работещият затворник е много по-безопасен от бездействащия. Като го оставиш 24 часа да гледа в тавана и да се чуди какво да прави, той започва да мисли за глупости. Не как да се поправи, а как да избяга и какво да открадне. Освен това, докато са заети, затворниците заработват и средства, които отиват за подобряване на собствените им условия на живот. Но трябва да бъдем и реалисти. Не можем в условията на днешната криза и безработица в страната да искаме 100% заетост за лишените от свобода. Защото затворът вместо наказателна институция ще се превърне в привилегирована. Хората ще искат да влязат тук, за да си намерят работа и да изкарват пари. При нас проблемът не е да накараме затворниците да работят, а да им намерим такива обекти, които да не са конкурентни на труда отвън и да не поставят лишените от свобода в привилегировано положение спрямо свободните граждани.
Чести ли са опитите за бягство от затворите - тази информация прониква в обществото по-трудно?
- Ако говорим за класическия опит за бягството типа Граф Монте Кристо - с прокопаване на тунел и много героизъм, такива бягства вече са рядкост. В повечето случаи това става на връщане от работния обект. Някой наркоман или друг осъден се напил на работа, сетил се за дома, за мама, за семейството и любимата, и решил да отскочи да ги види. Такива случаи има немалко. Някои после се връщат сами, други ги водят близките им, трети полицията. Броят на отклоненията е 100-150 средно на година.
Внасят ли се наркотици в затворите?
- Да, на територията на затворите наркотици проникват или при връщането на работещите на външни обекти, или чрез колетите и при свижданията. За съжаление ние не разполагаме с необходимите технически средства за откриване на дрогата. Разчитаме само на наблюдателността на служителите си. А това не винаги работи.
А кой вид дрога е по-предпочитан от затворниците: твърдата дрога или марихуаната?
- Нямат предпочитания. Алкохол, хапчета, приспивателни, транквиланти, твърда, мека дрога... всичко върви. Имаме не един случай на смърт, причинена от некачествена дрога или при предозиране. Тази година смъртни случаи нямаме, но миналата година имахме два-три.
А оръжия внасят ли се?
- Ако ме питате има ли в момента оръжие в затворите, не бих отговорил отрицателно. Преди няколко години имахме един доста сериозен случай в Плевенския затвор. В телевизор, адресиран до затворник, бяха укрити пистолет, патрони и дори ръчни гранати. За да не се събудят подозрения, получател на телевизора бе дребен престъпник. Оръжието обаче беше предназначено за човек, осъден на доживотен затвор. След като разкрихме оръжието, случаят пое полицията и мисля, че те добре си свършиха работата.
Осъзнават ли осъдените амнистията като акт на хуманност?
- Ако не сме убедени, че ще го осъзнаят, няма защо да ги амнистираме. Вижте, ние не предлагаме амнистия, която да опразни затворите изцяло.Смятаме, че добре сме подбрали критериите, по които ще изберем онези, които заслужават да се възползват от тази мярка. Свободата трябва да бъде за хора, които я заслужават.
Навършиха се три години от въвеждането на пробацията. Смятате ли, че тя е ефективна?
- Като всяко ново начинание и пробацията сигурно се нуждае от усъвършенстване. През цялото това време ние не сме спрели да търсим и да адаптираме различни чуждестранни модели за пробационна дейност при нашите условия. Но аз ще ви дам само едно число, което, мисля, че дава отговор на въпроса. От май 2005 г досега през пробационните служби в страната са преминали над 35 хил. души. Това е сигурен белег, че пробацията върши своята работа добре.
А имате ли данни колко от тези 35 хиляди човека са извършили ново престъпление, след като са били осъдени на пробация?
- Ако за тези три години някои все пак са успели да извършат и друго престъпление, това не е никак добре. Трябва повече време, за да разберем дали добре сме си свършили работата. Но мога да ви дам друг показателен пример - само в около 200 случая се е налагало пробацията да бъде заменена с ефективно лишаване от свобода.
Какво е вашето лично мнение за това пияните шофьори да бъдат наказани с пробация?
- Смятам, че винаги трябва да се въздейства в зависимост от вида и мащаба на нарушението или престъплението. Не бива да се дава прибързана рецепта: щом си пил и караш, отиваш директно в затвора. В пробационните служби попадат и лица, които не са извършили ПТП с жертви и ранени. Не трябва да смятаме, че пробацията дава възможност пияните шофьори да останат ненаказани. Напротив - тази мярка предполага разнообразяване на възможностите за въздействие и превъзпитание на провинилите се.
Една от пробационните мерки е общественополезният труд. Успява ли тя да изпълни своето предназначение?
- Общественополезният труд като пробационна мярка има за цел подсъдимият да поправи нанесените от престъплението щети. Такава мярка се налага на 75% от осъдените на пробация. Тук обаче има два основни въпроса: дали сме в състояние да осигурим достатъчно обекти за полагане на този труд и дали сме в състояние да задължим осъдените да го полагат. И за двете неща, поне засега, не срещаме затруднения. Не срещаме проблем с изпълнението на този вид мярка, защото осъдените знаят, че ако откажат да се подчинят на съдебното решение, ще отидат в затвора.
А имате ли проблеми с изпълнението на вече влезлите в сила ефективни присъди?
- Подобни проблеми има, но те не са съществени. Има случаи, когато наказанието не може да бъде изпълнено, защото лицето се укрива. Но това не може да продължава цял живот. А и предвиденият в закона давностен срок в този случай е доста голям. За условна присъда е три години. А ако наказанието е ефективно, давностният срок зависи от размера му. Например за една присъда от 20 години този срок е 30 години. Мисля, че доста трудно ще му бъде на някого да бяга или да се укрива толкова дълго време.
Какви мерки трябва да бъдат предприети, за да се повиши още повече ефективността от изпълнението на наказанията?
- Що се отнася до пробацията, ние все още не можем да предложим такова голямо разнообразие от програми, които да задоволяват нуждите на всеки нарушител. Ние може да сме превъзпитали по прекрасен начин един затворник, но като излезе навън и не може да си намери работа през първите критични няколко месеца, все едно че нищо не сме свършили. Някои хора излизат от затвора озлобени. Но онези, които го напускат вече превъзпитани, ако попаднат и на подходящите хора, те се поправят. Крайната ни цел е повторното вграждане на изтърпелия присъдата си в обществото.
Като човек с толкова опит не мога да не ви попитам кога престъпността е била най-голяма - преди 1989 г., през последните години на миналия век или днес?
- Престъпност винаги е имало и ще продължи да има. В последните години обаче се появи един нов нетрадиционен досега вид престъпност. Става дума за поръчковите убийства, терористичните актове, наркоманиите и скинхедс движението. Това е реакция на аутсайдерите в обществото. Те предприемат такива действие, за да бъдат забелязани и да се правят на значими.
Какви са причините за възникване на тези нови престъпления?
- На първо място, загубата на респект към закона. Днес никой не се страхува от закона, защото се оказва, че той невинаги се прилага, както трябва. Ние отделяме много време за подобряване на законодателството. Струва ми се обаче, че проблемът не е в неговото несъвършенство, а в неправилното му тълкуване и прилагане. Другата причина е, че се промени ценностната система на българите. У нас не може да се постигне един положителен модел на успелия честен човек, на когото останалите да подражават. Има ли бизнесмен, за когото да кажем, че всичко му е наред и че трябва да бъде пример за подражание? Ако сегашното му състояние не е криминализирано, под съмнение остава въпросът за спечелването на първия милион. В момента не можем да убедим младите хора на България, че трябва да бъдат честни. Защото в днешното общество се оказва, че е по-лесно да бъдеш криминален престъпник, отколкото порядъчен човек.
Разговора води Иван Георгиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във