Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ДО ДЕМОКРАЦИЯТА ОСТАВАТ ОЩЕ НЯКОЛКО... ПЪЛНИТЕЛЯ

Ти си мислиш, че си млад и умен, ти си малоумен! С тази крилата фраза, преди три десетилетия и половина покойният български сатирик Васил Цонев-Доната доказа, че какъвто и режим да има в България, за пиперливия език на будната народна съвест спирачки няма.
Хермафродит изнасили себе си, взе парите и избяга! С тази живописна словесна фигура преди 15 години известният сатирик Иван Кулеков предсказа по какъв начин ще се развие не само българската демокрация, но и борбата с организираната престъпност.
Каква обаче е връзката между двете хуморески и процесите на консолидация, протичащи паралелно в структурите на държавната власт и подземния свят? Много просто - пряка и видима. Досущ като в училищния лабораторен опит със скачените съдове: колкото по-празен остава единият, толкова по-пълен е другият. И обратно.
Според статистиката на опозицията, откакто правителството на БСП, НДСВ и ДПС встъпи в длъжност (17 август), в страната са извършени девет показни убийства. Истината обаче е малко по-различна и много по-тревожна, защото кървавата равносметка трябва да бъде направена от друга изходна позиция. Откакто БСП спечели парламентарните избори на 25 юни, в страната са извършени девет показни екзекуции, а труповете са дванайсет:
* 30 юли: на столичната ул. Ангел Кънчев са разстреляни Антон Милтенов-Клюна, Иван Тодоров-Призрака и Милен Върбанов-Цайко.
* 25 август: в Слънчев бряг е разстрелян Георги Илиев - наследник на ВИС и президент на пловдивския Локомотив.
* 7 септември: на столичното кръстовище Петте кьошета е застрелян 39-годишният Мартин Хасан Дойчев - български гражданин от сирийски произход.
* 20 септември: варненският адвокат Митко Димитров е разстрелян с три куршума пред дома си на ул. Д-р Пискюлиев № 54 в черноморската столица.
* 1 октомври: 44-годишният бизнесмен Румен Юруков е убит пред очите на 15-годишната му дъщеря в столичния ж. к. Лагера.
* 10 октомври: в софийския ж. к. Гоце Делчев са застреляни Шинка Манова - шефка на отдел Последващ контрол в Агенция Митници, и шофьорът й Йордан Герговски - криминално проявен, съден за хулиганство.
* 12 октомври: насред Перник е застрелян един от най-бруталните бандити в Югозападна България - Райко Кръвта, който до 2003 г. се е казвал Райко Василев, а след това - Васил Арарски. По време на екшъна е пострадал и сержант от СДВР-КАТ, който е попаднал случайно (уж) в неподходящия момент на неподходящото място.
* 26 октомври: на столичния бул. България е разстрелян банкерът Емил Кюлев;
* 2 ноември: в столичния ж. к. Стрелбище е убит 33-годишният Володя Герговски.
На пръв поглед между по-голяма част от жертвите няма никаква връзка и по всичко личи, че всеки от тях е загинал от ръката на някакъв собствен враг. Именно по тази сюжетна линия тръгна и разследването на бруталните престъпления: за всеки инцидент бе образувано самостоятелно предварително производство, по което заработи самостоятелен екип от криминалисти, следователи и прокурори.
Въпреки това обаче ръководителите на всички институции, призвани по конституция и закон да защитават правовия ред в държавата и да гарантират спокойствието и живота на гражданите, сякаш като по дадена команда заговориха на висок глас за жизнената необходимост от ликвидирането на българската организирана престъпност. Като се започне от обещанията на президента на републиката Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев и главния прокурор Никола Филчев, мине се през заканите на полицаите и прокурорите на по-ниски ръководни длъжности и се стигне до всекидневните медийни прозрения на група социолози и политолози, според които народът все по-настойчиво иска да бъде управляван с твърда ръка.
Колкото и да изглежда парадоксално, привидният хаос в падането на труповете от лятото насам нагнетява общественото напрежение в две строго определени посоки: ограничаване на гражданските права и приемане на закони, разширяващи правомощията на репресивните органи. И тук трябва отново да се върнем към училищния лабораторен опит със скачените съдове, но вече на по-високо ниво на познанието: измерване на киселинността на съдържанието с лакмус.
След убийството на Емил Кюлев заместник вътрешният министър Камен Пенков подхвърли идеята за използване на армията в борбата с престъпността. Част от гражданството започна да ръкопляска от радост, но друга част подскочи като ужилена. Партийните началници и другари на Камен Пенков успокоиха обществеността, че никой не е мислил за подобно нещо, още повече че противоречало на конституцията, и всички вкупом побързаха да забравят за случая.
Дълбоко в обществената памет бе погребан и фактът, че покрай масираната полицейска операция, носеща благоприличното кодово име Респект, бяха извършени (и продължават да се извършват) нарушения на конституционно гарантираните граждански и процесуални права: обиски, претърсвания, изземания и прилагане на специални разузнавателни средства (подслушване и следене) без съдебна санкция и без срещу обектите да са образувани предварителни производства.
Най-пресният пример в това отношение е случката с двама от формалните създатели на скандалноизвестната силова групировка СИК - Красимир Маринов-Големия Маргин и брат му Николай - Малкия Маргин. Те бяха задържани на 28 октомври, три дни по-късно бяха обвинени в организирането на въоръжена престъпна група с цел извършване на три поръчкови убийства. Така наречените мишени на Маргините станаха известни още на 31 октомври - ген. Любен Гоцев, бизнесменът Никола Дамянов и подсъдимият за отвличане и на пране на пари Иван Тодоров-Доктора. А на 1 ноември стана известно и името на основния свидетел, върху чиито показания е изградена обвинителната теза.
Параграф 22 можеше да пусне името му още същия ден - в онлайн изданието на в. БАНКЕРЪ, можеше да го съобщи и в броя си от 5 ноември. Днес обаче отново няма да разкрием самоличността на т. нар. свидетел, защото екипът на изданието няма навика на участва в активни мероприятия, предназначени както за промиване на мозъци, така и за легендиране на силовото преразпределение на легалната икономика и кървавото консолидиране на подземния свят чрез структурите на държавната власт.
За сметка на това обаче сме длъжни да отбележим, че двамата Маргини отдавна можеха да бъдат осъдени - за рекет, за хулиганство, за незаконно забогатяване, за... какво ли не. Още повече че имената на единия от тях протича, както се казва на професионален жаргон, поне в две международни следствени поръчки за трафик на кокаин, изпратени в България още през 1999-2000 година. Но това трябваше да се случи по начин, достоен за държавата и обществото. А не днес да слушаме приказки от хиляда и една нощ, а стотици нормални прокурори, следователи и полицаи да се чудят къде да се дянат от срам.
Има и още една причина да не се занимаваме с пикантните подробности около делото срещу Маргините, образувано с цел предотвратяване на три поръчкови убийства. Колкото и да не им се иска на прокуратурата и полицията, според обитатели на подземния свят между тяхното задържане и екзекуциите на Георги Илиев и на Емил Кюлев не само има допирни точки, ами в хронологичен аспект събитията следват една изключително строга логика.
Застрахователната компания, зад която стоят Маргините - Бул инс, презастрахова клиентите си в застрахователната компания на Емил Кюлев - ДЗИ. Нещо повече - полиците и стикерите им си приличат като две капки вода, а братята са поели ангажимента да бранят от кражби всички коли, застраховани в ДЗИ.
Преди около година и два месеца (след разстрела на Милчо Бонев-Бай Миле на 30 юли 2003-а) Маргините и Георги Илиев сключват споразумение, че ако с някого от тримата се случи нещо, живите поемат грижата да закрилят семейството и бизнеса на споминалия се. Именно това споразумение е повод в публичното пространство да се промъкне слухът, че след разстрела на Георги Илиев (на 25 август 2005 г.) хотелите му, които са били ипотекирани в ДЗИ Банк срещу кредит от 20 млн. лв., са се паднали уж на Маргините. Осведомени твърдят, че те наистина са поели тази част от туристическия бизнес на Георги Илиев, но по молба на неговата вдовица Мая. И то не за друго, а защото бившите му ортаци Таки и Къро са пожелали да бъдат въведени във владение... незабавно, въпреки че от известно време те гравитират около конкуренцията на Илиев и Маргините в лицето на Маджо, Златко Баретата, Румен Пашата и т. н.
И накрая, за да не си помисли някой, че всичко случайно в България наистина е случайно, основният свидетел на обвинението срещу двамата Маргини е подсъдим по делото за убийството на Валентин Алексиев-Лисицата, но си признал където трябва, че е участвал поне в още две поръчкови екзекуции. Едната от тях е бруталният бомбен атентат срещу бургаския бизнесмен Рали Пенков, извършен на 13 юни тази година. Тогава мишената оцеля, но на място загина невръстната му дъщеричка, а жена му почина по-късно от раните си в болница.
За услугата свидетелят е получил хонорар от половин килограм кокаин, който е трябвало да обърне в хероин. Но в неподходящия момент е попаднал на неподходящите хора и е решил да отърве кожата по най-баналния начин - като пропее. Ето защо оттук нататък не е важно дали Маргините ще бъдат осъдени за предотвратените три поръчкови убийства или делото ще се разпадне по пътя си към Върховния касационен съд. Истинската развръзка ще се случи, когато стане ясно в чии ръце ще попадне бизнесът на двамата покойници и на двамата арестанти. Стига, разбира се, т. нар. компетентни органи изведнъж да не загубят дар слово в името на следствената тайна и неприкосновеността на личните данни на новите стопани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във