Параграф22 Daily

§22 Анализи

Добри новини и още търпение за Имотния регистър

След период на известно затишие отново има добри новини около Имотния регистър. След последното заседание на Съвета по геодезия, картография и кадастър, от регионалното министерство се похвалиха с наближаване на заветния момент, в който у нас ще започне да функционира истински имотен регистър. Вписването, а оттам и справките по него ще са по идентификатор на имота, което означава реалното въвеждане на поимотните партиди за сметка (или по-скоро редом) с поименните. 

Главното условие за това е приключване изработването на цифровата кадастрална карта на територията на страната, която сега е покрита на 81 % (89 хил. кв. км.), и обхваща повече от 14 млн. недвижими имота в 915 населени места и 3179 землища. За защита на кадастрално-информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър пък е задействана процедура по включването й в Списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност. Предвижда се и създаването на многофункционален (многослоен) кадастър, който да включва комплексни данни за имотите и комуникациите от подземна, наземна и надземна инженерна инфраструктура.

Въпросът е обаче не дали, а кога ще стане това дългоочаквано надграждане и преустройство. За последно преди пет години се разрази поредният спор има или няма имотен регистър у нас? Повод за дебата станаха приетите тогава от служебния кабинет "Близнашки" промени в Правилника за вписванията. Те бяха в няколко насоки и отменяха предишните промени в него, направени от кабинета "Орешарски" и шумно рекламирани като въвеждане на системата на поимотното вписване за сметка на поименното.

С отменените тогава промени беше въведена възможността заявление за удостоверяване за тежести върху имота да може да се подава, а удостоверението да се получава във всяко подразделение на Агенцията по вписванията в страната, независимо къде се намира имотът. Разширен беше и кръгът на подлежащите на вписване актове - в него бяха включени предварителните  договори и удостоверения за наследници - нещо, което не е предвидено в Закона за задълженията и договорите и в Закона за наследството. От друга страна, беше затегнат режимът по издаване на вписаните актове, свидетелстващи за правната история на имота. Агенцията по вписванията загуби възможността да предоставя техни незаверени копия, а заверени можеше да бъдат предоставяни само на определен кръг лица - страните с права върху имота, техните правоприемници, както и представителите им по закон и по пълномощие.

Покрай въпроса защо кабинетът не предлага промени в Гражданския процесуален кодекс, а променя в обратната насока правилника, стана ясно че позициите и интересите на отделни юридически професии се кръстосват. Връщането на стария режим за вписванията беше подкрепено от Камарата на частните съдебни изпълнители и от Асоциацията на българските съдии по вписванията. Но пък Агенцията по вписванията беше на обратното мнение. И понеже отделните професии не споделят открито всички свои съображения, сблъсъкът остана на концептуално равнище. Водещ беше въпросът има ли у нас имотен регистър, въз основа на който Правилникът за вписванията да въвежда удостоверявания по имотни, а не по поименни партиди.

Според привържениците на персоналната (поименната) система на писване опитът за съчетаванета й с поимотната се е провалил. От една страна, защото те работят по различен начин, от друга - заради противоречието с действащата законова уредба. Освен това защото имотният кадастър е недовършен, а без него имотен регистър не може да има. Едва когато бъде довършен, можело да се говори за поимотни вписвания съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Дотогава те можело да бъдат само персонални съгласно Закона за собствеността.

Промяната на стария режим само предпоставяла съществуването на имотен регистър, възпроизвеждайки разпоредби от ЗКИР, но такъв регистър и имотни партиди по него не съществували. Оттук и изводът, че преминаването от персонална към поимотна система на вписване трябва да стане плавно, защото не можело двете да съществуват паралелно. За целта създадените вече въз основа на ЗКИР имотни партиди трябваше да бъдат преквалифицирани на предварителни имотни партиди. Нещо, което законът обаче не предвиждаше, тъй като самият той беше променен в обратната посока - предварителните партиди бяха премахнати, за да се върви към завършени имотни партиди. 

Контрааргументите пък бяха, че имотни партиди са съществували и преди въвеждането на идентификатор с одобрената кадастрална карта. Той наистина внася повече сигурност, но не е единственият индивидуализиращ белег за имота - такива са и неговите граници и съседи. Въз основа на тези белези имотите винаги са се прехвърляли или наследявали, а идентификаторът е само код, отразяващ правния анализ на предходните карти и планове съобразно документите за собственост.

Именно въз основа на тях се прави имотна партида, а идентификаторът е завършващият й белег. В противен случай излиза, че при липсата на идентификатор съществуващите документи за собственост имат характер едва ли не само на временни удостоверения за нея. При това преди ЗКИР у нас са действали два закона за кадастъра, въз основа на които терените са замервани неколкократно, включително и заснемани от въздуха с ортофотоснимки. До средата на миналия век пък  поименното и поимотното вписване са действали паралелно без проблем.  

Парадоксалното е, че спор всъщност не иб трябвало да има, тъй като ЗКИР съдържа изрична разпоредба, според която до влизането в сила на заповедта за въвеждане на кадастралната карта и на кадастралните регистри за съответното населено място имотна партида се води независимо дали е създаден идентификатор за имота. Тоест поимотни партиди отдавна би трябвало да има без да се чака цялата територия на страната да бъде обхваната от цифровия кадастър.

Това означава още, че имотен регистър не само е имало и има (независимо дали със, или без наличието на идентификатор), но и че той трябва да функционира съгласно разпоредбите на ЗКИР, а не на Закона за собствеността. Допълнителен аргумент за това е, че последният само определя кои актове подлежат на вписване, делегирайки уреждането на подробностите с Правилника за вписванията. Ако тези разпоредби се прилагаха, удостоверение за тежести би могло да се издаде само по описание на имота без да се вадят и прилагат актовете за собственост на всички съсобственици, както е сега. 

В обобщение може да се каже, че посоката е правилна, усилията са похвални, но скорошно въвеждане на истински имотен регистър едва ли може да се очаква. Междувременно Агенцията по вписвания се задъхва от липса на кадри както в Имотния, така и в Търговския регистър, а опашките и разправиите между клиенти и служители са ежедневие. При това никой не твърди, че пари няма, което няма и как да стане в институция с гарантирано високи приходи от събираните държавни такси. Остава да мислим дали проблемите не са най-вече в ръководството на локално, централно и министерско равнище.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във