Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Доклад на ООН алармира за насилие

Полицейското насилие е боднало погледите не само на опозицията у нас. Преди няколко дни се разбра, че към традиционните критики към полицията, основно от Българския хелзински комитет, сега се присъединява и ООН. Това стана ясно след публикуването на третия периодичен доклад за България, изготвен от Комитета по правата на човека към ООН за прилагането на Международния пакт за гражданските и политическите права. В доклада българските органи на реда са подложени на много сериозна критика.
От документа се разбира, че международната организация е сериозно обезпокоена от големия брой случаи на нечовешко и унизително третиране на граждани от безнаказаността на полицейски служители, както и от факта, че на жертвите е отказван достъп до ефективна защита. В доклада сегашната правна система се определя като лишена от обективност и нарушаваща правата на човека. Към България е отправен съвет да предприеме необходимите мерки за премахването на всички форми на насилие от страна на полицията и особено по време на полицейски операции и да приеме средства за ефективно преследване на извършителите и правна защита на жертвите.
Съдържанието на документа съвпада и с констатациите на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), чиито осъдителни присъди по отношение на България често са свързани с
прекомерна употреба на насилие
от органите в случаи, когато това е могло да бъде избегнато. Един от показателните примери в това отношение е, че страната бе осъдена да плати солена глоба от около 30 000 евро за полицейското насилие при ликвидирането на известния автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца в края на 90-те години на миналия век. Навремето министър Богомил Бонев много се гордееше с тази акция, но накрая се наложи гражданите да платят за прекомерната употреба на сила, а също и за безпричинното - според съда в Страсбург - лишаване от право на живот. Но ако се съди от оценките на задграничните институции, очевидно от онова време досега картината не се е променила особено.
За това говорят и по-скорошните случаи на полицейщина като този с пострадалото момиче при акция на МВР в Кърджали, споменаван постоянно от критиците на министър Цветан Цветанов. Друг случай, който очевидно е потресъл авторите на доклада на ООН, са кадрите със задържането на бившият военен министър Николай Цонев и видеозаписът от ареста на заловения по същото време и за същото престъпление (взимане на рушвет) Тенчо Попов. При ексминистъра имаше унижение на човешкото достойнство, но без груба сила. Докато при записа с ареста на Тенчо Попов ясно се вижда как главата на арестувания се удря като топка в касата на вратата. Съдът по правата на човека обаче вече е допуснал за разглеждане молбите на Цонев и Попов и не е трудно да се досетим за крайния резултат.
В доклада на ООН е отбелязано също, че според съществуващото законодателство полицейските части у нас могат да
използват потенциално смъртоносна сила,
дори когато това не е абсолютно необходимо, което е нарушение на международните стандарти. Държавата трябва спешно да промени законодателството си така, че то да спазва правото на живот в съответствие с изискванията на основните принципи на ООН по отношение на използването на сила и огнестрелно оръжие от полицейски служители, се казва в документа. В българския случай обаче нещата опират не толкова до законодателството, колкото до криворазбраните начини за всяване на респект от страна на униформените. Констатацията напомня един характерен пример. В края на миналата година 23-годишният студент по информатика Стефан Бофиров бил закаран в полицията в Пловдив след оплакване на посетители на хотела, в който той работел като рецепционист, че Бофиров е откраднал от стаята им 1060 лева. В показанията си студентът разказва: След като ме разпитваха 40 минути, четирима от петимата присъстващи на разпита полицаи започнаха зверски да ме бият. Удряха ме с юмруци и шамари по лицето и ушите, налагаха ми дланите с пръчка, а единият ме биеше с празна бутилка от кока-кола. Той бе освидетелстван в Съдебна медицина, при което лекарите констатираха, че има спукано тъпанче на едното ухо. Случаят беше толкова фрапиращ, че през януари тази година след обстойно разследване замесен в побоя полицай бе дисциплинарно уволнен от системата на МВР заради превишаване на служебните си задължения. По-леки наказания порицание получиха и двама началници от местната криминална полиция.
Всеизвестен стана фаталният инцидент по време на операция Хиените, при който
полицаи застреляха автокрадец.
От Хелзинския комитет заявиха, че според европейските норми това е свръхупотреба на огнестрелно оръжие от полицията в нарушение на правото на живот.
В края на юли нашумя и друг случай на използване на полицейско насилие и задържане на човек без обяснения. Двайсет и пет годишният Радослав Божинов твърди, че през април се прибирал от концерт, когато полицаи с цивилно облекло му поискали личната карта, след което го пребили и го завели в Първо районно управление на полицията, без да му обяснят причината.
Аз се възпротивих да вляза, те започнаха да ме бият и аз имах чувството, че ме отвличат, разказа Радослав пред медиите. Без негово съгласие му била взета кръвна проба, резултатите от която не са били приложени в делото. Поискал да бъде закаран в болница, за да му бъде оказана лекарска помощ след побоя, но в МВР болница, където бил отведен, нямало дежурен лекар и само му избърсали кръвта. На други ден след инцидента Радослав бил пуснат и успял да отиде до Пирогов, за да му наместят счупения нос. Като доказателства за побоя той показа снимки, на които цялото му лице е в рани. Според официалната версия Радослав е
задържан за възпрепятстване на полицейска акция
и побой над полицаи. В отговор той пусна жалба срещу полицаите, която обаче е разпределена в същото районно управление, където е бил задържан. Предстои да се разбере какво точно е станало, тъй като досега е известна версията само на потърпевшия младеж.
В резултат на тези и други подобни издънки заместникът на вътрешния министър Веселин Вучков призна по време на една обществена дискусия, че всъщност има полицейско насилие. Той заяви, че такъв проблем съществува, но се генерирал от дефектна правна уредба и от неадекватна административна и съдебна практика.
Истината е, че полицейското насилие у нас съществува, независимо коя партия е на власт. За това говори статистиката, според която сред осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека по случаи за насилие някои датират още от 1994 и 1996 година. До момента са известни 27 осъдителни решения срещу България по дела за 10 души, убити след полицейско насилие в рамките на 12 години. По данни на Върховния касационен съд (ВКС) у нас само от 2008 до 2010 г. са издадени 14 осъдителни присъди по дела за полицейско насилие.
За да се ограничи полицейското насилие, вътрешното министерство обеща да подготви предложения за промени в Наказателния кодекс и в Закона за МВР в изпълнение на дългогодишните препоръки на съда. Възможно е да бъде изградено и специално звено в прокуратурата, което да отговаря за ограничаването на полицейското насилие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във