Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Долу правителството на съдебната власт!

Призивът може да е краен и да напомня стари бунтовни времена, но е най-точният и най-краткият израз на ситуацията около Висшия съдебен съвет (ВСС). Тя е без съмнение революционна и вече нито може да има връщане назад, нито има капка здрав разум в това да се правят гимнастики за запазване на статуквото с цената на незначителни корекции. А това, което направо вади очите, е колко ненужно и съсипващо вредно е т. нар. правителство на съдебната власт. Че тези хора не вършат главното, за което им се плащат супервъзнаграждения - да слагат ред и да отстраняват нередностите в съдебната система, се разбра отдавна. Но след скандала с брокера кадровик Красьо Черния стана безпощадно ясно, че всяка следваща минута, в която този орган продължи да съществува, ощетява държавата и обижда обществото.
Откакто се е родил съветът, все му търсят място чрез преустройства и компромиси. От досегашните му пет състава само два изкараха пълния си петгодишен мандат. Останалите три съвета паднаха жертва на управленските апетити за назначаване на свои хора, които да кадруват в полза на съответните политически и бизнес групировки. Тази надпревара за овладяване на съдебната власт започна с окопаването на бившите тоталитарни кадри, после прерасна в класическа шуробаджанащина и стигна до формиране на структури от мафиотски тип, в които политически сили, олигарси и магистрати вършат престъпления, които няма кой да накаже.
Висш съдебен съвет с оглед пълното недоверие към него на практика вече няма. Всичко, което ВСС върши в момента с наивната и жалка надежда да се закрепи на ръба, е процедурно, но не и обществено легитимно. Безочието на повечето негови членове е безгранично и се прояви с пълна сила в поведението им след разкритията за опасалата цялата страна
чудовищна корупционната схема за назначаване
на магистрати и избор на съдебни началници.
Да започнем с Иван Колев, който подхвърли уж небрежно, че всички знаели за черничкия Красьо с ланците, който си плаща за заветните 13 гласа по 200 хил. евро. Отначало изглеждаше, че Колев е изобличителят, който разкрива нещо, което другите крият. Днес обаче звучат далеч по-правдоподобно думите на главния обвинител Борис Велчев, че подмятането на Колев е провалило усилията на прокуратурата да разнищи в дълбочина аферата.
И на Велчев май трудно може да се хване вяра. Той трябва да отговори, а никой още не го е питал защо досъдебното производство по случая беше образувано на пожар едва след думите на Колев. И то не за престъплението търговия с влияние, което включва в състава си и участието на магистрати и членове на ВСС, а за лъжесвидетелство. Лъжел, видите ли, еднолично Красьо, че не познава акулите от прословутия си телефонен списък. Не е ли това осуетяване на разследването чрез невключване на специални разузнавателни средства, които биха извадили наяве не само броя и продължителността на разговорите с Красьо, но и тяхното съдържание?! Ако това беше направено, хората в списъка на Черния нямаше да гъкнат. А те продължават да говорят абсурдни глупости за уреждане на всевъзможни услуги, но всички до една извън сферата на съдебната система.
След като единият от засечените събеседници с Красьо, Иван Димов, си поигра на Ще си дам, няма да си дам оставката, споделяйки пред Параграф 22, че не му е за някакви си 4500 лв., другите членове на съвета първо се снишиха, а после взеха да надигат глас, за да
омаловажат скандала и да защитят статуквото
Включително и Иван Колев, който заяви, че ходът му наистина е изпреварващ, но не за да провери участниците в схемата, а за да не бъдат подлъгани кандидатите от някакъв, както го нарече, дребен измамник.
Ден до пладне продължи и обявеният мораториум върху назначенията, който правосъдният министър Маргарита Попова опита да наложи по заобиколен начин, като не включи такава точка в дневния ред на съвета. Назначенията през тази седмица продължиха, но пък Попова и отявленият критик на порочното кадруване, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, вече не стъпват на заседанията. С явно неудоволствие, като върху жарава, присъстват на тях Борис Велчев и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев. Какво по-ясно доказателство, че смятат участието си за дискредитиращо?
За да преминем към същността, трябва да признаем, че митът за конституционно прогласената независимост на съдебната власт рухна. Сегашният модел е символ на безконтролност и безнаказаност. Независимостта на съдебната власт трябва да остане единствено функционална, но не организационна и кадрова. Идеите за подновяване на състава му са толкова безполезни, колкото екзотично е и предложението ВСС да стане двукамарен - горната камара да се занимава само с кадруване, а долната с всичко друго.
Висш съдебен съвет трябва да има, но с далеч по-малко правомощия от сегашния. Той трябва да има изключително консултативни и контролни, а не разпоредителни функции. Трябва да отговаря само за дейността на съдиите, защото е крайно време да се проумее, че мястото на прокуратурата в комплект със следователите е в изпълнителната власт. Така е в повечето други страни, а дори там, където законодателството прогласява, че тези органи са част от независимата съдебна власт, правосъдният министър има решаващи правомощия по отношение на дейността им.
При наличие на две структури, каквито са ВСС и Министерството на правосъдието,
отговорностите се размиват и контролът постоянно се изплъзва
А междувременно това поглъща не един, а два бюджета на съдебната власт, чийто сбор отдавна надхвърли половин милиард лева, а системата е свръхфинансирана без обвързаност с постигнатите резултати. Срещу манипулативните доводи за опасност от политическа намеса в съдебната система стоят реалностите на сегашната независимост - всъщност размита и грижливо укривана колективна безотговорност. Тя работи в две основни, но неразривно и порочно свързани направления - безконтролно от изпълнителната власт кадруване и непрестанно раздуване на бюджетните претенции.
Истината е, че ВСС може да осигурява независимостта на съдебната власт, без да има последната дума в кадруването. Тук е пъпът на проблема, защото раздуването на бюджета и сега се обуздава, макар и недостатъчно, от рестриктивните по правило становища на кабинета. Кандидатите трябва да бъдат предлагани от общи и делегатски събрания и да бъдат утвърждавани от правосъдния министър. При съмнение в тяхната пригодност съдебният съвет да може да дава становища. Не е необходимо обаче да се произнася задължително по всички кандидатури, тъй като така или иначе колегите на кандидатите, които са ги издигнали, знаят повече за работата им. Същото право съветът да има и когато има основания за отстраняване на магистрат от длъжност, както и в становища във връзка с бюджета.
Най-важната дейност на съвета би трябвало да е свързана не с назначения и дисциплинарни наказания, а с контрол над законодателството и неговото правилно прилагане. Това е бездната в българското правораздаване, която поглъща всички добри идеи и обрича на провал положените усилия. Висшият съдебен съвет, от който имаме нужда, е не сбор от заседнали на държавната софра съдебни чиновници, а набор от квалифицирани, опитни и неопетнени юристи, чиято дума да тежи в обсъжданията по конкретни дела и при формиране на съдебни практики. И то свързани не само с ускоряване на правораздаването, а на първо място с неговото качество. Това е крайно необходимо, въпреки баналния аргумент, че има опасност такъв ВСС да се превърне в един вид четвърта извънсъдебна инстанция, която разколебава силата на съдебните актове. Ако подобна контролна, макар и неинстанционна функция съществуваше досега, безобразните действия и актове на съдии и прокурори по хиляди дела можеха да бъдат хванати, преди да е станало прекалено късно. Такъв ВСС би бил авторитетен коректив на магистратите.
Ако Висшият съдебен съвет заработи по този начин, това ще е решаващо за създаване на нов дух в цялата съдебна система. Какъв ще е неговият състав и дали ще е постоянно действащ зависи единствено от обема на работата и може винаги да бъде коригиран. Колкото до конституирането му, аферата Красьо, изглежда, заби последния пирон в ковчега на парламентарната квота...

Facebook logo
Бъдете с нас и във