Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Домашен арест за призрака на гражданската конфискация

Европейските и американските партньори на България няма да преглътнат коварния удар върху проекта за гражданска конфискация на необяснимите богатства. Провалянето на ключовия закон за борба с мафията бе последвано светкавично от неодобрителни коментари на американския и френския посланик Джеймс Уорлик и Филип Отие миналата седмица. Тази ги последваха посланиците на Германия и на Великобритания Матиас Хьопфнер и Катрин Барбар.
На кръгла маса в Народното събрание по повод доклад на фондацията \Риск Монитор\ за досегашната дейност на комисията за отнемане на престъпно имущество дипломатите изразиха разочарованието си от отказа на управляващото мнозинство да приеме новия закон за конфискацията. Законопроектът беше отхвърлен преди две седмици, след като 47 депутати от парламентарната група на ГЕРБ не дойдоха на обсъждането в пленарната зала, а всички останали партии гласуваха единодушно \против\.
Посланиците застанаха категорично зад екипа на правосъдното министерство, работил близо две години по текста на закона. Те потвърдиха думите на ръководителя му, заместник-министъра на правосъдието Жанета Петрова, че отнемането на имущество за криминалния свят е по-болезнено, отколкото ефективните осъдителни присъди, тъй като удря тежко финансирането на престъпната дейност.
Показателно е, че вместо да коментират приложението на гражданската конфискация досега, каквато беше темата на конференцията, дипломатите минаха направо към отхвърления проект за нов закон, който предвижда имущество да се отнема в полза на държавата без наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Те препоръчаха той да бъде приет и призоваха българските политици да не забравят, че преди да има борба срещу организираната престъпност, трябва да има закон.
Жанета Петрова каза истината в прав текст: \Нито една държава, която има желание сериозно да се бори с престъпността, не би пренебрегнала този закон! Възможността една независима комисия да разследва имуществения статус на гражданите не нарушава никакви правни принципи и стандарти, защото конституцията защитава само правомерно придобито имущество, а Европейската конвенция за защита правата на човека дава превес на обществения интерес пред частния\.
Дипломатите изобщо не си направиха труда да коментират петгодишната дейност на комисията по конфискацията, а директно нарекоха отхвърлянето на проекта грешка и посъветваха българските власти да я поправят, като върнат закона за обсъждане.
Немският посланик Матиас Хьопфнер напомни за експертизата на Венецианската комисия, според която законопроектът не застрашава човешките права. Катрин Барбар и Джеймс Уорлик пък заявиха, че отнемането на имущество и преди влизане в сила на осъдителна присъда се прилага без проблеми в техните държави. Двамата посочиха, че българските граждани очевидно подкрепят този закон, а Барбар даде пример с британската уредба: \У нас законността на притежаваните финансови средства трябва да се докаже в рамките на 48 часа\.
След като стана ясно, че посланиците държат твърдо на отхвърления законопроект, председателят на фондацията Стефан Попов призна, че българинът би подкрепил такъв закон, \защото се чувства загубил, дезориентиран и иска възмездие\. Имало обаче \една тънка прослойка правозащитници\, които изпитвали безпокойство от него. Сред тях се оказа друг член на управата на фондацията - Йонко Грозев. Той се впусна да обяснява, че колкото и добър закон да се приеме, бюрократичните спънки и разнопосочната практика на съдилищата ще го провалят.

снимка към дописката:
п/ф/29 бр. Warlick_Popov.jpg
Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик пресече опита на Стефан Попов (вдясно) да прехвърли дебата към работата на комисията.

(Оттук-нататък пренос на стр. 6)
В изготвения по данни на комисията за отнемане на престъпно имущество доклад очаквано се констатира нищожното за петгодишното й съществуване количество конфискувани в полза на държавата частни активи. От създаването си досега комисията се е преборила за налагане на обезпечителни мерки върху имущество на стойност 677 млн. лв., но конфискуваното с влязло в сила решение на гражданския съд е едва за 8.1 млн. лева. Досега са били спечелени окончателно малко над 20 дела, а висящите са стотици. Членът на комисията за отнемане на престъпно имущество Антоанета Цонкова посочи директно пагубната обвързаност на гражданската конфискация с изхода от наказателното производство: \Има 250 висящи иска, които зависят от работата на прокуратурата по наказателните дела\.
В доклада се констатира, че оценките на обезпечените имоти, направени от външни експерти, често се разминават с оценките на съда. Общата стойност на исковете, предявени от държавата, се изчислява на 16.3 млн. лв., а според съдебните решения запорираното имущество по тези дела струва около 10.2 млн. лева. Отчита се, че се оказва протекция над проверявани лица - в един случай вместо да поиска запор на обществена пералня на подсъдим заедно с цялото й оборудване, комисията поискала обезпечаване само на сградата, след което цялата техника и дори дограмата от помещенията били изнесени.
В доклада се правят и някои препоръки. Предлага се независимостта на комисията по отнемане на имуществото да се гарантира, като всички нейни членове се избират от Народното събрание и да се определи механизъм за отзоваването им. С цел да се въведе ефективен контрол върху дейността й се препоръчва тя да бъде наблюдавана от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред подобно на депутатския контрол върху ДАНС. Предлага се още комисията по конфискации да се преструктурира, като броят на териториалните й дирекции се сведе до три, както и да се систематизира съхраняването и обработката на информацията.
Друга препоръка е да се разработи единна методология за оценка на имуществото и експертизите, за да се оценява по пазарни цени към момента на придобиването му. Предлага се създаване на специален междуведомствен съвет за управлението на отнетото имущество, включващ представители на комисията, Министерството на финансите, Агенцията по приватизация и БНБ. Препоръчва се още повишаване на мотивацията и квалификацията на персонала - прослуженото време в комисията да се признава за юридически стаж за служителите с юридическо образование, а работещите в специализираната администрация да получат статут на държавни служители.

ИНТЕРВЮ
Жанета Петрова, заместник-министър на правосъдието:
Не приемам нова формула на закона

Г-жо Петрова, смятате ли, че изобщо е възможно да се постигне политически консенсус у нас по въпроса за гражданска конфискация на необяснимите богатства, след като и на тази кръгла маса дискусия не се състоя? Казаното само потвърди случващото се в последната година - цивилизованият свят в лицето на Европейския съюз и САЩ като наши партньори настоява за приемане на проекта, който вашият екип изработи с тяхна подкрепа, а нашенските политици и \обръчите\ около тях не искат дори да чуят за него.
- Не е вярно казаното тук, че по проекта ни, който беше отхвърлен в Народното събрание, не е дискутирано достатъчно. Това е законът, който предизвика най-много дискусии. Той е най-широко обсъжданият закон и аз не помня друго подобно обществено обсъждане. Ако го сравним с приемането на действащия закон за отнемане на престъпно имущество, питам се дори била ли съм изобщо в България по онова време, тъй като не помня тогава да се е шумяло толкова. Добре е, че се обобщава досегашната практика, защото именно тя сочи дали един закон е добър, или лош. Ако той постига целите си, ако е достатъчно ефективен, значи е създадено добро право. Ако обаче законът догонва или изостава от събитията, тогава очевидно има необходимост от нов закон.
Но размахването на опасността от нарушаване на човешките права винаги ще служи като инструмент за запазване на статуквото. Вярвате ли, че дори един от тези правозащитници, включително и депутати, се е загрижил за българските граждани, придобили имуществото си с трудови доходи?
- Разбира се, че трябва да се мисли за защитата на човешките права. Това е извън съмнение и не виждам защо противниците на проекта го повтарят, сякаш откриват топлата вода. При изработването на проекта за нов закон ние сме мислили за защита на правата на проверяваните лица - те имат своите процесуални права и производствата се развиват пред съда. Но сме мислили не само за имуществото на проверяваните, а и за правата и интересите на българското общество. Да, законът, който предлагаме, е много тежък. Бих казала дори, че е най-тежкият в сравнение с действащите в българската правна система. Той е мултидисциплинарен закон и при приложението му съдът ще трябва да се занимава с комплексни отношения. Но това не е причина да не бъде разбран. Фактът, че човек или група хора не разбират един закон, не означава, че той не е добър. Означава единствено, че проблемите са от субективно естество. Убедена съм, че дискусията трябва да бъде подновена и да се приеме такъв закон.
На какво се надявате, щом като при гласуването в пленарната зала аргументите бяха заменени с бомбастични квалификации и апокалиптични картини с въображаеми последствия за \обикновения българин\?
- И моето впечатление е за пълно отричане. Не може да се говори за този закон, без да той да се прочете и без да се коментират експертно конкретни текстове. Съжалявам, но този закон е експертен и за него не може да се говори с клишета от вестниците и по общи впечатления. Хайде, допускам моята работа да бъде подценена, но не знам защо се подценява работата на експертите от Венецианската комисия, която е възможно най-висококвалифицираният експертен орган. Както казах, проблемът е субективен - няма консолидирана воля за приемането на закон, който ефективно да се бори срещу престъпността. Не може законът едновременно да е радикален, но пък да е и абсолютно безопасен. Умишлено и целенасочено се преувеличават опасностите, свързани с неговото прилагане, но който го е страх от вълци, не ходи в гората. Да се акцентира върху това, че видите ли комисията можела да допуска злоупотреби, а съдът не бил достатъчно съвършен в своята практика, означава да се отречем от функционирането на държавните институции.
След шокиращото изчезване на близо 50 депутати от ГЕРБ по време на гласуването на закона не мога да не ви попитам има ли такава воля сред хората от управляващата партия?
- Щом законът е сложен, трябва да продължим да обясняваме основните принципи и стълбове на един такъв тип законодателство. Направиха се различни изказвания и аз съм убедена, че закон ще има. Какъв обаче, не знам. Защото съгласно правилника на Народното събрание, за да се допусне последващо внасяне, законопроектът би трябвало да се различава съществено от предходния вариант.
Каква ще е ролята на ръководената от вас работна група в министерството, която изготви вече отхвърления проект?
- Готови сме, разбира се, да окажем експертна помощ. Процедурата в Министерския съвет е приключила и е заявена воля да се направи нов закон. Предполагам, че в Народното събрание ще има инициатива за сформиране на работна група, която да работи по нова формула.
Това означава ли, че на най-силния законопроект за борба с мафията е сложена черта и нямате представа какъв сурогат ще бъде измислен?
- Законопроектът ни е отхвърлен и нещата са приключили. Нямам яснота какво става в момента. По конституция правото на законодателна инициатива е на народните представители и на Министерския съвет. Инициативата на Министерския съвет претърпя провал. Остава да видим резултата от законодателната инициатива на депутатите. Критиките им срещу отделни ключови текстове показват, че се цели съществена промяна на самата философия на закона.
Как си представяте експертната помощ на вашата група? Едва ли ще кажете на депутатите нещо различно от това, което вие и министър Маргарита Попова казвахте и досега и което залегна в мотивите към отхвърления законопроект?
- Точно така. Ще кажа същото и единствено мога да дам допълнителни пояснения по материята. Държа на защитаваната от нас концепция и не бих предложила промени, които излизат извън нея.
Не се ли отчайвате от този организиран отпор?
- Няма как да не бъда крайно разочарована, че не бе приет законът, и съжалявам за огромния труд, който беше положен. И който, макар срещнал вече единодушната подкрепа на евроатлантическите партньори, не стигна до финала. Но право на Народното събрание е да решава какви закони ще действат в държавата. С нас са Европейският съюз, САЩ и мнозинството от българските граждани, но е необходима подкрепа и отстрана на политическото представителство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във