Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Домашни рецепти за туршия бомба

Арестът на неуспелия кандидат за кмет на Калофер Йордан Колев неотдавна сложи край не само на политическите му мераци, но и на възходящата кариера на един от най-зловещите представители на ъндърграунда у нас. Бившият командир на рота за химическа и радиационна защита в гарнизона в Сливен през 90-те години се оказа изпечен специалист в направата на самоделни взривни устройства, активирани дистанционно чрез мобилен телефон. Името му беше свързано с един от най-ужасните атентати у нас - срещу столичната аптекарка Христомира Атанасова. Но на съдебния процес така и не бе доказана неговата съпричастност към бруталното убийство.


При неотдавнашния му арест в края на октомври антимафиотите откриха в помещение до неговата страноприемница Стражица в Калофер над 20 мобилни телефона, батерии и капсул-детонатори, от които за броени минутки стават взривни устройства. Подобна бомба той бил направил за ликвидирането на плевенчанина Владимир Попов, станал мишена на бившите си съдружници. Според разследването Колев предал на преките извършители Красимир Георгиев и Владимир Николов раница, в която имало три тротилови шашки, мобилен апарат с капсул-детонатор, и два магнита, с които взривът е трябвало да бъде прикрепен към дъното на автомобила на Попов. Спецът дал на двамата и подробна схема за свръзването на шашките към капсул-детонатора в мобилния апарат. Бомбата трябвало да се активира след набиране на номера на телефона с детонатора.


Покушението обаче се провали - предполага се, че извършителите, изглежда, не са изпълнили точно дадената им инструкция. Те наистина набрали телефона-бомба, но взрив така и не последвал. Разбитите улици в Плевен също допринесли за провала - автомобилът на жертвата попаднала на голяма дупка и от сътресението самоделката се отлепила от пода на колата и паднала на пътя. Непокътнатата бомба със запазената сим-карта в нея и запечатаното в паметта на телефона обаждане от двамата изпълнители бързо доведоха разследващите до тях и до спеца по взривовете Йордан Колев. Заради категоричните доказателства на 24 октомври съдът го остави за постоянно в ареста.


Задържането на Колев със сигурност е успех за антимафиотите. Това обаче не означава, че с края на неговата бомбаджийска кариера (ако, разбира се, всички доказателства минат в съда) ще секне


интересът към самоделките

като сигурен начин за елиминиране на конкуренция или пък за отмъщение в подземните среди. Черната хроника на организираната престъпност показва, че в тях от години с уважение се ползват онези, които могат да майсторят убийствени гърмящи джаджи. Според криминалогически класификации Колев спада към групата на т.нар. техници. Това са хора, които имат или са имали контакти с взривни вещества , средства за взривяване заради професията си, или пък са бивши и сегашни военнослужещи. Те имат добра спецподготовка по взривно дело, имат установени навици за работа с такива вещества и достъп до тях. Техниците работят самостоятелно, но изпълняват поръчки на престъпни групировки. Те са много близо до профила на друга група, определена като инженерите, които по силата на специализираното си образование в областта на химията, радиоелектрониката и компютрите също са изключителни познавачи на самодейните бомби.


За беда най-разпространени у нас са т.нар. младежи бомбаджии. Според криминолози характерното за тях е желанието за себеутвърждаване - било под формата на протест, или пък в сферата на опасните експерименти и екстремни преживявания. Оказва се, че виртуалното пространство буквално бъка от млади хора, които не крият интереса си към взривните вещества и изготвянето на гърмящи устройства. Ето какво четем в http://darks1d30.blogspot.comпо темата Как да си направим пероксидна бомба (правописът е оригинален): Много ефикасна и предпочитана от терористите бомба заради предимствата й и... материали за изработването й се намират отвратително лесно, може да я сглоби и дете, не е нужен детонатор, взривява се при механичен допир или температура над 15 градуса, но стига офлянкване да започваме:


Първо да си набавим нужните съставки, а те са:


1. Кислородна вода (има я в аптеките и козметичните магазини)


2. Ацетон (във всеки магазин за бой (разтворител за бой) може да ползвате и лакочистител)


3. Сярна киселината (аз лично гепих малко от кабинета по химия, но може да се намери в химическите магазини в по-големите градове)


Начин на приготвяне:


Най-важна е температурата не работете на температура над 5 градуса по целзий аз лично работя при 0 макс. 1 градус за целта и-ползвайте вода с разтворена сол в нея +кубчета лед в ГОЛЯМА КУПА.


На първо време ни трябват 3 епруветки или съдове наподобяващи епруветки едната (празна епруветка поставяте в купата със студена вода (хубаво е да имате термометър за да следите температурата да не се вдигне над 5 градуса)


След това в колба номер 2 слагаме 75 мл.кислородна вода


В колба номер 3 слагаме 25 мл. ацетон (пропорцията е 1 част ацетон, 3 части кислородна вода)...


Процедурата по-нататък за изготвянето на взривното вещество е доста подробна, но ще я спестим заради опасение, че подобна рецепта може да попадне в детски или злонамерени ръце.


Интернет обаче предлага възможности

за много избори. Например в http://noname.blog.bg/lichni-dnevnici можем да намерим рецепта за изготвянето на едно от най-популярните взривни вещества в света АНФО (анфолит, ANFO или Ammonium Nitrate - Fuel Oil) Както се вижда от наименованието, съставът на бризантната експлозивна смес АНФО е от амониева селитра и течно гориво- нафта, бензин, керосин, при определени съотношения. Авторът е подчертал, че амониевата селитра се продава като изкуствен тор, на гранули, а горива като изброените - колкото щеш, така че подготовката на взривното вещество изглежда фасулска работа. За илюстрация ще цитираме коментара на незнайния специалист: Добре приготвена смес би трябвало да може да се взриви и при маса по килограм, дори няколкостотин грама. По-големия критичен диаметър от теоретичното се дължи на по-ниската плътност и липса на хомогенност на амониевата селитра, която се продава гранулирана. (Някои разбирачи са ми казвали, че сигурен успех постигат при около 10 кг, а аз лично съм взривявал минимум 20 кг с междинен детонатор 400 гр. тротил)...


Очевидно е, че информацията как да си направим бомба в домашни условия, свободно плува във виртуалното пространство и няма никакви пречки да стигне къде ли не. Такава информация дори се съдържа в официални сайтове на авторитетни дружества, занимаващи се с производство на взривни вещества. В сайта nitroeng.com например също можем да намерим рецепта за приготовление на АНФО, с пропорции на смеските и подробни обяснения. Дружеството, чието наименование също ще спестим, дори дава иновативна идея за създаването на взривна смес на принципа на АНФО, но вместо гориво да се използва растително масло - рапицово, слънчогледово, соево или смес. Дето се казва, при това положение само трябва да се разходиш до магазина за олио и до някоя селскостопанска аптека за селитра и си готов...ООД-то даже е подало заявление за издаване на патент за изобретение през 2007 година!


Най-шокиращото е, че сайтът, в който може да се научи за иновативната идея на тази фирма, е създаден по проект Разработване и изследване на нов екологичен експлозив за граждански цели с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие.(!)


В същото време ЕС се чуди как да ограничи възможностите за


нерегламентирано производство на взривни вещества

и използването им за терористични цели. В началото на тази година Европейската комисия обсъди директива за хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзор на взривни вещества с гражданско предназначение. Директивата включваше разработване на компютризирана система за идентификация и проследяване на взривните вещества. За тази цел производителите и вносителите на такива вещества трябва да маркират производството си. Влизането в сила на Директивата обаче беше отложено до 5 април 2013 г., тъй като се оказа невъзможно да се изработят в такъв кратък срок националните електронни системи за проследяване на взривни продукти.


В началото на миналата година в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) също се замислиха върху необходимостта от ограничаване на използването на химикали с гражданско предназначение (прекурсори), които обаче имат приложение при производството на взривни вещества в домашни условия. Според анализите на ЕК взривните вещества, приготвени в кухнята, са най-предпочитани от терористите и престъпниците в света. ЕИСК предложи да се подготви списък от осем прекурсори, сред които и амониевата селитра, които да подлежат на контрол. За тази цел комитетът препоръча всяка страна членка да въведе централизирана система за получаване и обмен на доклади за подозрителни транзакции с тези осем вещества. Предложението на ЕИСК обаче е минирано заради проблеми - например с практическите способи за контрол в пунктовете за продажба на прекурсори, кои търговски субекти не бива да влизат в обсега на контрола, какъв да е максималният размер на продаваните опаковки и т.н.


При приемането на промените в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) през 2010 г. заместник вътрешният министър Веселин Вучков заяви, че до април 2012 г. страната ни ще разполага със Система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение. Той посочи, че според закона се предвижда създаването и поддържането на автоматизиран информационен регистър в МВР, който да съдържа пълна информация за субектите, които извършват дейности с оръжия, с боеприпаси, с взривни вещества и пиротехнически изделия, идентификационни данни на изделията, обектите, в които се извършват дейности, движението на изделията, извършените административни нарушения, наложените административни наказания и принудителни административни мерки.


Този регистър наистина съществува, но не и системата, за която говорят Европейската комисия и ЕИСК. Така че липсата на контрол върху разпространението на прекурсори за подготовка на гърмящи вещества в домашни условия, свободният обмен на рецепти за бомби в интернет, още по-свободният пазар у нас и добре окопала се организирана престъпност наистина очертават една плашеща картинка: някой нейде в кухнята си отмерва съставките на бомба, наместо марината за суровата туршия...


nbsp;


nbsp;


През 2005 г. българският инженер Юри Марков изобрети уникално антиоръжие. То тежи малко над 500 грама и открива взривните вещества и огнестрелните оръжия на разстояние над 10 м дори през бетонни заграждения. Търговското му наименование е SNIFFEX (подушващо експлозиви - англ.). Уредът засича йоните на азотния диоксид - съставка на почти всички видове взривни вещества. Изобретението няма аналог в света. Уредът е преминал успешно тестове в специализирана лаборатория към Министерството на отбраната по Изпитания и контрол, измерване на въоръжения, техника и имущество. SNIFFEX е патентован в Европа и в САЩ, към него са проявили голям интерес от Израел, Австрия, Франция. Първите 100 бройки са произведени във военните заводи за спецпродукция Арсенал . Любопитно е, че инженер Юри Марков е работил в сферата на сателитните комуникации, бил е технически директор на фирма, партньор на Дойче телеком за Балканите, както и консултант в редица телекомуникационни проекти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във