Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Дознанието и съдът - две страни на една монета

Когато се посяга на един от трите стълба на обществото, това може да срине цялата държава. Тези думи изрече говорителят на Съюза на съдиите в България (ССБ) Нели Куцкова в понеделник (2 август) по повод на зачестилите напоследък критики към правораздаването след юлския доклад на Брюксел.
Според Куцкова думата съдия се използва като мръсна дума от хора, които с упреците си към магистратите с черни тоги искат да оправдаят собствените си недостатъци и неуспехи. Иначе казано - прехвърлят от болната глава на здравата - от фазата на досъдебното производство, където главните действащи лица са МВР и прокуратурата, върху съда, който превръщат в основен виновник за негативния образ на българската Темида.
Според Куцкова, която има голям съдийски стаж, много от нейните колеги решават между 300 и 500 дела годишно. Дори се налагало магистрати да бъдат включени на системи заради преумора. Куцкова, която е председателствала различни съдилища, а беше и кандидат за вицепрезидент, заяви също, че всички пострадали от престъпността искат виновните да бъдат наказани. Страшното, ако осъдиш невинен човек, е не само че нараняваш близките му, а и че виновният остава ненаказан, стои отстрани и злорадства, каза Куцкова. Говорителят на съдиите заяви, че тежките дела също могат да се гледат бързо, ако има достатъчно зали и кадри.
В противовес на мнението на говорителя на ССБ за отговорностите в досъдебната фаза и по време на съдебното следствие вътрешният министър
Цветан Цветанов категорично отрича
да има проблем със събирането на доказателства - критика, която отправят към разследващите не само от наши анализатори, но и присъстваше и в европейския доклад.
В международен мащаб отдавна станахме пословични с безкрайното отлагане на общественозначимите дела заради болни подсъдими и отсъстващи адвокати. Стигна се дотам, че в новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) бе въведена фигурата на резервния защитник, който ще влиза в действие, ако титулярът отсъства. Но и това - поне досега, не доведе до някакъв напредък в знаковите процеси. Очевидно е, че причината да липсват осъдителни финални присъди се корени първо в досъдебното производство, което не представя годни доказателства или не доизкусурява обвинителните актове. Това е известно не от вчера. Случаите, които доказват това, са много, но най-пресният от тях е делото срещу Маргините (за организирането на серия покушения срещу три видни фигури, което завърши с фиаско за прокуратурата - поне на първа инстанция).
На 30 юли на сайта на Софийския градски съд (СГС)
бяха публикувани дългоочакваните мотиви за оправдателната присъда
която Красимир и Николай Маринови получиха в средата на юни от състав на съда, ръководен от Лада Паунова. Братята бяха оправдани, а останалите членове на групата получиха по пет години затвор. Този изход на делото предизвика гнева на вътрешния министър Цветанов и на премиера Борисов, които на свой ред не проумяват как има престъпна група, а тя няма лидери.
Веднага след прочитането на сензационната за мнозина присъда съдията каза, че няма притеснения и смята решението си за справедливо. Сега - от подробно изложените обяснения на съдебния състав - разбираме защо. Мотивите на съдията и съдебните заседатели да оневинят Маргините са разгърнати на 100 машинописни страници. От тях се разбира, че голямата част от доказателствата по това знаково дело са били негодни поради допуснати съществени нарушения при тяхното събиране. В документа на десетки страници педантично са описани множество протоколи за огледи и изземвания, както и следствен експеримент, които са приложени, но не са приети като доказателства по делото заради допуснати грешки.
Съществена част от доказателствата и доказателствените средства, на които се позовава прокуратурата за обосноваване на обвинението, са негодни поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не биха могли да бъдат ценени при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, пише в мотивите на съда. Паунова дори твърди, че след като е допуснала
нерегламентирани действия
по събиране на доказателства в досъдебната фаза, прокуратурата сама си е вкарала автогол, като е възпрепятствала доказването на собствената си обвинителна теза. В мотивите се посочва, че единственото годно достоверно доказателство срещу братята са показанията на защитения свидетел Велин Добрев и на подсъдимия Бисер Илиев. Според обвинението Добрев е бил част от групата, но склонил да съдейства срещу защита и сваляне на наказателната отговорност. Неговите показания обаче всъщност са преразказ на информация, която е чул от подсъдимия Стефан Рангелов. Добрев твърди, че Рангелов му казал, че поръчката за ликвидирането на Иван Тодоров-Доктора, Любен Гоцев и Никола Дамянов (хората, които е трябвало да бъдат ликвидирани - б.ред.) идва от Маргините. Парите за финансиране на убийствата - по 40 000 евро за всяко, също били от братята, твърдял Добрев, но без да конкретизира точно кой от двамата ги дава. Показанията му обаче опровергава подсъдимият Стефан Рангелов, който пък твърди, че не му е разказвал подобни неща. Освен това вездесъщият Добрев напълно безадресно заявява, че в групата са знаели, че поръчките се дават от братя Маринови на подсъдимия Иво Карагеоргиев.
Добрев обаче не посочва източника и на тази информация. Съдът преценява, че показанията му в тази насока представляват свидетелстване по ...слухове.
Съдебната практика трайно приема, че информацията по слухове няма как да бъде използвана при формиране на доказателствените изводи, пише в мотивите съдията. Подобни са и показанията на подсъдимия Бисер Илиев. В тях той заявява, че по приказките на Добрев и Рангелов разбрал, че парите за наеми и купуване на лек автомобил и мотоциклет (които трябвало да се ползват при извършването на убийствата) се отпускали от Маргините, а посредник бил Иво Карагеоргиев. Подобна дочута оттук и оттам информация, без каквито и да е данни за нейната достоверност обаче, не може да послужи за основа на обвинение и осъждане. Доверяването на приказки от сорта на говори се, че, би означавало, че всеки може да бъде произволно обвинен и принуден да се защитава срещу слухове, субективни мнения и обществени настроения, а не срещу конкретни факти...
Когато излязоха тези мотиви, министър Цветан Цветанов, който веднага след прочитането на присъдата по делото я отдаде на нереформираността на съдебната система, отказа да коментира с аргумента, че не ги е прочел и че не може да се коментира всяка една присъда.
Има логика, особено при положение че мотивите са наистина обемисти - сто страници. Но това далеч не е единственият случай, който ни кара да смятаме, че не само хората с черни тоги са черните овци в стадото на Темида. По подобен начин тезата на държавното обвинение се сгромоляса в друг знаков процес - този срещу сочения за един от босовете на контрабандата Николай Методиев-Пилето. През април 2008 г. той получи оправдателна присъда именно по обвинение за незаконен внос. Софийският градски съд реши, че Методиев и митничарят Иво Ангелов не могат да отговарят за контрабандата на стоки за 170 хил. лв. през 2003 г., каквото бе обвинението срещу тях. Процесът рухна, тъй като повечето от свидетелите на прокуратурата получиха амнезия в съдебната зала. Те не потвърдиха в съда това, което бяха казали по време на разследването, контрабандната стока също не бе намерена.
Практически пропадна и
делото за пране на пари
срещу Людмил Стойков, сочен за съратник на бизнесмена Марио Николов, който пък бе съден за огромни злоупотреби с европари, също приключи с оправдателна присъда. Камъните са отново в градината на прокуратурата. Първоначално обвинителите широко прокламираха съществуването на такава група, за което имало железни доказателства. А накрая, след произнасянето на оправдателната присъда за Стойков, наблюдаващият прокурор не се посвени да обяви, че има само група Николов...
Ако се върнем и към доклада на Брюксел, посветен на правосъдието и вътрешния ред, ще установим, че сред мерките, които Европа предлага за справяне с корупцията и организираната престъпност, се акцентира нетолкова на създаването на специализирани съдилища, колкото върху необходимостта да се укрепи капацитетът на разследващата полиция. Комисията е на мнение, че трябва да продължи реформата в полицията именно по посока на способността й да събира доказателства. Защото дори и да се създаде специализиран съд - проектът за който от две седмици е внесен в парламента, при подобен начин на събиране на доказателствата резултатът ще е същият - много шум за нищо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във