Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ДПС прави нов опит за "убийство" на преференцията

Депутати от ДПС тихомълком направиха пореден опит да "убият" преференцията в изборните бюлетини  - единственият съществуващ в закона начин, по който избирателите могат да объркат подредбата на листите и да вкарат в парламента не предпочитаните от партиите калинки, които да натискат копчетата по команда, а хора - избрани заради личния си авторитет.

Трима депутати от ДПС, воглаве с партийния лидер Мустафа Карадайъ, се опитаха за втори път да "промушат" в Изборния кодекс поправка, която да лиши избирателите от възможността да пренареждат спуснатите им от партийните щабове листи.

Проектът бе внесен от Карадайъ, Хамид Хамид и Ахмед Ахмедов на 28 август т. г. - насред парламентарната лятна ваканция. И бе насрочен за разглеждане в Правната комисия на Народното събрание още в първия работен ден от новата сесия - 1 септември,едновременно с проекта на ГЕРБ за ремонт на Изборния кодекс, който би трябвало да узакони веднъж завинаги машинното гласуване (виж стр. 10-11).

Чувството за самосъхранение на депутатите от останалите политически сили, които са членове на комисията сработи - те не подкрепиха предложението на колегите си от ДПС, което със сигурност щеше да нажежи още повече и без това жежкото гражданско недоволство. Но това още нищо не означава - "изненади" в пленарната зала са все още възможни.

Какво предлага ДПС?

Депутатите на Движението предложиха да отпаднат правилата за "уседналост",  квадратчето "Не подкрепям никого" да изчезне от бюлетините, да се регламентира провеждането на предизборна кампания на майчин език и да се промени редът за откриване на избирателни секции в чужбина. Освен това, авторите на проекта предлагат текстът за задължителното гласуване да отпадне, защото от приемането му преди няколко години той не се прилага и на практика е мъртвороден.

Безспорно обаче най-щекотливо бе предложението за

обезсмисляне на преференциите,

т.е. на възможността избирателите да ревизират спуснатите отгоре партийни листи.

В момента, за да се "пренареди" една партийна листа, е необходимо 7% от гласувалите да посочат даден кандидат от листата за свой фаворит (за европейските избори този праг е 5 на сто).

От ДПС настояват това пренареждане да става, само ако кандидатът е събрал толкова преференции, на колкото възлиза районната или националната (за евровота) изборна квота. Тоест - преференциите за депутати, евродепутати и общински съветници да се зачитат само тогава, когато те са равни по брой на необходимите гласове за един мандат.

Или казано по-простичко - за да може един кандидат да измести свой конкурент в листата за европарламента например, ще са му нужни... около 130 000 преференции. А за народен представител - 17 000-20 000 преференции.

ДПС винаги е заставало

против мажоритарния елемент

в листите, какъвто по същество представлява преференцията и ръководството на партията никога не е крило това. Депутатите на ДПС напълно последователно подкрепят всички опити да бъде ограничен ефектът на преференциите. А ако случайно избирателите на ДПС се "объркат" и гласуват за личност, а не за листата във вида, в който им е "спусната отгоре", партията бързо се справяла "проблема". По стар "народен обичай" - ощастливеният кандидат, изстрелян погрешка към върха, сам се отказва от депутатското си бъдеще. Ако обаче прояви твърдоглавие и все пак влезе в парламента, полага клетва като... "независим". Справка - депутатът Ангел Исаев, който влезе в 44-ото Народно събрание през 2017 г. с преференции, но тутакси беше изключен от групата на ДПС и в момента "търка банка" заедно с колегите си от "Атака" като

"Нечленуващи в парламентарни групи".

През февруари 2019 г. същата тази схема - преференцията да се зачита, само ако е равна на съответната изборна квота, беше внесена в парламента от ДПС и дори мина на второ четене в парламента - с твърде демонстративното единодушие на ДПС, Обединените партиорит и ГЕРБ (БСП тогава не участваха в гласуването).

Обезсмислянето на преференциалното гласуване обаче предизвика обществен скандал, президентът Румен Радев, наложи вето, а премиерът Бойко Борисов "разпореди" на своите депутати да върнат стария ред за гласуване с преференция. И те го направиха... със скоростта на светлината. При това - с такъв ентусиазъм и с такава охота, сякаш за първи път чуваха, че на света съществувало и гласуването с преференции.

Логично е да се запитаме защо за втори път се прави опит да се приеме нещо, което парламентът веднъж вече е отхвърлил. 

"Какъв интерес има ДПС, че отново дърпа дявола за опашката?"

В мотивите към проекта за изменение на Изборния кодекс, внесен от Карадайъ, Амхедов и Хамид няма и ред за причините, заради които се налага вдигане на преференциалните прагове. Нито пък се сочи защо това предложение се внася за гласуване повторно, след като веднъж вече е било приемано и отменяно от парламента.

Такава промяна никога и по никакъв повод не е била искана от избирателите. Напротив - за никого не е тайна какво би се случило, ако този проект все пак беше минал през "цедката" на правната комисия на парламента: силен обществен гняв, който

щеше изкара на улицата дори и недоволните от протестите.

Формално, да наливаш масло в огъня точно в момента, когато гражданите се бунтуват срещу т. нар. политически елити и номенклатурното им срастване с властта (без разлика от тяхната партийна принадлежност), си е чисто самоубийство. При това - ритуално, нещо като публично партийно харакири.

Само че ДПС не е от партиите, които се влияят от площадните емоции. Ръководството отдавна си е направило сметката. Отчетен е предстоящият, но неизбежен - според социологическите сондажи - отлив на избиратели от "традиционните партии". Взета е предвид и почти сигурната... "никаква" разлика в броя на управляващите и опозиционните депутати в бъдещото Народно събрание (без значение дали изборите ще са предсрочни, или редовни). И е направен изводът, че ДПС не може да си позволи лукса и да пусне в парламента още "луди глави", попаднали от немай къде в кандидатските листи на движението.

Истината обаче е, че тези проблеми стоят пред всички актуални "системни партии".

Те също недолюбват преференциите

(колкото и да се опитват да го крият), чрез които избирателите могат да объркат тънките партийни сметки. Предложението на ДПС всъщност ползва всички тях.

На 1 септември правната комисия отхвърли проекта на ДПС, но това едва ли трябва да ни успокоява. Българският депутат отдавна е доказал, че за него няма невъзможни неща. Нито пък се впечатлява от досадни подробности като конституционни разпоредби, президентско вето, Закон за нормативните актове и т.н.

Така че никой да не се учудва, ако третият опит за "убийство" на преференцията се окаже успешен, а извършителят остане неразкрит...

Facebook logo
Бъдете с нас и във