Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Драгановеца кацна на мушката

Правосъдието в подземния свят си остава радикално и високоефективно, за разлика от това на официалната съдебна система. Доказателство за тази разлика е стрелбата срещу пернишкия бандит Стоян Кръстев-Драгановеца в събота (18 септември) до ресторанта Райски кът на язовир Пчелина край радомирското с. Лобуш.
Затворникът Кръстев, който излежава присъда от 3 години в затворническото общежитие от лек тип в Казичене, се сблъска с неизвестен стрелец, който трябваше да изпълни смъртната му присъда, издадена от подземната Темида. Но Драгановеца се размина само с рана в областта на гърдите и ръката, след което бе опериран в Пирогов. Животът му засега е извън опасност, съобщиха лекарите. Със сигурност може да се предположи, че някой някъде в престъпния свят категорично не е на това мнение.
Драгановеца е наказан от съда с лишаване от свобода за три години за притежаване на наркотици и оръжие. Доста загадъчни са обстоятелствата около извеждането му от затвора за лечение. Този човек не е изтърпявал наказанието си по начин, по който трябва да стане - той е лежал по обвинение за наркотици и оръжие, учуди се вътрешният министър Цветан Цветанов по повод факта, че при покушението Драгановеца е извън затворническото общежитие.
Формалната причина Кръстев да е на свобода е
лечението на дискова херния
Вместо на манипулации и на хапчета обаче в събота Драгановеца е бил на маса в ресторанта Райски кът - в отпуск по здравословни причини. Оказва се, че затворникът не за първи път излиза на свобода, за да търси подходящ лек за хернията си извън затворническия лазарет.
По ирония на съдбата именно грижата на затворническата управа за хернията му щеше да го вкара преждевременно в гроба. Кой обаче е дръпнал спусъка в съботната вечер, засега е тайна и за МВР.
Добре знаете, че Драгановеца е сериозен човек в наркотрафика, който е осигурявал пазар в страната. Това като нищо може да бъде мотив. Не е за подценяване обаче и скандалът между него и несебърския бос Митьо Очите, докато двамата излежаваха присъди в Казичене, заяви вътрешният министър Цветанов. Както е известно, на 6 август 2009 г. във фитнес зала в затворническото общежитие в Казичене Драгановеца и Очите се сбиват. След боя Митьо Очите бе преместен в затвора в Белене, а Стоян Кръстев - в затвора в Бобов дол. Разследващите това покушение работят и по версията за отмъщение, казаха хора от МВР.
Сериозният човек попадна в затвора точно заради дрогата. Дали е сериозен в разпространението на наркотик обаче, МВР може само да предполага, тъй като Драгановеца е осъден за случай от 1999 г., тоест преди цели 11 години, когато сегашният вътрешен министър е бил начеващ кадровик в министерството. През всичките години оттогава срещу Драгановеца не е представено сериозно доказателство, че е свързан с трафик на дрога, което да го изправи отново пред съда. Което може да означава или че действително е сериозен играч в бизнеса и го върти на сигурно, така че МВР да не успее да го докаже, или че е пишман наркобос.
Истината е, че причината Стоян Кръстев да влезе в затвора е направо смешна. Ако не беше глупостта на някогашния му приближен Красимир Кралчев, който въртял фермата на Драгановеца в пернишкото село Лялинци,
МВР никога нямаше да научи за бизнеса му с дрога
През далечната 1997 г. Стоян Кръстев наема няколко селскостопански постройки в пернишкото село Лялинци, за да отглежда животни. През януари 1999 г. той връчва на своя човек във фермата Красимир Кралчев чанта с някакво оръжие и му нарежда да я пази като очите си, докато не си я прибере обратно.
Добросъвестният служител отнесъл чантата и в продължение на девет месеца я пазил като зеницата на окото си. Накрая обаче нервите му не издържали и през септември 1999 г. разказал за чантата на своя приятел Иван Виделовски, който по онова време бил шеф на Регионалната служба за пожарна и аварийна безопасност в Перник, сиреч служител на МВР.
Пожарникарят веднага изтичал и уведомил ръководството на РДВР-Перник за опасния багаж. Започва разработка срещу Драгановеца , която продължава до 18 ноември 1999 г. На тази паметна дата оборите в Лялинци са атакувани от антимафиоти от НСБОП, РЗБОП-Перник и следователи. Във фермата те откриват чантата и вътре какво да видят: 7 плика с хашиш, амфетамин и фенетелин на обща стойност 24 588 марки (тогава); картечен пистолет Скорпион със заглушител; ловна карабина Арсенал с изпилен сериен номер; ръчен гранатомет Кастьор и пет 40-милиметрови гранати ВОГ-25; един чифт полицейски белезници; 28 кг взривно вещество (Амонит-6); оръжейна паста, четка и шомпол; над 150 патрона. Така срещу Драгановеца е образувано дело за незаконно притежание на оръжие и наркотици.
Оттук насетне започва друга история - тя всъщност е за трагичното състояние на българските правоохранителни органи. На 2 ноември 2000 г. предварителното разследване приключва с мнение за съд на четирима души начело с Драгановеца. През 2001 г. Пернишкият окръжен съд (ПОК) осъжда Стоян Кръстев на шест години лишаване от свобода. След обжалване на присъдата Софийският апелативен съд връща делото за ново гледане от друг състав в ПОК. Следва нова присъда от 2003 г. - този път по вкуса на Драгановеца. Магистратите му дават три години условно за незаконно притежание на оръжие. За дрогата обаче са категорични, че Кръстев е невинен!
През 2004 следва ново обжалване, този път от прокуратурата.
Софийският апелативен съд отменя смешната присъда
на пернишките си колеги. Апелативните магистрати кой знае защо са много снизходителни към Драгановеца и постановяват също достатъчно смехотворно наказание за него - общо три години затвор за двете престъпления. Делото обаче не свършва дотук. Присъдата отново е обжалвана и материалите по случая от далечната 1999 г. отиват във Върховния касационен съд. Върховните магистрати на свой ред мислят над казуса цели три години и чак на 13 август 2007 г. ВКС потвърждава решението на Софийския апелативен съд и връща делото в Перник за изпълнение на присъдата.
През времето, в което се случва всичко това, Драгановеца най-спокойно се разхожда из Радомир и Перник. Може би никой нямаше и да чуе за него, ако на 10 септември 2005 г. той и брат му Кръстьо не бяха поканили в хотела на сестра си Райски кът на язовир Пчелина певиците Тони Дачева, Алисия, Теодора и Ивена, за да попеят на купона по случай закриването на летния туристически сезон. В малките часове на 11 септември Алисия, Теодора и Ивена получават хонорарите си и си заминават. Тони Дачева и личната й озвучителка остават да преспят в Райски кът. На сутринта двете са уведомени от Стоян Кръстев, че не могат да напуснат територията на хотела, защото Дачева е получила 1400 лв. хонорар, но вместо шест песни е изпяла само две.
Певицата все пак успяла да се обади на гаджето си Найден Милков (бивш съсобственик на прословутата охранителна фирма Първа частна милиция, фолкизпълнител и общински съветник в Бургас). В резултат малко по-късно Райски кът е атакуван от антимафиоти от Перник и Дачева и озвучителката са освободени.
По случая беше образувано
следствено дело срещу Стоян Кръстев-Драгановеца
срещу брат му Кръстьо и сина на Стоян - Светослав, по чл.143, ал.1 от Наказателния кодекс за принуда. Обвинителният акт срещу тримата беше внесен в Радомирския районен съд на 12 юни 2006 г. След две-три заседания обаче Драгановеца беше оправдан с мотива, че липсват убедителни доказателства да е упражнил принуда над певицата и озвучителката.
Разбира се, към изброените по-горе предположения поради какви причини сериозният наркобос се радва на относителен дългогодишен комфорт, продължил дори и в затвора, би могло да се добави и това, че хора от различни служби и институции са си затваряли очите за неговите занимания. В подкрепа на това предположение си струва да припомним и показанията на един от хората на Драгановеца, дадени пред следовател по повод делото му от 1999 година. Дори и през 2007 г., когато се решаваше съдбата на това дело, ни направи впечатление, че никой от пернишките прокурори и съдии, нито магистратите от ВКС не ги е взел под внимание и навярно са останали непрочетени. А в тях свидетелят посочваше с цифри как Драгановеца се е снабдил с лиценз за покер автомати, купувайки служител от Министерство на финансите срещу 22 000 марки. С помощта на данъчни служители пък Кръстев отчитал едва 20 автомата, макар че имал над 200 в страната. В разказа си свидетелят споменава и за финансови отношения на Кръстев с шефове на данъчните служби в Перник и в Кюстендил в периода 1997-1999 г., с хора от Икономическа полиция в Перник, със следователи, прокурори и съдии...
От материалите по делото става ясно, че в онези години, докато имаше пазар, както уточнява свидетелят, групата на Драгановеца продавала и дрога, главно кокаин. Започнахме със 100 грама, после качихме на 200, а накрая - на 400 грама. От всеки 100 грама печелехме чисто по 1000 марки. Дрогата я взимахме от София, карахме я до Перник, като я криехме между краката си в памперси и я продавахме на едни турци. Какво те са правили с нея - не знаем, твърди свидетелят.
Явно дълги години никой не е знаел какво става с въпросната дрога, включително и в МВР. За чест на сегашния вътрешен министър единствен той определи Драгановеца като наркобос с влияние и положение. За беда думите на Цветанов дойдоха едва след стрелбата срещу Стоян Кръстев. А тя засега е знак, че някъде в подземието някой се е прицелил в Драгановеца. И докато МВР се тутка да събере доказателства за бизнеса на Кръстев с дрога, нищо чудно да прозвучи и фаталният за него изстрел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във