Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Думи под налягане в шенгенската свирка

Лаура Кьовеши, шеф на НДБК в Румъния няма време за празни приказки, каквито повечето й български колеги имат.

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева, изглежда, е единственият оптимист в управлението, който продължава да тръби наляво и надясно, че България заслужава да се присъедини към Шенген. За последно Кунева се обади по темата от Париж. Това стана след срещата й с министъра на правосъдието на Франция г-жа Кристиан Тобира тази седмица. Кунева обсъди с нея въпроса за влизането ни в шенгенската зона. Преки резултати от срещата нямаше, но Париж явно бе удобната трибуна, откъдето Кунева да призове партньорите ни от ЕС да не обвързват прословутия Механизъм за сътрудничество и оценка на напредъка на България в областта на правосъдието и борбата с корупцията с присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство. Между другото Кунева и Тобира обсъдиха сътрудничеството в борбата с тероризма и засилване на сътрудничеството между България и Франция под формата на обмен на информация за влизащите у нас бежанци, сред които би могло да има и терористи.

Парижкият апел на Кунева идва, след като тя се срещна тази седмица в Крайова и с румънския правосъден министър Роберт-Мариус Казанчук. Стана ясно, че те са се договорили двете страни да полагат съвместни усилия за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, като лобират една за друга пред страните членки на ЕС. Особено пред ония, които изразяват резерви за влизането ни в пространството.

Нека да си представим за миг как румънският правосъден министър лобира, примерно пред Германия, за влизането на България в Шенген. Единственото, което той би могъл да изложи като коз в наша подкрепа, е информацията за антикорупционното звено, съставено от прокурори, агенти от ДАНС и служители на МВР и ръководено от главния прокурор Сотир Цацаров. Както е известно, то започна да действа от началото на април тази година и единственото, с което може да се похвали засега, е разследването срещу съдия Румяна Ченалова.

А сега да видим какво прави в същата ситуация българският правосъден министър Христо Иванов. Или който и да е нашенски управленец, който се е наел да агитира германските власти да подкрепят Румъния за влизането й в Шенген. Няма как той да не спомене, че през 2014 г. Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния (НДБК) постигна осъдителни присъди за 1138 души, включително и за 24 кметове, за петима членове на парламента, за двама бивши министри и даже осъди бившия премиер Адриан Нъстасе. Над 90% от повдигнатите от агенцията обвинения са довели до присъди. Ще разкаже също, че от началото на 2015 г. след разследване на дирекцията оставка подаде председателят на Националната агенция по прозрачност Хория Джорджеску, който беше арестуван заради злоупотреби със служебното си положение. Бе задържан и кметът на най-голямото румънско пристанище Констанца Раду Мазаре. Срещу него тече разследване за злоупотреби в особено големи размери и за подкупи от милиони евро. И още, и още...

Логичният въпрос е: ако съм обикновен германец, на кого бих гласувал доверие, за да му отворя вратата на Шенгенското пространство? Отговорът е ясен. Така че, когато Кунева разказва как сме се договорили с румънците да лобираме един за друг, не трябва да забравяме, че като комшии и двете страни много добре разбират смисъла на поговорката "интересът клати феса". Впрочем това го заяви самият румънски правосъден министър Казанчук, който в средата на април обяви, че България значително отстъпва на Румъния по резултати в борбата с корупцията. По тази причина той допусна, че не е изключено двете страни да бъдат разделени в оценката на Европейската комисия по отношение на борбата с корупцията. И Румъния да излезе от механизма. "Нещата очевидно са напреднали много в сравнение с предишни години, което дава право на Румъния да иска от Брюксел по-специално отношение към нея за направения прогрес", заяви Казанчук. Според него логично би било до края на тази година да има решение по отношение на присъединяването на Румъния към Шенген с въздушни граници. Нашата задача вътре в страната е да покажем на нашите европейски партньори, че не трябва да имат притеснения от приемането ни, допълни той.

През 2015 г. ще се проведат две заседания на Европейския съвет по вътрешни и правосъдни дела (JHA) - едно през юни и едно през септември. "Мисля, че през юни би било прекалено рано, за да се постигне подобно решение, но има достатъчно време до есента, за да убедим нашите европейски партньори да нямат притеснения спрямо Румъния в отварянето на вратите на Шенген за пристанища и летища", заяви Казанчук дни преди да се договори с Кунева за съвместни действия.

Между другото - да си припомним, че Кунева много настоява да проучим румънския опит в борбата с корупцията. За тази цел тя дори беше поканила през март Лаура Кьовеши, шеф на НДБК, за да сподели опита си. Кьовеши обаче не сколаса да прескочи до София, защото имаше неотложни дела - поредната порция от сегашни и бивши румънски министри влязоха в ареста за корупция. Ето в това е и основната разлика между действията на нашите и румънските антикорупционни органи - ние вдигаме лозунги, а румънците пълнят затворите с подкупни висши чиновници.

На какво дередже сме в тази област Брюксел ще има възможност да научи още следващата седмица - у нас пристига мисия на Европейската комисия за проверка по механизма за оценка на напредъка ни. Експертите на ЕК ще подготвят данните за поредния доклад, който ще бъде оповестен през юни. Както е добре известно, досегашните негативни доклади по механизма за сътрудничество и проверка във връзка с борбата с организираната престъпност и корупцията, както и опасенията около качеството на контрола по външната за ЕС граница са причините Холандия, Германия и Франция да не подкрепят присъединяването ни към Шенген.

Facebook logo
Бъдете с нас и във