Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Държавата се почесва, ние плащаме

България продължава да плаща като поп обезщетенията на гражданите си за нарушени човешки права, присъдени от съда в Страсбург. Какъв е интензитетът на този процес може да се разбере от непрекъснатите съобщения, които периодично се публикуват в графата Решенията накратко на правителствения уебсайт www.government.bg.
Ако търпеливо сумираме изпълнените досега решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), които са десетки, ще установим, че до 27 април само тази година държавата, ще рече - данъкоплатците, сме платили обезщетения в размер на 186 300 евро. По-голямата част от случаите, в които правовата ни държава погазва Европейската конвенция, са свързани с прекомерна продължителност на водените у нас съдебни процеси, несъвместима с понятието разумен срок, както и с незаконно предварително задържане с нарушени права по време на съдебния процес и др.
Ето един пример, който блестящо илюстрира за какви срокове на водене на съдебните дела става дума. На 24 февруари тази година правителството сключи т. нар. приятелски споразумения по 11 жалби, заведени срещу България в ЕСПЧ. Този вид споразумения слагат край на делата и със заплащане на обезщетението случаят се закрива. Девет от тези процедури са свързани с прекалена продължителност на съдебното производство според европейските норми. Сред тях изпъква този на Софка Иванова и трите й деца - отчужден им е имот, за който е трябвало да бъдат обезщетени с апартамент в друга сграда, но се случва чак 19 години по-късно. Заради този темп на съдебното производство у нас сега от джоба на данъкоплатеца са щипнати 8500 евро - за претърпените неимуществени вреди и за разноските по делото.
Фрапираща е бързината на съда и делото на българския гражданин Петър Лазаров, който е привлечен като обвиняем за въоръжен грабеж през далечната 1993 г., когато му е наложена и мярка за неотклонение задържане под стража. Досъдебното производство по случая продължава цели 8 години, а наказателното - десет години и половина. В крайна сметка заради забавянето ЕСПЧ предлага да му бъдат заплатени 1800 евро обезщетение.
Симптоматичен за скоростта на правораздаването в страната е и случаят с Димитър Генов, обвинен в престъпление по служба през 1997 година. Образуваното срещу него дело е прекратено чак през 2006 г. с постигнато споразумение. Това е отнело почти девет години, като само досъдебната фаза е била седем години. Европейският съд предлага да му се изплати обезщетение от 4900 евро за претърпените неимуществени вреди, както и за разноски по делото.
Най-голяма сума - поне за тази година, правителството плати на близките на убития
прокурор от ВКП Николай Колев
На 28 април тази година правителството обяви, че изпълнява решение на ЕСПЧ за изплащане на обезщетение от 30 000 евро за нематериални щети, плюс 5000 евро съдебни такси по дело, заведено в края на 2001 г. от прокурора от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Николай Колев. След неговото убийство в края на декември 2002 г. то е продължено и допълнено от вдовицата и двете му деца.
Николай Колев се е оплакал в Европейския съд, че след като е арестуван, не е изправен пред съд бързо, а е държан в ареста незаконно и продължително.
Съдът в Страсбург се произнася в полза на всички искове на Колев и наследниците му, а освен това постанови, че смъртта му е била необективно и неефективно разследвана. Колев бе първият, който заговори публично, че тогавашният обвинител №1 Никола Филчев преследва неудобните му хора и че най-вероятно има психически проблеми. Срещу Колев бяха образувани няколко наказателни производства и той съобщи пред медиите, че очаква да бъде арестуван за незаконно притежаване на наркотици, които ще му бъдат подхвърлени. Малко по-късно се случи точно това и прокурорът бе държан три месеца в ареста, независимо от имунитета си.
Според съда в Страсбург българското правораздаване не е взело предвид всички сигнали и оплаквания за това, че в убийството може да е намесен главният прокурор. След смъртта на Колев много свидетели изтъкват данни, че главният прокурор и лица от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) стоят зад убийството (става дума за тогавашния шеф на СОБТ Филко Славов и за неговия подчинен Алексей Петров). Следствието е спирано нееднократно - за последен път през септември 2008 г., поради невъзможност да се открие извършителят. Съдът в Страсбург отбелязва, че в този случай следствените власти вече са имали солидни доказателства за съществуващия сериозен конфликт между Колев и Филчев. Те са знаели и за незаконните действия срещу Колев - за уволнението му, ареста и задържането му, предявяването на
необосновани обвинения
срещу него, за натиск върху неговото семейство, както и за множеството данни, че всички тези незаконни действия са предприети по нареждане на главния прокурор. Съдът отбелязва също, че до септември 2003 г. българската конституция не е позволявала да се повдигне обвинение срещу главния прокурор против неговата воля. Въпреки че законодателството е било променено, на практика нито един български прокурор не би повдигнал обвинение срещу него, както е признало и самото българско правителство, констатира ЕСПЧ.
Съдът припомня, че безконтролността на българския главен прокурор Филчев е била многократно критикувана по онова време. ЕСПЧ смята за изключително съществен факта, че правителството не е съобщило да е било предприето разследване по нито едно от многобройните публични обвинения за незаконни действия на главния прокурор. ЕСПЧ приема, че след като разследването на убийството на Николай Колев се е намирало практически под контрола на главния прокурор до изтичането на неговия мандат през 2006 г., а дотогава и след това не е разследвано предположението, че той е замесен, означава, че никакви съществени следствени действия не са били предприети и разследването не е било независимо и ефективно.
Друг нашумял случай в близкото минало измъкна още 6000 евро в отънелия портфейл на народа в началото на януари тази година. С тях трябваше да се изплати унижаващото отношение на нашите власти към подсъдим. България бе осъдена от 39-годишния шофьор на такси от София Петьо Петков. Случаят доста нашумя преди години, когато мъжът бе заподозрян, че е извършил атентат със сярна киселина. Петков бе арестуван и обвинен за посегателството срещу заместник-шефката на Държавния строителен контрол Светлана Гебрева. Обвинението се опита да докаже, че Петков е залял с киселина и журналистката Анна Заркова, но съдът оправда таксиджията на всички инстанции и той заведе иск в Страсбург. Сега плащаме за това, че до освобождаването му през юни 2003 г. Петков е бил
заставян да носи качулка
всеки път, когато напускал килията си при придвижването си в затвора и извън него през 13-те месеца на предварителния си арест - напълно излишна предпазна мярка според европейските магистрати.
Съдът не вижда причини Петков да бъде заставян да носи качулка по време на разговорите си с адвокатите и близките си или при придвижването си във вътрешността на затвора, гласи решението на магистратите в Страсбург. Българските власти оправдали навремето тази мярка под претекст, че той можел да стане жертва на отмъщение по време на съдебните заседания. Съдът в Страсбург обаче счита, че анонимността на ищеца е могла да бъде опазена също толкова ефективно, ако заседанията се провеждали при закрити врата или ако е било забранено да се снима с телевизионни камери и фотоапарати.
В Страсбург България бе осъдена и заради изявление на бившия районен прокурор на София Славчо Кържев. През през септември 2003 г. след оправдателната присъда на първа инстанция той заяви на пресконференция, че няма съд, който е способен да го убеди, че Петков е невинен за това престъпление.
Според ЕСПЧ така прокурорът е нарушил презумпцията за невиновност и че единствено съдът може да каже дали един човек е виновен, или не по отправеното му обвинение. Обясненията на правителството, че това било лично мнение на Кържев, е отхвърлено - това изявление той е направил в качеството си на високопоставен прокурор, по време на висящ процес, предмет на широко медийно обсъждане и на засилен обществен интерес.
За съжаление сега не Кържев и колегите му от досъдебното производство плащат от джоба си хилядите евро, а редовият гражданин, който няма никаква вина за изцепките на магистрите. Решението на съда в Страсбург по случая Петьо Петков трябва да бъде
обеца на ухото за всеки магистрат
За съжаление и след последните полицейски арести някои от задържаните предварително бяха обявени за виновни - от това се разбира, че явно никой не си е взел поука от този и други подобни случаи. Особено фрапиращ беше случаят със заместник градския прокурор на София Роман Василев. Както е известно, наскоро той нарече на всеослушание престъпник бившия военен министър Николай Цонев, срещу когото към онзи момент дори не беше повдигнато обвинение. Ясно е, че магистратите или не четат решенията на съда в Страсбург, или изобщо не им пука от тях.
В публичното пространство висши представители на различните власти непрекъснато правят недопустими изказвания, особено покрай шумните арести напоследък, а полицейските акции се представят едва ли не като основно доказателство за виновност. Може би причината за подобни изцепки е, че магистратите въобще не са запознати с решенията на съда в Страсбург и на практика не проявяват особен интерес към тях.
Но явно съдиите от ЕСПЧ ще стигнат дотам името на страната ни да ги буди нощем, облени в пот. Още по време на обсъждането на текстовете на новоприетите вече промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) стана очевидно, че някои от тях ще ни изправят пред нови нарушения на Европейската конвенция по правата на човека. Да не говорим за ръката на МВР върху трафика в ИНТЕРНЕТ и личната кореспонденция, както и нововъведенията около доказателствената сила на специалните средства пред съда. Но какво от това: органите на държавата само ги сърби от попържните народни, а сметката най-накрая плаща горкият данъкоплатец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във