Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Държавна (без)отговорност за бавно правосъдие

Три-четири месеца след помпозното въвеждане на законови промени, целящи обезщетяване на жертвите на бавното правосъдие, малцина извън кръга на юристите си спомнят, че това изобщо се е случило. Широката публика обаче все по-често научава от медиите, че прокуратурата например нямала пари да плати сумите, за които е осъдена. За съда още не се говорят подобни неща, но без съмнение и неговият бюджет ще се окаже недостатъчен за тези плащания. А истината е, че нито магистратите са засегнати от тези осъждания, нито пострадалите ще бъдат обезщетени за причинените им вреди.


Възможността да търсиш обезщетение за бавно правосъдие беше въведена от 1 октомври миналата година с допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ)и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В първия случай до обезщетението се стига чрез административна процедура, във втория - по съдебен исков ред. В очакване на първите решения, които трябва да излязат до края на следващия месец, практикуващи адвокати посочиха куп недъзи и неясноти в законовата уредба.


На първо място, ЗОДОВ, който влиза в сила още преди промените от 1989 г. в продължение на близо две десетилетия, не предвиждаше отговорност за съдебните органи. После законът беше сериозно променен, но пък практиката показа произвол при определянето на обезщетенията. На разследвани прокурори и на наши хора примерно биват присъждани обезщетения от десетки хиляди левове, макар да не са стояли и ден в ареста, докато на лица, висели с години зад решетките без присъда, се подхвърлят десетократно по-малки суми. Гарван гарвану око не вади или извънпроцесуални зависимости - дефиницията си изберете сами.


Новата уредба едва ли ще притесни магистратите. Защото в ЗСВ ясно е казано, че средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от републиканския бюджет, а дължимите обезщетения се изплащат от бюджета на Министерството на правосъдието. ЗОДОВ обаче го усуква - там изричен текст, който да казва от чий бюджет ще се изплащат присъдените обезщетения, няма. От една страна изглежда, че би трябвало това да е ангажимент на съдебния бюджет, тъй като исковете се предявяват срещу разследващите органи, срещу прокуратурата или съда. В същото време както в досегашния си обхват, така и по отношение на нововъведената отговорност за бавно правосъдие и за действия по закона за конфискацията важи правилото, че отговорността е за държавата. Така, както е написан законът, съдебният бюджет може да бъде натоварен само с разноските по делото, включително и внесената държавна такса (която е от 10 до 25 лв. според това дали ищецът е физическо или юридическо лице)и за възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв. Лична отговорност на магистрат не е предвидена и всички призиви това да стане засега удрят на камък. В крайна сметка обезщетенията са за сметка на данъкоплатеца.


Надеждата на препатилите и водили в продължение на десетилетия дела за отговорност от държавата е пресечена и от гледна точка на сроковете. Принципът е: Битият - бит, оттук-насетне ще видим. При обсъждането на промените в ЗСВ вече бившият правосъден министър Диана Ковачева проглуши ушите на всички с хвалби, че изпращането на жалби в Европейския съд по правата на човека в Страсбург ще стане едва ли не излишно. Ядец! Новосъздадената Глава Трета, а, която урежда процедурата за разглеждане на заявленията за обезщетения от правосъдното министерство, на практика отне възможността за носене на отговорност за съдебните безобразия по време на криминалния преход. Предвидено беше заявленията да се подават в шестмесечен срок от приключване на съответното производство. Това означава, че всички ощетени от бавно правосъдие, чиито дела са приключили повече от половин година преди влизане на новата уредба в сила, остават без тази правна възможност.


А така те не могат да заведат и дело за бавно правосъдие по ЗОДОВ, тъй като със същата порция законодателни промени беше въведено правилото,че това може да стане само когато е изчерпана административната процедура по Глава Трета, а от ЗСВ и по нея не е постигнато споразумение за обезщетение. Подобно обвързване и ограничаване на процедурата назад във времето в случая е крайно некоректно към пострадалите от бавно правосъдие. Мотивът, че така се постига синхронизация между националния режим и този на съда в Страсбург, който също предвижда шестмесечен срок за подаване на жалба след изчерпване на вътрешноправния ред за защита на правата им, служи единствено за оправдание на държавата. Оправдание, зад което стоят както липсата на пари, така и нежеланието за ревизиране безумията на съдебната система.


nbsp;


Каре:


Поставените от юристи въпроси относно новите процедури за обезщетяване на пострадали от бавно правосъдие тепърва ще лъсват в практиката. На първо място критики отнесе оскъдната уредба за правомощията на правосъдното министерство в ЗСВ. Докато по ЗОДОВ на съдиите са предписани критерии, по които да оценяват отговорността на органите на съдебната власт (фактическа и правна сложност на делото, поведение на ищеца, на неговия процесуален представител, на страните, на другите участници в процеса и на компетентните органи, както и общата продължителност на производството)в ЗСВ критерии за определяне на обезщетението няма. Жалбите се разглеждат в инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС)от инспектор и двама експерти от новосъздаденото специализирано звено към съвета. Те съставят констативен протокол, който изпращат на правосъдния министър. Министърът е длъжен да определи обезщетението съгласно практиката на съда в Страсбург (но не повече от 10 000 лева), но пък няма изрично записано задължение да я прилага по отношение на разумния срок за продължителността на делата. Дали пропускът е случаен и ще бъде компенсиран с прилагане по аналогия или е съзнателно допуснат, ще проличи вероятно още в следващите два-три месеца, когато се очаква да бъдат сключени първите споразумения.


Посочено беше също, че четиримесечният срок, в който съдебният инспекторат ще проверява заявленията на граждани и юридически лица, и двумесечният срок за произнасяне на правосъдния министър са неоправдано дълги. В съвкупността си те правят шестмесечен срок, който сам по себе си е неразумно дълъг. Същностната цел на проверката е да се установи периодът от започване на делото до окончателното му приключване. В най-чистия си вид това е работа за две минути (такса за по тези производства не се дължи), тъй като тази информация е събрана в няколко реда на челната страница на окончателния съдебен акт - той има дата на постановяване и започва с информация кога и на какво основание е образувано производството. Загадката какво ще прави проверяващият състав през останалото време намира отговор единствено в подзадължението му да установи дали забавянето не се дължи на действия и бездействия на заявителя, или на негов законен или процесуален представител. Открие ли подобно нещо, пътят на министъра да отхвърли заявлението като неоснователно е отворен.


За делата, които вече са заведени и допуснати за разглеждане в Страсбург, но жалбоподателите решат да ги оттеглят за решаване в България, шестмесечният срок е удължен на 18-месечен. Никой досега не дава обяснение с какво те са по-различни, че да се умува година и половина дали подлежат на обезщетяване. Логиката е по-скоро обратната - тези дела би трябвало да се разгледат дори приоритетно, тъй като жалбоподателят е чакал дълго евросъдът да се произнесе по допускането на жалбата му и е направил значителни разходи за разноски.


При тези дълги срокове за произнасяне не са предвидени и санкции за неспазването им от страна на органите, които ще прилагат процедурата - съдебния инспекторат и правосъдния министър. Те нямат каквито и да било задължения да уведомяват заявителя за състава на тричленката и движението на заявлението му, а той нито има права да изисква такава информация, нито да иска отвод на член, в чиято безпристрастност се съмнява. За разлика от други специални процедури, не е предвидено и прилагането на общата уредба в Административнопроцесуалния кодекс (АПК)за неуредените в тях въпроси.


За разлика от шестмесечния срок, който прекратява правото за подаване на заявление, и шестмесечния срок за произнасяне на министъра, срок за изплащане на обезщетението няма. Няма и правен ред, по който да търсиш изплащането им. Съгласно Гражданския процесуален кодекс (ГПК) принудително изпълнение срещу държавата не се допуска. А в случая с обезщетенията за бавно правосъдие не е предвидена и основната предпоставка за провеждането му - издаване на изпълнителен лист. На лицата, които са сключили споразумение с правосъдния министър, изпълнителен лист не би следвало да бъде издаван, тъй като това споразумение не е признато за изпълнително основание в ГПК.


Юристи вече предупредиха, че липсата на срок за изплащане на обезщетението ще донесе нови ядове за ощетените, тъй като държавата ще си прави оглушки и ще се оправдава с липса на пари. Това ще ги принуди да се върнат там, откъдето са дошли - в съда в Страсбург, за да извоюват реално плащане на обезщетението в разумни срокове. Получаването му е част от справедливия съдебен процес съгласно конвенцията за човешките права и е самостоятелно основание за осъждане на държавата от евросъда.


nbsp;


nbsp;



Новата уредба в ЗОДОВ също отнесе критики. Сочи се, че за разлика от практиката на съда в Страсбург, тя натоварва ищците по гражданското дело да доказват както имуществените, така и неимуществените вреди от забавеното производство. Въведената възможност по този закон да се завеждат не само искове за обезщетения по приключили производства, но и по висящи, но пък това да не е пречка за предявяване на иск и след приключване на висящото производство, пък предизвика куп догадки - както за прилагането на самия ЗОДОВ, така и за съотношението му с административната процедура по ЗСВ, която трябва да бъде изчерпана, преди да може да се заведе гражданско дело.



Не е ясно и как съдиите от един съд или съдебен състав ще удостоверяват висящността на производството пред съда или състава, който разглежда делото за бавно правосъдие. Дори обаче да го правят, това няма да е достатъчно за съда по делото за обезщетение. За да е обективен, той ще трябва да разполага с цялото дело (респективно с копие от него), което пък правната ни система поначало не предвижда и не допуска.



Общата искова процедура по ЗОДОВ също е критикувана като неподходяща за целта на закона, тъй като предполага бавно производство за ощетените от бавно правосъдие. При това процедурите са две - за вреди, причинени от държавни и общински органи, както и от длъжностни лица, се прилага двуинстанционното производство по АПК, а за вреди от действията на разследващите органи, прокуратурата и съда - триинстанционното по ГПК. От години работещите по ЗОДОВ юристи предлагат изменение това да става по реда на бързото производство в ГПК, но държавата не реагира. Вероятно защото не бърза да плаща.

Facebook logo
Бъдете с нас и във