Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ДУШИМ КОРУПЦИЯТА БЕЗ SMS, НО С ЦИФРИ

Колкото по-често Брюксел критикува България, че не се справя с корупцията и с организираната престъпност, толкова по-често в София се провеждат мобилизиращи форуми за борба срещу тях.
Последният от тези форуми за анатемосване на престъпността бе във вторник (9 декември) - обявен от ООН за Международен ден за борба с корупцията. Дискусията бе организирана от Службата по наркотици и престъпност на ООН, от Регионалния съвет за сътрудничество, Регионалната антикорупционна инициатива и от Центъра за изследване на демокрацията под надслов Антикорупционни политики и практики в Югоизточна Европа. Подтекстът на подобно лого не може да бъде друг, освен че сме се преборили с корупцията и даже можем да поучим други страни от региона. Патрон на конференцията бе президентът Георги Първанов, който прати поздравителен адрес към участниците, но не се яви лично, може би опасявайки се от неудобни въпроси около мълвата за отстреляния от него узбекски козел.
В адреса си държавният глава правилно отбелязва
че една-две показни акции срещу корупцията няма да имат ефекта, който се търси, че няма недосегаеми в борбата с корупцията и че са нужни повече доказателства, отколкото изявления. Държавният глава цитира данни на прокуратурата, според които за първото полугодие Отдел противодействие на организираната престъпност и корупцията във ВКП е наблюдавал 1400 преписки, като от тях най-много - 837, са за пране на пари, а цели 315 - за злоупотреби със средства от фондовете на Европейския съюз. България има политическа воля да не проявява толерантност към нито един вид корупция, казва още Георги Първанов. Усвояването на пари от еврофондовете е ефективно тогава, когато те стигнат до предназначението си. Трябва да се направи задълбочен анализ на критиките, отправени от Европейската комисия за борба с корупцията, посочи още българският държавен глава в поздравителния си адрес.
От словото му обаче не стана ясно какви са конкретните резултати от този мониторинг, още повече че в статистиката се визират първите шест месеца от годината. Тук е мястото да припомним едно изявление на генералния секретар на Европейската комисия Катрин Дей от края на ноември: ...България трябва да покаже резултати, да докаже, че съдебната система работи, че е способна да прати нарушителите на съд и че ако те са признати за виновни, си понасят наказанието - това е, което наистина искаме от България. С това изявление представителката на ЕК обясни просто и ясно защо Комисията е прибегнала до безпрецедентното си решение да лиши страната ни безвъзвратно от 220 млн. евро.
С традиционно бодър тон се характеризираше и изказването на вицепремиера Меглена Плугчиева, известна като желязната Меги. И тя увери присъстващите, че правителството има воля да се справи с корупцията, като на свой ред приведе няколко числа: специално наблюдение се оказва по седем приоритетни дела за злоупотреби с фондове на ЕС; прокуратурата работи по 57 преписки и 80 досъдебни производства; внесени са 19 обвинителни акта; прочетени са две осъдителни и една оправдателна присъда; две досъдебни производства са възобновени.
Оптимистично прозвучаха и изказванията на министъра на правосъдието Миглена Тачева, която сподели, че ефективното прилагане на закона и наказването на корупцията ще повиши доверието на хората в институциите.
Светлото бъдеще се мержелееше и иззад думите на вътрешния министър Михаил Миков, според който е нужна антикорупционна политика, за да се отговори на очакванията на хората и това е целта на правителството и че постигането на резултати в борбата с корупцията е важно мерило за успеха на всяко правителство. Министърът добави, че през последните години се е очертала една много добра антикорупционна правна рамка - термин непознат досега.
Предния ден вътрешният министър прати писма на трите мобилни оператори в България с молба да пуснат на 9 декември на всичките си абонати sms Не на корупцията!. От писмото на министъра М-Тел, Глобул и Вивател научиха, че корупцията е една от сериозните заплахи за принципите и ценностите на демократичното общество и подкопава доверието на гражданите във върховенството на закона. Вътрешният министър пледира за утвърждаване на нов тип политическа и икономическа култура на нетърпимост към корупцията, което може да стане само със съвместните усилия на всички държавни институции, на бизнеса, медиите, неправителствените организации и гражданите. Дали защото мобилните оператори помнят участта на архитект Георги Янев, който даде от джоба си 100 бона, за да щракне капана за подкупните чиновници от фонд Пътна инфраструктура, но и до ден днешен не може да си ги върне от прокуратурата, не откликнаха на платоничния апел на Миков.
Посланикът на Франция у нас Етиен дьо Понсен сякаш не бе осведомен за тази оригинална инициатива на вътрешния министър и изобщо за титаничните усилия, които властите полагат в борбата срещу престъпността. Ни в клин ни в ръкав той заяви на конференцията, че от полицията и правосъдната система у нас се очаква да действат така, че да има арестувани и осъдени корумпирани лица. Според дипломата напредъкът, който България е постигнала, все още не е достатъчен.
Смяна на тона?
Някои от изказванията на конференцията все пак показаха, че напоследък - вероятно във връзка с посещението на комисаря по разширяването Майкъл Лий в София - управляващите са смекчили войнствения тон по отношение на Брюксел заради спрените 220 млн.евро. Трябва да се направи задълбочен анализ на критиките, отправени от ЕК за борба с корупцията, заяви в приветствието си президентът. Кой знае защо както той така и други политици наблегнаха в тълкуванието си на критиките откъм Брюксел като желание на европейската десница да надделее над европейската левица преди наближаващите избори за европарламент. Министърът на правосъдието Миглена Тачева пък каза, че критиките на Брюксел служат като индикатор на слабостите, срещу които трябва да се предприемат действия.
В добавка - един интересен индикатор за ситуацията с усвояването на европарите у нас е експресно допитване на службата Евробарометър сред европейски граждани, огласено в понеделник (8 декември). Според него Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е най-позната в България и Румъния. Според допитването 29 на сто от българите и 28 на сто от румънците са чували за ОЛАФ срещу едва 8 на сто във Финландия, Швеция и Ирландия.
Коментарът е излишен.
Огнян Стоенелов

КАРЕ
Над 20% от българите са били свидетели или жертва на корупционни практики, сочи статистика на Центъра за правна консултация за пострадали от корупция. Само една четвърт от тях обаче се обръщат към институциите.
В центъра се получават средно между три и пет сигнала за корупция дневно. От началото на дейността му преди две години са подадени близо 1100 сигнала. Тази година сигналите са 652, но не всички са класифицирани като сигнали за корупция. Половината са за административно нарушение.
Трийсет и три на сто от сигналите са подадени от лица между 35- и 50-годишна възраст, 21% - от лица над 65 години, а 17% - от лица между 50- и 65-годишна възраст. Жители на големи и средни градове са автори на 44% от сигналите, 34% са от малки градове, а 13% - от села.
Срещу нарушения на институции на национално ниво са 45% от сигналите (включително и на изпълнителната и съдебна власт), 37% от сигналите са за нарушения от институции на общинско ниво, а 13% - на областно ниво. Сигналите за нарушения на съдебната система са 29%, 11% са по повод нарушения на полицията, 11% - за нарушения при организиране и възлагане на обществени поръчки или приватизация, 10% - за нарушения в здравеопазването, 6% - в образователната сфера, а 23% от подадените сигнали са свързани с частно-правни спорове или конфликти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във