Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЕКСБАНКЕР БЕ ОСЪДЕН ВТОРИ ПЪТ ЗА ИЗМАМА

Бивш банкер от Горна Оряховица, достоен да бъде наследник на идеите и практиката на великия комбинатор Остап Бендер, за втори път се сблъска челно с Темида и бе осъден на три години и един месец от Районния съд във Велико Търново.
Обвинението срещу Ярослав Матоуш беше повдигнато в края на 2007 г по чл. 211 от Наказателния кодекс за измама в големи размери, извършена при условията на опасен рецидив.
Според обвинителния акт за периода от края на 2006 до юни 2007 г. подсъдимият задигнал чрез измама 85 хил. лв. от четирима души от Велико Търново, Русе, Дебелец и село Присово. Най-ощетена от четиримата е Румяна Димитрова от Присово, която била ужилена с 55 хил. лева. Търновецът Мариян Райков загубил 15 хил. лв., а Лако Лаков - 10 хил. лева. Четвъртата жертва на изпечения мошеник станала русенката Анета Върбанова. След срещата си със сладкодумния банкер тя олекнала само с 5 хил. лева.
По време на предприетото полицейско разследване станало ясно, че пред бъдещите си жертви Ярослав Матоуш се представял за солиден бизнесмен, занимаващ се с внос и търговия с цигари. Той успял да омае четиримата, като надълго и нашироко им разказвал как му се е удала рядката възможност да сключи хубава сделка с внос на голямо количество папироси на много тънка цена. Единственият мъничък проблем бил, че за съжаление той в момента не разполагал с необходимите налични пари, за да капарира стоката, обяснявал той. След което отправял прочувствен апел за помощ под формата на заем и обещавал да го върне за седмици с полагащата се висока лихва.
Измамникът говорел толкова уверено, че успял да притъпи бдителността на жертвите си, които на драго сърце се съгласили да му помогнат да финансира цигарената сделка на живота си. В замяна щели да получат дадените пари с лихва, по-висока от тази, която давали банките. Така от четиримата мошеникът получил общо 85 300 лева. След като през следващите няколко месеца не получили обратно дадените пари и не успели да открият длъжника си, измамените подали сигнал в полицията.
При направената проверка по случая ченгетата били изумени. По времето, когато омайвал със сладки приказки наивните си кредитори, Ярослав Матоуш вече бил подсъдим по друго дело за извършена финансова измама в особено големи размери и бил с единия крак в затвора. Това обаче не му попречило пред новите си жертви да чертае бизнес планове с размах и щедро да обещава високи лихви и бързи печалби.
Цигарената афера всъщност е втората в измамническата кариера на горнооряховския банкер. В края на 90-те години срещу него беше образувано разследване по множество жалби на излъгани кредитори. Повечето от жертвите са известни бизнесмени, лихвари и хора от подземния свят на старата столица. Пред тях бившият банкер обяснявал, че има сериозни намерения за развитие на винарски бизнес. Сред проектите му били купуването на винарската изба в Бяла, Русенско и голямо количество лозови масиви за преработка на собствена продукция.
И отново единственият проблем пред човека с грандиозните бизнес планове били парите. За да спечели доверието на бъдещите си жертви, в началото Матоуш вземал малки суми, които връщал винаги навреме с високата лихва. След това постепенно сумите започнали да стават десетки и стотици хиляди левове. По-късно, по време на разследването, станало ясно, че само от хората, които са подали жалби в полицията, ексбанкерът е завлякъл над 1 млн. лева. А имало и такива, които просто не подали жалби, за да не станат за резил, че са се оставили да бъдат подведени и ужилени по такъв банален начин.
След като кредиторите започнали да притискат длъжника си, той просто изчезнал. Обявен е за национално и международно полицейско издирване. Кредиторите му се заканили, че ще го разкъсат, ако го открият. Някои дори наели частни детективи да търсят човека, завлякъл ги с толкова много пари. Всичко обаче е напразно, от бившия банкер нямало и следа. Появили се слухове, че Матоуш е избягал в чужбина, където си е направил пластична операция на лицето и сега под нова самоличност щастливо и необезпокоявано харчел задигнатите пари.
Развръзката идва внезапно. През лятото на 2003 г. изчезналият измамник е открит и при спецоперация е арестуван в дома на родителите си в Долна Оряховица. Мъжът е с действително доста променена външност - напълнял и с боядисана в сламеноруса коса. Перхидроленият измамник е тикнат в ареста.
Напразни остават опитите на адвоката му да го измъкне под парична гаранция или домашен арест заради сериозни здравословни и семейни проблеми. По време на съдебните заседания за разглеждане на мярката му Ярослав Матоуш е въведен в съдебната зала при засилена полицейска охрана. Мярката била взета не за да не избяга, а за да не бъде линчуван от разярените кредитори. Преди всяко заседание по делото лихварите и мутрите, чиито пари ексбанкерът завлякъл, се събират във фоайето на окръжния съд. Моли се да не те пуснат на свобода дори и за един ден, защото тогава ще си мъртъв, приятелю! Знай, че само докато си в затвора, си на сигурно място. Пък и за там не се знае. Имаме достатъчно познати и вътре, които могат да ти стъжнят живота и да те накарат да проклинаш часа, в който се забърка с нас, заканват се ощетените с хиляди и милиони.
Самият Матоуш не крие страха си и затова приема задържането в ареста едва ли не като гаранция за живота си. Делото срещу Матоуш върви сравнително бързо и накрая приключва с осъдителна присъда - четири години лишаване от свобода. В началото Матоуш е настанен в Ловешкия затвор. След това обаче, поради здравословни проблеми, е преместен в Трудово-поправителното общежитие във Велико Търново. Докато е в общежитието на по-лек режим, Матоуш успява да си издейства да излиза из града и да провежда телефонни разговори. През това време той успява да скалъпи и поредната си измама с двамата бизнесмени и двете жени, от които завлича 85 хил. лева.
Пътят на Ярослав Матоуш като финансист започва в несъществуващата днес Балканбанк. Кариерата му на човек от банковата сфера бележи своеобразен връх, докато е шеф на клона на ДСК в Горна Оряховица. След започналото срещу него разследване от страна на Икономическа полиция Матоуш напуска банката и отваря свое чейндж бюро в центъра на града. Освен с обмяна на валута той се занимава и с лихварство. Оттам са и познанствата и връзките му с търновските и горнооряховските хора от подземния свят и бизнесмени, част от които по-късно стават негови жертви.
След ареста някои от неговите познати се опитаха да изкарат Матоуш жертва на прехода. Те обясняваха, че той действително е искал да се занимава с развитие на винарски бизнес и се е надявал да успее да се разплати до стотинка с кредиторите си. Тежката икономическа ситуация в страната по това време обаче и водената от него неразумна финансова политика довели до обезценяване на взетите от него заеми. Невъзможността те да бъдат вкарани в оборот и да носят печалба всъщност била причината за краха на мечтите на Матоуш, твърдят неговите познати.
Според други обаче бившият банкер никога не е имал намерение наистина да реализира някакъв бизнес. Той просто е вземал заеми, които е харчел с широка ръка, без да мисли за връщането им. Кое от двете твърдения е вярно, днес е доста трудно да се каже.

Facebook logo
Бъдете с нас и във