Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Екстрадиция с въпросителни

Дългоочакваната "физическа поява" на Цветан Василев в сръбската столица Белград може да се окаже ключов момент в развитието на скандала "КТБ". Това обаче не означава, че банкерът е вече с единия крак в София, както внушават някои медии. Отсега трябва да е ясно, че задействаната от българската прокуратура процедура по екстрадицията му не гарантира, че Василев ще бъде предаден безусловно от сръбските власти. В подобен казус политиката е далеч повече, отколкото предполага формалният прочит на правните норми.


Както първоначалната информация за това, че банкерът се намира в Сърбия, така и новината за контакта му с местните власти дойде от тамошните медии. Последва съобщение на българската прокуратура, в което неудобните за нея обстоятелства бяха старателно подстригани, а удобните - дебело подчертани. Съгласно съобщението "обявеният за международно издирване с цел арест и екстрадиция български гражданин Цветан Радоев Василев е бил задържан на 16 септември в 09.00 ч. местно време от сръбските съдебни власти". В 12.00 ч. той бил изправен пред сръбския съд "и след изслушването му е наложена забрана да напуска настоящия си адрес". Посочено беше, че паспортът на Василев "е бил иззет и същият е задължен да се явява пред сръбските власти всеки работен ден от 09.00 до 15.00 ч."(т. нар. подписка).


Задържането на Цветан Василев е всъщност негово доброволно явяване в белградската полиция, придружен от адвоката си, и представлява акт на сътрудничество с местните власти. Нещо повече - с това си действие той декларира готовността си да участва в процедурата по екстрадиция, основана на международното издирване чрез Интерпол по искане на българските власти. До полицейска намеса на практика не се е стигнало, а и за сръбската полиция не е имало нищо за вършене освен да изпрати Василев в тамошния съд. Срещу него разследване в западната ни съседка не се води, а екстрадиционното производство изключва подобни действия по повод искането на друга държава.


Фактът, че сръбският съд е наложил на банкера най-леката мярка за неотклонение, не е твърде подходящ повод за хвалба за българската прокуратура. В основата на процедурата по екстрадиция са съвместните усилия на две държави едната да предаде принудително на другата определено лице за целите на дадено наказателно производство. Предполага се, че това лице е наясно с евентуалните неблагоприятни последици за него в молещата държава и не желае да се върне в нея доброволно именно по тази причина. И с оглед на възможността то да се укрие, най-сигурната мярка е замолената държава да го задържи за постоянно в ареста. В някои случаи съдът смекчава процесуалната принуда с напредването на екстрадиционната процедура, ако молещата страна се бави с предоставянето на необходимите документи. Така стана с обвинената в САЩ за незаконна онлайн продажба на медикаменти и участие в престъпна група за пране на пари Гергана Червенкова.


Срещу Цветан Василев обаче е наложена най-леката мярка още в първото съдебно заседание. При това делото се разглежда от сръбския Висш съд в Белград, който е единственият компетентен да се произнася по екстрадиционни производства. У нас уредбата е различна - съдебното производство започва пред окръжните съдилища и приключва пред апелативните. И макар че международните и двустранните договори, по които съответните държави са страни, са в основата на вътрешното им законодателство, по принцип висшата съдебна инстанция разрешава екстрадиция по-трудно от долните.


Основните принципи и правила на процедурата са уредени в Европейската конвенция за екстрадиция, ратифицирана както от България, така и от Сърбия. Всяка от тях разполага и с вътрешното законодателство, което по правило почива върху международните норми. Доколкото българският Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест възприема евроконвенцията, която пък отменя действащия до ратифицирането й преди 20 години двустранен договор за правна помощ, по който Сърбия е приемник на бившата Югославия, от закона може да се съди за възможностите Цветан Василев да бъде предаден принудително на българските власти.


Едно от основанията, при чието наличие задължително се отказва екстрадиция, е опасността лицето да бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание. Или ако не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право. Законът не изисква източникът на насилие да е непременно държавен орган, той може да е всяко друго публично или частно лице. А адвокатите на Цветан Василев вече заявиха, че срещу него има заплахи "от самото начало, както и за по-пресни действия". Адвокат Константин Симеонов дори каза в прав текст, че банкерът е получил сигнали с данни за поръчка за неговото ликвидиране.


Дори ако предположим, че става въпрос за защитна тактика, подобни опасения могат да бъдат подкрепени с достатъчно факти. Още във Виена Цветан Василев заяви, че е дал показания пред официалните власти в тази насока, след което с жалбата му за отправени срещу него закани се занимаваше и българската прокуратура. Ако пък се окаже, че срещу него са отправени и нови заплахи, Висшият съд в Белград ще е с развързани ръце да откаже екстрадицията, независимо от спекулациите, че някой отвън оказва натиск върху кандидат-член на Европейския съюз да ни предаде банкера. За такъв натиск досега не се е чуло. За сметка на това банкерът е едър инвеститор в Сърбия, което в никоя държава не пренебрегват.


Отделно сърбите едва ли са забравили българската "услужливост" при предишни подобни ситуации. През 2012 г. задържаният у нас наркобос Сретен Йосич беше екстрадиран послушно в Холандия, след което стана ясно, че години наред е бил толериран от българските служби. През 2009 г. обаче българският съд отказа да предаде на сръбските власти бившия косовски премиер Агим Чеку, който бе задържан на влизане у нас по искане на прокуратурата. А тя го задържа, защото Интерпол го издирваше по искане на Сърбия, която го обвиняваше в извършване на военни престъпления по време на войната в Косово. Веднага се заговори, че американците са оказали натиск Чеку да не бъде предаван на сърбите, както и стана. Обстоятелство, което показва, че в подобни случаи взаимната коректност и политически съображения могат да вземат връх пред формалната процедура.


А сърбите са прекалено близо до България, за да не следят всички аспекти на тежкия банков катаклизъм. Броени дни преди Висшият им съд да вземе решение по екстрадицията на Цветан Василев, българският министър на правосъдието Христо Иванов, чието ведомство е основен участник в тези процедури, заяви, че Висшият съдебен съвет трябва да обсъди действията на главния прокурор Сотир Цацаров в събитията около "КТБ". Пределно ясно е какво послание излъчва подобно изказване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във