Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Еничери в тоги

За разлика от Османската империя, в чийто състав българите поминуваха с превит врат 5 века, Княжеството, Царството и Републиката с име България изключват от държавната си уредба органи като кадията, бирника и пашите от Високата порта. Към днешна дата онези, които изпълняват сходни функции, може би са съдиите, съдебните изпълнители, министрите. Мислим ли е обаче в наши дни аналог на страховитото еничерство - познат от историята похват за отнемане на невръстни деца от родител?
Медийната драма на българо-полското семейство Тодор и Барбара Василев е нищо в сравнение със срамното, задкулисно и в крайна сметка противоправно поведение на замесените в случая ключови български държавни органи. Медиите документираха ставащото с камери и фотоапарати, а широката публика успя да види отвратителните похвати на новите еничери.
И въпреки всичко бруталните сцени в Асеновград не са същината, а само върхът на една тъмна афера, покривана безочливо с аргументи за законност. Завършиха я частните съдебни изпълнители, които за няколко години практика обърнаха изпълнителното производство в събирачество на дългове от средновековен тип и станаха милионери както за сметка на длъжника, така и на взискателя. Започна я Министерството на правосъдието, което сезира българския съд с искане за производство по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Техните напъни обаче биха били напразни без решителния принос на съдиите от Софийския градски и Софийския апелативен съд.
Единодушието и единодействието, с които облечените в държавна власт органи
смачкаха българина Тодор Василев
биха били за пример, ако не беше чудовищно. Това е засега единственият случай, в който новата власт потвърждава безрезервно действията на старата в удивително дирижиран синхрон. Един български баща, от когото децата му Николета и Павел не искаха да се откъснат, беше лишен насилствено от тях, за да бъдат изведени в чужда страна - Полша, при майка със съмнително поведение. За да стане това, българските органи дадоха всичко от себе си.
В друга страна случаят би предизвикал парламентарна буря, намеса на президент, премиер, спешни преговори с полските власти. Не и у нас.
На 21 август, след финалната сцена на този позорен акт, правосъдният министър Маргарита Попова излезе с добре премислено изявление, че министерството и всички органи, които имат отношение по случая, са избрали трудния вариант да изпълнят закона, вместо да се скрият зад емоциите и да го погазят, а Барбара да осъди България в Страсбург.
Дали обаче става въпрос само за потиснати емоции, ще стане ясно след края на делото, което Тодор Василев и децата му Николета и Павел заведоха срещу България в същия Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Предварителната претенция на жалбоподателите е за заплащане на обезщетение от 100 хил. евро имуществени и неимуществени вреди, както и за направените разноски. Ако евросъдът одруса държавата с подобна сума, отсега се обзалагаме, че онези, които забъркаха кашата, ще се изпокрият като мишки, а щедрият български данъкоплатец ще поеме сметката по законосъобразните им безумства.
След грозните сцени на насилствената разлъка и последвалите коментари на сановниците мнозина ще останат вероятно с впечатлението, че въпросната
Хагска конвенция
е най-безпощадният и праволинеен нормативен акт в международната правна уредба, който не търпи каквито и да било компромиси и не дава шанс на националните юрисдикции да защитават интересите на своите граждани. Да, ама не. За да стане ясно, ще припомним хронологията на случая.
Преди 10 години Тодор Василев, който работи като охранител в българското посолство във Варшава, сключва брак с полската гражданка Барбара Барнаш. Тя добавя фамилното му име към своето, раждат им се децата Николета и Павел. Полякинята е вдовица и има 12-годишен син Патрик от предишния си брак. Момчето става част от новото семейство и живее в него от 2000 г., когато Тодор купува апартамент във Варшава.
Тодор е наясно, че жена му страда от алкохолна зависимост, същият проблем имат нейните брат и сестра. Тримата си правят сбирки от типа Анонимни алкохолици и са на лечение с медикамента есперал. Препаратът се имплантира и в зависимост от размера на таблетката, удържа алкохолния глад от няколко месеца до една година. Всеки път, когато действието му отслабне, Барбара започва да пие тайно и често заспива на пода с бутилка водка. Алкохолик е и бившият й съпруг, когото Тодор познава от Ленинградския университет. Смъртта му настъпва след побой в заведение, възникнал заради лошия му навик да допива остатъците от водка в чашите на околните.
С решителната помощ на есперала нещата вървят добре до март 2007 г., когато Барбара заминава на едномесечен квалификационен курс на испанския остров Майорка. До този момент тя е домакиня без ден трудов стаж и обяснява внезапното си решение с желанието да се включи в приходната част на семейния бюджет.
Тодор е принуден да извика майка си Мария на помощ и жената пристига от България да гледа децата. След месец Барбара се завръща, но през май заминава отново за Майорка и остава на работа 5 месеца. Прибира се през октомври със счупена ръка и вече не е същата. Държи се отчуждено и постоянно говори по телефона с мъже в Испания, за които твърди, че са нейни познати. Подхвърля: Някакви млади мъже се будалкат с мен, омъжената жена. Първата седмица не поглежда децата, а на свекърва си признава: Аз съм отвикнала от тях.
Въпреки категоричното несъгласие на мъжа си в края на февруари 2008 г. Барбара лети за Испания с двупосочен билет с фиксирана дата за завръщане след 5 месеца. Твърди, че заминава с жената на някой си Силвестър, който ще я уреди на работа, но отказва да даде телефона му на Тодор. Той настоява Барбара да си купи СИМ-карта, за да държат връзка, а след пристигането й настоява да подпише трудов договор или да се върне незабавно, дори да не й платят изработеното. В редките случаи, когато Тодор успява да я чуе по телефона, е неадекватна, фъфли и той решава, че е въвлечена в канал за проституция.
По-малко от месец след последното заминаване Барбара се обажда на Тодор от летището в Краков и заявява, че се е прибрала в Полша, но няма да се върне във Варшава, а ще остане в Дембица. Заплашва, че ще изпрати хора да вземат децата. Силно притеснен от поведението й, Тодор уведомява полицейските власти и българския консул във Варшава. Опасява се, че Барбара излага децата на риск да бъдат отвлечени с цел тя да бъде държана в зависимост от сутеньорски босове.
Прави чест на нашия консул, че вместо да цитира закони и конвенции, съветва бащата да грабва незабавно децата и да заминава за България. На 2 април 2008 г. Тодор, Николета и Павел напускат Полша в посока Асеновград. За отвличане и дума не може да става, защото по целия път до България на тримата е осигурена полицейска охрана, а Тодор уведомява Барбара за заминаването им от полската граница и обяснява мотивите си. Няма и следа от заплахи или намерения да задържа децата извън необходимото. Кани я да дойде в България и да даде обяснение какво е работила, къде е живяла в Испания и кой е Силвестър.
Две седмици след отпътуването Барбара показва необяснима загриженост за Николета и Павел. На 17 април подава молба за връщане на децата по реда на Хагската конвенция до полското Министерство на правосъдието. Няколко дни по-късно пуска молба до съда във Варшава за ограничаване на родителските права на Тодор и иска привременна мярка за децата. Съмнява ли се някой как са се произнесли полските съдии? Изцяло в полза на своята съгражданка. Срокът за обжалване е една седмица. Докато търси полски адвокат, Тодор го просрочва с един ден и решението влиза в сила.
На ход е Софийският градски съд (СГС), сезиран от правосъдното ни министерство в качеството му на централен орган по конвенцията. Пред нашия съд Барбара признава за есперала, но лъже, без да й мигне окото, че е излекувана и повече няма нужда от медикамети. Отрича да е проституирала, а магистратите ни незнайно защо й вярват.
А ето какво свидетелстват децата й в отговор на съдийските въпроси.
Павел: Последната Коледа я изкарахме малко добре. Мама пиеше водка. На същата тази Коледа ние отидохме да спим, но не заспахме и дойде чичо Юри да вземе мама и й вързаха ръцете. Тя искаше да остане с нас и не искаше да тръгне. Но трябваше да тръгва за Дембица, защото беше пияна. Чичо Юрек искаше да отиде в Дембица, за да не стане нещо.
Николета: Мама пиеше по цяла бутилка, а татко - по малко чаши. На Коледа мама лежеше в другата стая и не дойде да види елхата.
Ето какво разказва за снаха си и майката на Тодор: Като се въртях около нея, чувах разговори с по-млади и по-възрастни мъже. Разговорите бяха уморителни, изтощителни. Имаше календар вкъщи и тя даваше информация по телефона какъв е графикът на работа на сина ми. Чувах гласовете на солидни мъже, но не споделях на сина ми, защото не исках да им развалям семейството.
Това, което прави СГС, едва ли се нуждае от коментар. При положение че Тодор няма проблем с постоянния адрес и местопребиваването си в Асеновград, е призован по телефона броени дни преди заседанието, без да му кажат за какво. Отива доверчиво с децата и майка си, но не успява да ангажира адвокат, защото е на работа. Пък и не допуска какво са му скроили. Делото минава с едно-единствено заседание, а страните следва да представят в срок писмени защити.
Около седмица по-късно зашеметеният Тодор подава молба за предоставяне на документите по делото и за удължаване на срока, за да организира защитата си и да представи доказателства. Съдът отказва с аргумента, че производствата по Хагската конвенция се разглеждат в съкратени срокове и върху тях се провежда международен мониторинг.
А с решение от 3 октомври 2008 г. разпорежда незабавно връщане на Николета и Павел в Република Полша. Вместо да използва възможностите на чл. 13 от Хагската конвенция и да защити правата на Тодор, Николета и Павел, българкият съд действа явно преднамерено и пренебрегва, без да му мигне окото, този ключов текст, изключващ приложението на предходния чл. 12, на който се основава решението.
Чл. 13 гласи: Независимо от разпоредбите на предходния член съдебният или административният орган на замолената държава не е задължен да разпореди връщането на детето, ако лицето, институцията или организацията, които се противопоставят на неговото връщане, установят, че:
а) лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето, не са упражнявали ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или са дали своето съгласие, или впоследствие са приели прехвърлянето или задържането, или
b) съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.
Съдебният или административният орган може също да откаже да разпореди връщането на детето, ако установи, че детето се противопоставя на връщането и е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение. При преценка на информацията, посочена в този член, съдебните или административните органи следва да вземат под внимание информацията за социалното положение на детето, предоставена от Централния орган или от друг компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето.
В мотивите на решението си столичните съдии, чието
бързане граничи с издевателство
и отнема всяка възможност за защита на Тодор и децата, коментират изложеното по делото така: Не са налице безспорни доказателства за правоизключващите обстоятелства, визирани в чл.13 от Конвенцията - майката да не е упражнявала ефективно родителските права към момента на отвеждането на децата от Полша (самото заинтересовано лице г-н Василев утвърждава, че цел на молителката е била подпомагането на семейния бюджет, т. е. имущественото обезпечаването на отглеждането и възпитанието на децата), нито, че молителката поради злоупотреба с алкохол (формулирана от съпруга й като страдание от алкохолна болест) или неморално поведение (наречено от свидетелката Василева проституиране и връзки със сводници) застрашава правилното развитие на децата. Тъй като съдът е сезиран с искане за произнасяне по реда на Хагската конвенция в срок преди изтичането на една година от отвеждането на децата от Република Полша, съдът не следва да има за свой приоритет безспорното обстоятелство, че децата се отглеждат в България при отлични условия и са материално и емоционално задоволени, а социално са вградени в новата среда.
При такава съдийска логика човешкият разум немее
Юридическият също, защото никой не дава право на магистратите да хвърчат по процедурата като мухи без глави, гонейки сроковете за сметка на правилността на съдебните актове. Да, в чл.11 на конвенцията се казва, че съдебните и административните органи на договарящите държави следва да действат бързо в процедурата по връщането на детето, а чл.12 гласи, че когато детето е било незаконно прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето. Това обаче не означава претупване в едно заседание и лишаване на другата страна от възможност за защита. Още по-малко означава незаинтересованост от изложените от нея факти и обстоятелства, както и недопускане на доказателства с цел защита правата на детето.
Следва
наказателна акция на Софийския апелативен съд (САС)
пред който Тодор обжалва първоинстанционното решение. За начало апелативните съдии оставят без уважение всички доказателствени искания на българина, отказвайки да допуснат експертизи за състоянието на Барбара и за адаптацията на децата, да изслушат Николета и Павел и да отложат делото, за да може Тодор да доведе от Полша допуснатия вече в разпоредително заседание свидетел. Всичко се прави отново с оглед бързината на настоящото производство.
На 21 януари 2009 г. САС оставя в сила решението на СГС със същите мотиви, които довежда до абсурд: По делото няма нито едно доказателство, което да убеждава съда, че с поведението си спрямо децата майката Барбара Барнаш създава потенциална опасност за тяхното физическо или психическо увреждане или за поставянето им в ситуация, неблагоприятна за тяхното развитие, отглеждане и възпитание. Въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, довели до нарушаване на правото му на защита в процеса.
Оттук насетне Тодор, Николета и Павел са хвърлени на кучетата. След поискан от правосъдното министерство и издаден от съда изпълнителен лист тримата се изправят срещу едно от последните чудеса на правната ни система - частния съдебен изпълнител. Останалото го видя цяла България. Тя може и да се е отървала от санкция по Хагската конвенция за международни отвличания на деца, но ще отговаря по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Пред съвестта и сънародниците си ще отговарят нейните управници, които изтръгнаха две българчета от баща им досущ като еничери. Две прокудени от българската държава деца ще станат полячета, защото отсега няма съмнение в чия полза ще се произнесе полският съд в заведеното от Барбара бракоразводно дело.

Facebook logo
Бъдете с нас и във