Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Енигмата погасяване заради давност

Особено актуален напоследък стана въпросът за давността - като основание за погасяване на задължения на гражданите и юридическите лица към доставчиците на комунални услуги (електрическа енергия, топлинна енергия, вода, телекомуникационни услуги). В практиката на българските съдилища въпросът за приложимата давност по отношение на вземанията на доставчиците на комунални услуги е поставян многократно, а резултатът е, че бе формирана противоречива съдебна практика. Една част от съдебните състави приемаше, че приложима спрямо вземанията на доставчиците е тригодишната давност, тъй като те са периодични плащания, за които законът предвижда кратка давност, докато друга поддържаше приложимостта на петгодишната давност.


Проблемът стана още по-актуален, след като в медиите бе оповестена информацията, че омбудсманът на републиката Константин Пенчев е сезирал Върховния касационен съд с искане да получи тълкувателно решение, което да определи по един задължителен за съдилищата начин какъв давностен срок е приложим за вземанията на комуналните дружества. Въз основа на искането на омбудсмана бе образувано тълкувателно дело № 3/2011 на общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС, като решението за тълкуване на разпоредбата относно давността при периодични плащания е постановено на 12 април т. г. (все още се очаква публикуване на мотивите на тълкувателното решение). В действителност и преди това тълкувателно решение бяха налице редица произнасяния на върховната съдебна инстанция в полза на тригодишната давност за тези вземания (напр. решение № 168 от 22.12.2009 г. по търговско дело № 408/2009 г. ВКС).


Кои са най-важните въпроси на давността, с които трябва да са наясно гражданите и юридическите лица?


Общата правна уредба на погасителната давност се намира в чл.110-120 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).


Погасителната давност представлява

определен от закона срок (период от време), който води до погасяване на вземанията (вземания са права, произтичащи от договори и други правни сделки, от непозволено увреждане, от неоснователно обогатяване, от водене на чужда работа без пълномощие).


Давността е срок, който е свързан с неблагоприятни последици за кредитор, който бездейства и не търси съдебна защита за своето право. В правната теория е спорно какво е действието на погасяването на вземането поради изтекла давност. Сред юристите преобладава становището, че в резултат на изтекла давност не се прекратява самото право, а отпада възможността да се търси неговата защита пред съд и принудително удовлетворяване чрез съдебен изпълнител. Този извод следва от разпоредбата на закона, съгласно която длъжникът няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла - той е платил нещо дължимо (чл.118 ЗЗД). Освен това кредиторът може да направи прихващане с погасено по давност свое вземане срещу задължение, което самият той има към своя длъжник, като по този начин правомерно откаже изпълнението на насрещната претенция. Това показва, че погасеното по давност вземане не е правно нищо, но за кредитора по такова вземане са отпаднали важни законови възможности.


Давността не се прилага служебно

Ето защо погасяването на задължението не настъпва автоматично с изтичане на предвидения от закона срок, а е необходимо длъжникът да се позове на него по съответния ред. Ако иска да се ползва от изтекла давност, длъжникът трябва да направи възражение пред органа, пред който кредиторът търси защита на своето право. Необходимо е да се има предвид, че при действието на новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) са предвидени кратки срокове, в които страните могат да упражнят определени свои права в процеса, в противен случай губят възможността да сторят това по-късно. Това засяга и възможността ответникът да се позове на давност.


При предявен в съда иск ответникът може да направи възражение за изтекла давност с писмения отговор на исковата молба, срокът за подаване на който е едномесечен от връчване на исковата молба (този срок е преклузивен, позоваването на давност след изтичането му няма да бъде зачетено от съда). В по-старата съдебна практика се приемаше, че длъжникът може да прави възражение за изтекла давност и пред съдебния изпълнител.


При действието на новия ГПК съдебната практика прие по-друга насока - длъжникът в изпълнителния процес, който иска да се позове на погасителна давност, трябва да предяви установителен иск в съда, а не да обжалва действията на съдебния изпълнител .

nbsp;


Законът установява

различни срокове за погасяване на вземанията

С общата петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които не е предвиден друг срок. По-кратък давностен срок е предвиден за някои права, като вземанията за възнаграждения за труд, вземанията за обезщетение по неизпълнен договор, както и вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Интерес представлява последната хипотеза, тъй като според ВКС задълженията към доставчиците на комунални услуги имат характера на периодични плащания, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност.


Какво представляват периодичните плащания? Най-общо това са определени повтарящи се парични задължения, произтичащи от едно правно основание (договор за наем, заем, лизинг и пр.). При тези задължения е налице периодично изпълнение на еднородни задължения - месечна наемна цена, анюитетни вноски по кредит, периодични лизингови вноски и т.н. Нормално задълженията за периодични плащания следва да са предварително установени както по основание, така и по размер. Същевременно в свои решения ВКС приема, че задължението за заплащане на потребена енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия на доставчика падеж. Според ВКС за приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер, затова като неотносим следва да се прецени различният размер на всяко месечно плащане, обусловен от измерената потребена топлинна енергия и такса мощност (в този смисъл е решение № 168 от 22.12.2009 г. по т.д. № 408/2009 г. ВКС). Без да е напълно безспорно от правна страна, това становище е възприето от ВКС и в диспозитива на тълкувателното решение, постановено по тълкувателно дело № 3/2011г. на ВКС.


Необходимо е да се има предвид, че освен продължителността на давностния срок законът установява правила относно


момента, от който започва да тече този срок

както и основанията за спиране и прекъсване на давността. Принципът е, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от момента, в който кредиторът може да претендира вземането си по съдебен ред. Само ако не е налице обективна невъзможност да се търси съдебна защита, е оправдано бездействието на кредитора да води до неблагоприятни последици за него.


Важно значение имат основанията за спиране и прекъсване на давността. Давността спира да тече, докато трае съдебният процес относно вземането (чл. 115, ал.2, б. ж ЗЗД). Това е така, защото забавянето на процеса не може да доведе до неблагоприятни последици за кредитора, който вече е проявил нужната активност, като е отнесъл спора в съда. Независимо колко трае съдебният процес, дори десет и повече години, докато делото е висящо, давност не тече. При спечелване на процеса с влязло в сила решение започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна (чл.117, ал.2 ЗЗД). С едно свое постановление Върховният съд е приел, че погасителната давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането (ППВС № 3/1980 г.). В случай че ищецът изгуби делото, давността не се счита за спряна и изтеклият междувременно срок се зачита.


Давността се прекъсва

nbsp;


с признание на вземането от страна на длъжника, с предявяване на иск или възражение от кредитора, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение (чл.116 ЗЗД). Признанието на вземането може да бъде изрично - с декларация на длъжника или подписване на извънсъдебно споразумение, но може да бъде изразено и с конклудентни действия, например при доброволно плащане на задължението. Признанието може да е адресирано до кредитора, а може да бъде направено и пред съдебния изпълнител. Предявяването на правото пред съда води до прекъсване на давността, тъй като кредиторът проявява активност, като търси защита на своето право. Давността се прекъсва също така с предприемане на действия за принудително изпълнение. Първото действие, насочено към принудително изпълнение на вземането, е образуването на изпълнително дело, поради което подаването на молбата до съдебния изпълнител води до прекъсване на давността. Всяко последващо изпълнително действие - налагане на запор, опис и оценка на имущество, публична продан, я прекъсват. Достатъчно е съдебният изпълнител да е предприел съответното изпълнително действие, без оглед на това, че то може да е безуспешно и да не доведе до удовлетворяване на кредитора.


Като илюстрация на горното може да бъде даден следният пример: топлоснабдително


дружество предявява срещу потребител иск

за неплатени суми за доставена топлинна енергия за пет години назад. В процеса ответникът се позовава на изтекла давност. Съдът следва да зачете възражението, ако то е направено своевременно, като уважи частично предявения иск за сумите до три години преди предявяване на иска (ако приложи кратката погасителна давност) и отхвърли претенцията в останалата й част. Установеното със съдебно решение вземане на кредитора се погасява с петгодишна давност (тригодишната давност важи до предявяване на иска). От датата на влизане на решението в сила тече петгодишен давностен срок, в който кредиторът има възможност да пристъпи към принудително изпълнение. При образуване на изпълнителното дело давността се прекъсва. Тя се прекъсва и с всяко предприето от страна на съдебния изпълнител изпълнително действие.


Струва си да се обърне внимание и на друг, не чисто правен аспект на погасителната давност. Тя е свързана с неблагоприятни последици за кредитора, който не проявява нужната активност и не търси защита на своето право. В определени случаи обаче кредиторът може да не е потърсил съдебна защита, за да не притеснява длъжника, който е в лошо материално положение. В тази ситуация позоваването на изтекла давност от страна на длъжника представлява силно укоримо, противоречащо на морала поведение.


Изобщо въпросът дали да се позове на давност, или да изпълни своето задължение, е въпрос на морал на длъжника, което не трябва да се забравя. Затова законът изрично допуска възможността длъжникът да се откаже от изтекла в негова полза давност. Както вече бе посочено, при изтекла погасителна давност задължението на длъжника не отпада, той продължава да дължи, но кредиторът не може да търси вземането си по съдебен ред.


Александър Тонев, адвокат от Софийска адвокатска колегия

Facebook logo
Бъдете с нас и във