Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Есенен стрес-тест за МВР

Ако вземат парите за обезщетения на ченгетата, МВР ще премине в небитието, защото ще остане без хора.
S 250 a7a15b6c 3bc0 4ec2 a06a 5b26eb79660c

След като преглътнаха пенсионната реформа, обявена от Ивайло Калфин, която им увеличи възрастта за пенсиониране, служителите на МВР са изправени пред заплахата да изпият един още по-горчив хап. Есента иде за тях с лоши вести - заговори се, че управляващите размахват тежка тесла и към най-одумваната социална придобивка на ченгетата - 20-те брутни заплати, които им се изплащат накуп при пенсиониране. Според слуховете се обмислят няколко варианта за това. Първият е служителите на МВР да взимат по 8 заплати, другият е да са 12 (за всички служители), а третата възможност е редовият състав да получава по 8, а началниците по 12 брутни заплати. 

Който и от вариантите да бъде избран, след това за ченгетата ситуацията много ще напомня на онзи мръсен виц, дето от торбата с дългите "късметлията" изтеглил най-късия. И за да не бъдат изправени пред такъв избор, онези служители, които имат години и стаж за пенсия, ще си бият камшика, преди слуховете да се превърнат в закон. Това от своя страна ще срине окончателно министерството, което ще загуби и последния си шанс да привлича с някакви бонуси кандидати за работа. То и при сегашните условия няма наплив от желаещи да стават ченгета, а какво остава ако им орежат придобивките... Сега привлекателни са единствено административните звена на министерството, които предлагат на служителите си сравнително добро заплащане за нищоправене.

Тези звена са цитадели на чантаджийството, които досега никой не е успял да разбие. Само бившият МВР шеф Веселин Вучков беше начертал смел план да срине чиновническите "кули", като разграничи оперативните служби от администрацията по категории труд. Първата категория трябваше да са държавните служители, които работят в условията на ЗМВР, а чантаджиите да минат по Закона за държавния служител със залегналите в него условия за работа, заплащане и пенсиониране, по каквито работят и останалите служители в държавната администрация.

До началото на 2015-а в МВР имаше 28 781 полицаи и 6750 пожарникари. А над 11 000 са служителите, които са заети в администрацията или се занимават със специфични дейности, но пак от този род - счетоводство, международна и правна дейност, "Човешки ресурси", системата за спешно набиране тел. 112, дирекция "Български документи за самоличност", МВР болница и други. В края на миналата година Вучков обяви, че реформата в МВР е крайно необходима, тъй като е отлагана 25 години. Той обаче подчерта, че заедно с това МВР трябва да работи, а не само да се реформира. "Поради това предлагаме новоназначените служители на административни длъжности да се подчиняват на закона за държавния служител. Не виждам защо трябва да има сътресения във вътрешното министерство", коментира Вучков.

Предложението му бе от 1 април 2015 г. първа категория труд в МВР да упражняват единствено служителите, които работят в най-тежки условия - пожарникари, униформен състав, спасители, разследващи полицаи, дознатели, оперативни работници. Останалите да бъдат назначавани по Закона за държавния служител или на трудово правоотношение по кодекса на труда. Така те няма да имат право да се пенсионират, преди да имат 27 години трудов стаж, от които две трети да са преминали в системата на МВР и да прибират по 20 заплати накуп.

Вучков обаче си отиде, мина и замина и неговото предложение, а МВР си остана привлекателно място за нищоправене срещу сравнително добро заплащане. Разбира се, това се отнася до онази прослойка с чантите, не и за служителите, които са по улиците. И понеже министерството си остана същото, такъв е и бюджетът му - огромен, тежащ на врата на държавата и на данъкоплатците. 

Всяка година МВР получава около 1 млрд. лв., като тези разходи са почти изцяло за персонал (над 90% от бюджета за 2015 г.). Според анализ на Института за пазарна икономика България е на второ място след Словакия по най-големи разходи за ред и сигурност. Ние харчим за това почти двойно повече, отколкото останалите страни в ЕС. През 2013 г. 7% от бюджета в България са отишли за МВР при 3.7% в ЕС.

И в същото време, мине не мине месец, ръководството на МВР изкрънка по някой и друг милион допълнително. През април министър Румяна Бъчварова беше принудена да поиска 18 млн. лв. допълнително за изплащане на обезщетения на напуснали служители. Това са пари за онази придобивка с 20-те заплати накуп. Миналата седмица стана ясно, че за да осигури пари за същото перо, Бъчварова моли кабинета за още 16 млн. лева. Ако така я кара, до края на годината ще й трябват поне още 20-ина милиона.

Мизерията в държавата е голяма, пари няма, а МВР трябва да действа. При това положение 20-те заплати изглеждат неоправдано много пари, но пък ако ги отрежат, в министерството няма да остане кьорав човек, камо ли полицаи за работа на улицата.

 

 

МВР свива щата, разходите се увеличават
В последните пет години служителите в МВР са намалели с 9300 човека. За същото време разходите са се увеличили с 221 млн. лева. В момента реално заетите бройки в министерството са 47 134. Най-големият пик в напускането на служители на МВР е бил през 2013 година. Тогава са си тръгнали 4757 работещи в министерството. През 2014 г. те са били 4035.

В последните пет години има значителен ръст на финансовите разходи. През 2010 г. реално изхарчените пари са били 1.039 милиарда лева. През 2014 г. сумата е била 1.260 милиарда, като най-много е нараснал делът за заплати и осигуровки. Общият бюджет на МВР за 2015 г. е 1.031 млрд. лева. От тях близо 936 млн. лв. са за заплати.

 

 

Челници по бюджет, на опашката - по резултати

България е в челните редици в Европа по брой на полицаи на глава от населението. Страната ни заема осмото място в класацията на държавите с най-много полицаи на глава от населението - 398 униформени на 100 000 души. Ефектът от работата на МВР обаче не отговоря на тази статистика и не случайно полицията е с много нисък рейтинг. Докато страните от ЕС поддържат по-малко полицаи на глава от населението, щатната бройка в МВР, независимо от съкращенията, въобще не е ключът към осигуряването на повече сигурност. У нас сигурността на гражданите нито се е повишила, нито е спаднала с направените съкращения, а престъпността изобщо не се впечатлява от реформите във ведомството. А колкото и да са полицаите у нас, те не предлагат услуга, която да си струва изразходените за поддържането й пари. Ако към огромния бюджет прибавим и допълнителните средства, които МВР получи извън предвидените, става видно, че българската полиция струва все по-скъпо и е все така неефективна.

От години държавата хвърля луди пари за сигурност и правосъдие, но ефектът е нулев. Сектор "Сигурност", включващ МВР, ДАНС, НСО и НРС, в комплект със съдебната система, гълтат много средства и поддържат огромен персонал, но не заслужават парите си. От 1998 г. досега парите за съдебната система са се увеличили с над 800% - през 1998 г. те са били едва 59 млн. лева. През 2013 г. те са вече 404 000 000 лева. В сравнение с останалите европейски страни се оказва, че България е на трето място по разходи за правосъдие на човек от населението.

Съдебната система също използва бюджета си за заплати, както прави и МВР. Съдии, прокурори и следователи са далеч по-добре платени в сравнение със служителите на МВР, но никой не обелва и дума за това. Да не говорим, че при пенсиониране и те взимат по един куфар обезщетения, които в пъти надхвърлят обезщетенията на нещастните полицаи. Но за сметка на това с изпитани трикове за отвличане на вниманието погледите на хората все биват насочвани към МВР.

Голяма част от огромния бюджет за правосъдие отива за заплати и осигуровки - общо 88.8% от всичко. В същото време както МВР, така и добре финансираната Темида продължават да се радват на най-ниско доверие сред гражданите. Според Евростат България е на първо място сред останалите европейски държави в заплащането на висшите прокурори като съотношение към средната заплата в страната. Разходите за прокуратурата, измерени чрез БВП на глава от населението, показват, че България дава за прокуратурата 45 пъти повече пари, отколкото Норвегия. Данните сочат, че бройката на съдии на 100 000 души население се движи някъде между 25 и 28. Във Великобритания съдиите са 3.5 на 100 000 души. Числото на прокурорите пък варира от 17 до 20 на 100 000 души. Във Великобритания те са 5.3.

В същото време Темида и полицията от години се ползват с най-ниско доверие сред българските граждани в сравнение с всички останали страни членки на ЕС. Хората продължават да не съобщават за всички престъпления, а броят на осъдителните решения срещу държавата в Страсбург заради забавено или липсващо правосъдие остава трайно висок.

 

Блага вест

Ръководството на МВР заявява, че в момента не се обсъждат предложения за промяна на размера на обезщетенията на служители с прекратени правоотношения. Не е създадена междуведомствена работна група с тази цел. Ръководството на МВР ще продължи да провежда политика за запазване на размера на полагащите се обезщетения по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Кодекса на труда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във