Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Ескпулсиран индиец съди България в Страсбург

Индийски бизнесмен, експулсиран преди няколко години от страната като заплаха за националната сигурност, е на път да осъди България в Страсбург за нарушените си права. Ако това стане, той ще се присъедини към оформящата се вече немалка група от набързо изгонени чужденци, които впоследствие ни съдят заради незачитане на Европейската конвенция, която у нас все още не се спазва.
Когато индиецът Раджеш Каушал пристига в България в началото на 90-те с намерението да живее по-добре, той едва ли е предполагал, че години по-късно ще съжалява, че е избрал да се установи точно тук.
В началото на деветдесетте години младият мъж открива индийски ресторант на ул. Кирил и Методий в София до Женския пазар. Жени се за българка, заедно с която продължават да работят в ресторантьорството и хотелиерството.
Междувременно в семейството се раждат две деца - Виктория (която сега е на 16 г.) и Елена (12 г.). Успехите в бизнеса и годините на семейно щастие обаче не продължават дълго за Каушал и за неговата фамилия. На 28 ноември 2005 г. със заповед на директора на Национална служба Сигурност (НСС) индиецът изненадващо за близките му е обявен за опасен за националната сигурност и е експулсиран от България. Забранено му е да стъпва в страната през следващите 10 години. Докато чака да го изведат зад граница, той е затворен в Специализирания дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в Бусманци. На 1 декември 2005 г. Каушал е качен на самолет за Индия. От този ден животът му и този на неговото семейство се променя завинаги.
Изведнъж останахме без парични средства, тъй като бизнесът, от който се издържахме, бе ликвидиран. За децата бе и си остава необяснимо защо баща им е изгонен най-позорно от родината им, казва съпругата Кристина Бонева - Каушал. Тя била принудена да даде ресторанта под наем, за да се издържат. Съучениците започват да странят от Виктория и Елена, подмятат им, че не искат да дружат с деца на търговец на хора и трафикант ... В резултат на изолирането им от училищния живот момичетата получават емоционални увреждания, които ще ги съпътстват цял живот. Поставена им е диагноза засилена фрустрация - агресивно чувство за несправедливост - в резултат на екстрадирането на баща им и от разбитото семейство. Жената и дъщерите на Каушал живеят изключително мизерно, подпомагани финансово и морално от семейни приятели.
След експулсирането му, за да бъде по-близо до семейството си, Раджеш се установява в Гърция. Той наема квартира в Солун, където от време на време се вижда с жената и с децата си. Жена му Кристина е принудена да го посещава най-малко веднъж месечно в Гърция, а той се вижда с дъщерите си по време на ваканциите.
Междувременно чрез адвокат той обжалва в законовия срок заповедта за експулсирането си пред Софийския градски съд (СГС) и пред Върховния административен съд (ВАС). И двете инстанции обаче потвърждават заповедта съответно през 2006-а и през 2007 година.
Каква е причината за изгонването на индийския гражданин от България и до ден днешен не е съвсем ясно, поне на неговите близки. Според адвоката му Галина Стоянова Каушал е експулсиран въз основа само на разпоредбите по чл. 42 и 44 ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) със заявка, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност. Но не са посочени фактическите основания, заключението на НСС се основава на информация, съдържаща се в таен документ, приложен към делото под номер 2886/22.11.2005 година. Според юристката твърденията на НСС, че нейният клиент се занимавал с трафик на хора, са само предположения, които не са подкрепени с необходимите доказателства.
Ако НСС, която е издала заповедта, е имала такива доказателства, би следвало да се мине по предвидения ред, който предвижда на г-н Каушал да се повдигне обвинение и да бъде изправен пред съд, който да му наложи съответното наказание. Не е допустимо в България, която претендира, че е демократична държава, да се издаде такава заповед, основана само на предположения, твърди адвокатката.
И Софийският градски съд, и Върховният административен съд не са провели обследване въз основа на какви данни е взето това решение за екстрадиране, макар да се твърди, че такива има и са събрани със специални разузнавателни средства. Очевидно решенията, с които съдилищата отхвърлят жалбата на Каушал, почиват единствено на непотвърдена информация, съдържаща се в докладна записка на служител на НСС - МВР. Според версията на индиеца човек от службата му предложил да го внедрят в арабска група трафиканти на хора, но той му отказал, защото се притеснявал за безопасността на децата си. Нещо повече, същият човек, който искал да го вербува в България, отново се опитал да го привлече по-късно, вече на гръцка територия, близо до ГКПП Промахон. В замяна на помощта му ченгето му обещало да бъде отменена забраната за влизане в България. Индиецът обаче отказал по същите причини - от страх за децата си.
Според юристи в съдебната практика у нас трудно може да се намери случай съдът да уважи жалбата срещу подобна заповед. В конкретния случай - въпреки че в мотивите на НСС за изгонването на индиеца се твърди, че има данни, събрани със специални разузнавателни средства (СРС), те не са представени по време на заседанията по делото, нито пред СГС, нито пред ВАС. Поради това и не е ясно коя негова дейност заплашва националната сигурност.
Сега Реджеш Каушал и семейството му семейство се жалват в Страсбург за това, че българската страна е нарушила чл.8 на Конвенцията за защита правата на човека - намеса в семейния живот. Европейските магистрати трябва също да се произнесат за нарушението на чл.13 от конвенцията, тъй като семейството твърди, че не е разполагало с ефективно вътрешно правно средство за защита. Освен това индийският бизнесмен твърди, че е налице административен произвол, криещ се зад мотива национална сигурност.
Молбата на индиеца, жена му и децата им е заради нарушения на човешките права България да бъде осъдена да им заплати 20 000 евро за неимуществени вреди. Каушал е приложил и документи, че е теглил на заем от 16 000 евро от Юнион Бенк Ъф Индия и друг за 30 000 евро от физическо лице, които са били необходими за билетите за него и за децата му при пътуванията им до и от България за Гърция, до Индия, за наеми в Солун.
Остава да видим какво ще решат магистратите в Страсбург, но отсега може да се предположи, че данъкоплатецът ще се бръкне за пореден път заради невежеството на властите. Интересното е, че всичко това се случва в края на 2005 г. - една година преди да влезем в ЕС.
България вече бе осъдена в Страсбург за нарушаване на човешки права по други подобни случаи. Един от тях е с палестинеца Дариуш Ауни Ал-Нашиф. Той бе изгонен като лице, застрашаващо националната сигурност, заради ислямистка дейност. Оказа се, че решението за експулсиране на Ал-Нашиф било взето, без мотивите да бъдат обяснени на него, на семейството му и на техните адвокати. А самият арабин бе държан почти месец в неведение в изолатора за чужденци в Бусманци.
В крайна сметка през 2004 г. Страсбург осъди България да плати на палестинеца 23 500 евро (той искаше 60 000 евро). Вероятно ще има и други подобни случаи и те ще продължат, докато не синхронизираме напълно законодателството си с европейското. А данъкоплатецът ще плаща като поп за невежеството на институциите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във