Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЕСПЧ ни осъди и за полицейско изтезание

Резилът с продължаващите осъждания на държавата ни в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) стигна върха си, след като България беше осъдена и заради изтезание на обвиняем. Този път ЕСПЧ зарадва със справедливостта си Юрий Ленев, един от обвиняемите по прословутото дело за убийството на бившия български премиер Андрей Луканов.


Европейските магистрати са разгледали делото, заведено от Ленев и с решение от вторник (4 декември) са установили, че заподозреният за съучастие в убийството на Луканов е бил изтезаван, за да бъдат изтръгнати признанията му във връзка със случая. С това си решение ЕСПЧ за първи път ни поставя в компанията на режими от Южна Америка, Африка и Азия, за които изтезанието като полицейски способ за получаване на показания е нещо обичайно.


ЕСПЧ е присъдило обезщетение в размер на 27 000 евро на жалбоподателя Ленев за претърпени неимуществени вреди, както и 4000 евро за разноски по делото. Така общата сума, за която българските данъкоплатци ще се бръкнат в джоба, става 31 000 евро.


Магистратите от ЕСПЧ са описали подробно мотивите за решението си. Те са отбелязали, че Ленев е арестуван в дома си на 1 юни 1999 г. и е транспортиран с микробус и с качулка на главата до Копривщица. Установено е, че изтезанията започнали още по пътя и продължили във вилата на МВР във възрожденския град. След това Ленев бил разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел Тежки престъпления срещу личността в Дирекция Национална служба полиция, за да се изясни евентуалното му съучастие в убийството на бившия премиер на България. По време на задържането на Ленев във вилата на МВР спрямо него са използвани специални разузнавателни средства, без за тях да е получено разрешение по предвидения в закона ред, пишат в решението си магистратите от ЕСПЧ.


След разпита в Копривщица Ленев бил отведен обратно в София, където е задържан в ареста на Националната следствена служба по обвинение за съучастие в убийството на Луканов. Обвинението му е предявил лично от следователят Богдан Карайотов. Съдиите от ЕСПЧ подчертават, че същия ден Ленев е бил прегледан от лекарката на службата, която установила множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак.


Решението на съда се базира и на свидетелствата на близките на Ленев, които получили разрешение да го видят едва две седмици по-късно. Съпругата и майката на Ленев тогава били ужасени от ясните следи от побой и изтезание по тялото му. Впоследствие по време на задържането на Ленев е направен нов преглед и освидетелстване, които са потвърдили нараняванията, отбелязва ЕСПЧ.


В резултат на изтезанията Ленев дава самоинкриминиращи показания, въз основа на които е осъден на доживотен затвор за съучастие в убийството на Андрей Луканов. Впоследствие обаче той, както и другите съучастници, са оправдани, а съдът не зачита тези показания, за които приема, че са добити в нарушение на закона, пишат европейските съдии.


В решението се отбелязва, че срещу част от полицейските служители, които са отговорни за изтезанията, е повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда, но на 30 октомври 2006 г. те също са били оправдани от Софийския военен съд с мотив, че полицаите са използвали законно сила с цел да преодолеят съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата е обжалвана, но на 30 юли 2007 г. тя е потвърдена от Военноапелативния съд, чието решение е окончателно.


ЕСПЧ приема, че жалбоподателят е бил изтезаван в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява изтезанията, нечовешкото и унизително отношение и наказание. В оценката си на характера на малтретирането като изтезание (за разлика от нечовешкото или унизително отношение) ЕСПЧ обръща особено внимание на умишлените действия на полицейските служители, които забивали клечки под ноктите на Ленев и притискали в менгеме пръстите му.


Според ЕСПЧ транспортирането на Ленев с качулка на главата също драстично нарушава закона, тъй като цели той да бъде дезориентиран в обстановката. Съдът заявява, че не се съмнява, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да бъде принуден към самопризнание, което той прави. Което следва да се оцени като изтезание по смисъла на член 3 от Конвенцията.


Съдът установява и процесуално нарушение на член 3 поради неефективното разследване, в резултат от което нито едно от лицата, участвали в изтезанието на Ленев, не е осъдено. Оправдателните им присъди обаче не са отишли по-далеч, за да подкрепят и докажат основната теза на Ленев, че той е бил подложен умишлено на малтретиране с цел изтръгване на самопризнание. Това е дало основание на магистратите от ЕСПЧ отново да подчертаят липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание. Това е задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия, се казва в решението.


ЕСПЧ намира и нарушение на член 8 от Конвенцията поради недостатъците на правната рамка, позволяваща произволна употреба на специални разузнавателни средства по отношение на жалбоподателя. Освен това магистратите подчертават и недостатъците на Закона за специалните разузнавателни средства, които не са дали възможност на засегнатите от незаконно подслушване да защитят своите права. Що се отнася до действията на българските органи за наказателно правораздаване, ЕСПЧ ги определя като неадекватни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във