Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Еврохуманизъм срещу затвора доживот

Поредно разтваряне на ножицата между престъпление и наказание набира сила в българския парламент. В навечерието на великденските празници депутатът от БСП проф. Любен Корнезов предприе атака срещу най-тежката санкция в наказателния кодекс (НК) - доживотен затвор без замяна.
Червеният избраник, който е бивш наказателен съдия, внесе законопроект, в който обосновава антихуманността и неефективността на тази крайна мярка. Това наказание е чуждо на съвременните европейски наказателни системи. От друга страна пък, то не можело да постигне целите на наказанието и да служи за превенция срещу извършване на тежки престъпления, понеже отнемало на осъдения всякаква надежда за живот на свобода. Престъпникът е човешко създание и не трябва да се лишава от надеждата. Защото надеждата умира последна, както повелява народната мъдрост, пише Корнезов. Според него в съвременните европейски законодателни системи доживотният затвор без замяна вече почти не се прилага, изключенията са малко. В Испания, в Португалия и Хърватия не се прилагал дори по-лекият вариант - доживотен затвор. В тази насока била и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
В мотивите към законопроекта си червеният депутат маркира и
етапите на либерализация
на тази деликатна уредба. Във вихъра на промените през 1990 г. Великото народно събрание наложи мораториум върху изпълнението на вече произнесените и влезли в сила смъртни присъди. Тази уж временна мярка трябваше да действа докато окончателно се създаде нова уредба на въпроса в НК. И съответно да има време за негово преосмисляне. Това отне цели пет години, когато смъртната присъда беше изхвърлена от системата на наказанията, а най-тежкото остана доживотен затвор.
Междувременно процесът на осмисляне вървеше в различни посоки. Лавинообразно нарастващата престъпност и вилнеещият бандитизъм поотрезвиха законодателите. Оказа се, че дори извършителите на най-зверските престъпления не могат да се изолират завинаги от обществото - все се намират някакви основания те да бъдат освободени предсрочно. През 1998 г. под натиска на свирепата реалност беше въведено наказанието доживотен затвор без замяна. При него осъденият няма законова възможност да бъде освободен, освен ако присъдата му не бъде отменена. Но това предполага делото да бъде възобновено на изрично посочени основания или президентът да реши да помилва престъпника с указ.
Макар и най-тежкото - наказанието доживотен затвор без замяна не оглави списъка на наказанията в чл.37 от НК. То беше добавено като ал.2, която гласи: За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Че става дума за нещо, което законодателят приема с мъка, личи и от допълнителното стесняване на приложението на това наказание в чл.38. Той уточнява, че то се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и по-леко наказание не може да постигне посочените в закона цели - да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Ал.2 на същия член стеснява допълнително кръга на престъпниците, които може да бъдат затворени доживот: Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.
Доводите на Корнезов са солидни
но няма как да бъдат приети от обществото на фона на това, което ни обкръжава. Всъщност той не казва нещо ново. Аргументът му - че неизбежността на наказанието, а не неговата жестокост е пътят за борбата с престъпността, е основополагащ за наказателното правораздаване като теория. Пак в областта на теорията е и друг постулат, за който вносителят напомня: Това не означава, че всеки осъден трябва да бъде освободен, но всеки осъден трябва да има реална възможност за евентуално освобождаване, когато спре да е обществено опасен. Теорията обаче е лист хартия, ако не работи в практиката. А тя сочи, че раздаването на присъди и изобщо правораздаването у нас е само по себе си извън всяка теория, тъй като става не според тежестта на престъплението и по силата на доказателствата, а според джоба на извършителя. За подобна практика, която всъщност е масов отказ от правораздаване, няма открита теория.
Предложението на Корнезов ще стане вероятно реалност в близко бъдеще, защото подобни идеи има и управляващото мнозинство. В публикувания през януари за обществено обсъждане проект на правосъдното министерство за нов наказателен кодекс също се предлага да отпадне най-тежкото наказание. То да бъде заменено от доживотен затвор, който на свой ред да се прилага за особено опасни умишлени престъпления. Веднага е посочен обаче и механизъм за преразглеждане на това най-тежко наказание. Идеята е то да може да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от петнадесет години и е дал доказателства за своето поправяне. Авторите на проекта веднага уточняват, че това ново наказание се изтърпява отделно от търпяното наказание доживотен затвор, за да не излезе, че след 15 години доживотен затвор те следва да бъдат зачетени и като новото наказание лишаване от свобода. Така осъден на доживотен затвор ще може да излезе на свобода след 30 години. Тази уредба би била с 20 години по-лека от действащата, според която доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. Непроменена остава забраната наказанието доживотен затвор да се редуцира чрез зачитане на работни дни.
Екипът на правосъдното министерство, когато го ръководеше Миглена Тачева, също предложи премахване на доживотния затвор без замяна в рамките на една крайно либерална Концепция за наказателна политика. Но сега хората на Маргарита Попова са
далеч по-балансирани
Наред с премахването на най-тежкото в момента наказание те предлагат режимът за освобождаване от наказателна отговорност при леки престъпления с налагане на административно наказание да бъде и допълнително смекчен. Долната граница на глобата да падне от 1000 на 300 лв., а горната да остане същата - 5000 лева. Нещо повече - предлага се повторението на такова престъпление да не води до лишаване от свобода, ако е изтекла една година от изтърпяване на административното наказание за предишното престъпление. Което значи нарушителят да бъде освобождаван от наказателна отговорност неограничен брой пъти, ако си плаща глобите и кротува поне една година между две поредни престъпления. Сега е възможно това да стане еднократно, ако става дума за умишлено престъпление, което се наказва със затвор до три години или за неумишлено нарушение, за което е предвиден затвор до пет години. Условия за освобождаването са деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер, да не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и да е възстановил причинените от престъплението имуществени вреди.
Иска се и ограничаване на сроковете за наказанието пробация. Според действащия НК тя може да обхваща период от три месеца до две години или от шест месеца до три години. А проектът предвижда продължителността й да от шест месеца до две години. Изключително неочаквана е и направената впоследствие заявка в системата от наказания да бъде въведен домашен затвор.
Срещу тези облекчения стоят обаче редица утежнения. Предлага се увеличаване на най-ниския давностен срок при извършването на престъпления. Сега той е две години, но може да стане пет години за престъпления, за които се предвижда до една година затвор, и три години във всички останали случаи. Предлага се и допълнително ограничение за прилагането на съкратеното съдебно следствие - иска се от обхвата му да бъдат изключени не само умишленото причиняване на смърт, на тежка телесна повреда и на престъпленията, извършени в пияно състояние, както е сега, но и престъпленията срещу орган на власт, както и тези, извършени под влияние на дрога. Въвежда се и по-прецизна мярка за намаляването на наказанието при тази съкратена процедура - наказанията лишаване от свобода или глоба да се намаляват с една четвърт при тежко умишлено престъпление и с една трета в останалите случаи.
Но най-решителното и заслужаващо адмирации предложение е
при рецидив
наложените наказания да се изтърпяват отделно, а не срокът на най-тежкото да поглъща останалите, присъдени за други престъпления. Сега съдът само налага отделни наказания за всяко престъпление, но те не се излежават и се стига до смешни присъди за хора, превърнали престъпната дейност в начин на живот. На практика дори само този механизъм да бъде въведен, ефектът ще надмине многократно премахването на доживотния затвор без замяна и ограничаването на сроковете за доживотния затвор при замяната му с лишаване от свобода за определен брой години - в случая петнайсет. При сбора от наложените за отделни престъпления присъди може да се стигне до много продължителни срокове, както е в Съединените щати. А в същото време да се избегне налагането на смятани за нехуманни санкции като доживотния затвор без право на замяна.
Битката за НК тепърва предстои и е извън всяко съмнение, че ще бъде грандиозна. Половинвековният наказателен закон, по който извършителите на престъпления трябва да бъдат осъждани, наред с извратената практика на съдилищата по него, е пълен с режими, водещи до избягване на наказателна отговорност и до облекчаването й до безнаказаност. В това, а не в някаква балканска свирепост се корени недотам европейската решителност, с която общественото мнение застава зад най-тежките наказания, включително смъртното. Европа си е Европа, но у нас именитите престъпници не са в затворите, където им е мястото. А в знаковите наказателни процеси най-масовата присъда е оправдателната. А най-тежката - условната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във