Параграф22 Daily

Заради ЧСИ-зулумите:

Европейският парламент ни дойде на крака

S 250 0f80a2f5 1fd8 4e90 9bda b77d74bfb45a

Раздвижване и лъч надежда - така може да се оцени резултатът от визитата на Комисията по петициите към Европейския парламент в София, която започна в понеделник (24 февруари) и продължи до сряда (26 февруари). Но... с една уговорка: ако човек изобщо не знае за какво става дума!

 

Поводът за посещението са своеволията на магистратите в районните съдилища във връзка с печално известното заповедно производство по Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). А причината - изслушването на дузина потърпевши от Комисията по петициите на Европейския парламент преди половин година, по време на което и днешните евродепутати откриха топлата вода. Защото, заради угодно разписаните разпоредби в Закона за частните изпълнители (2005 г.) и действащия в момента ГПК (2006 г.), сигналите до Брюксел и Страсбург срещу своеволията на частните съдебни изпълнители "тръгнаха" още с влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 година.

В началото бе

наказателната процедура от  януари 2019 г., която Европейската комисия започна срещу България, заради това, че законодателството на страната ни не е хармонизирано с европейското. Оказа се, че трън в очите на европейските юристи са неравноправните клаузи в договорите между потребителите и различни фирми или финансови институции. Още по-голям бодил им се видя заповедното производство в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), защото моделът на заповедното производство в България отнема правото на длъжниците да се защитят и действа в интерес единствено на частните съдебни изпълнители.

Целта на посещението бе комисията да види отблизо проблемите, по които е получила петиции - нарушения на правата на потребителите, на правото на справедлив процес, нарушенията на Директива 93/13/ЕИО относно нелоялни условия в търговските договори, както и за неспазването на законодателството в областта на околната среда и отпадъците.

Работната програма на делегацията включи срещи с вносители на петиции – граждански сдружения, представители от Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, Българската народна банка и Омбудсмана на Република България, но по незнайна причина останаха закрити за журналисти.

В началото на септември 2019 г. Комисията по петиции на Европейския парламент изслуша адвокати, правозащитници и "Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система - Солидарност". Именно техните петиции и събраните доказателства за проблемите, с подкрепата на няколко евродепутати, успяха да кандърдисат комисията да дойде и да хвърли око на работата на магистратите.

Дългоочакваната визита бе предхождана от протести, които нажежиха обстановката пред сградата на Омбудсмана на Република България доц. Диана Ковачева и пред съдебното министерство. Протестиращите настояваха за незабавна оставка на министър Данаил Кирилов и заместник-министър Десислава Ахладова, заради явното им "нежелание и неспособност" да въведат адекватни и справедливи реформи, посочиха протестиращите.

Тъмна стая... или черна дупка за дела

Ивайло Илиев, един от ръководителите на сдружение „Солидарност“, разказа пред „БАНКЕРЪ“  за т.нар. "тъмна стая" в Софийския районен съд. „В нея се намират над 150 000 неприключени съдебни дела. Това е незаконен склад, в който се съхраняват всички дела, по които съдиите не са си приключили работата и не са връчили заповедното производство на длъжника, за да може той да се защити", обясни Илиев. Всички съдии, които не издават актове със съдебни мотиви, са виновни, защото как се обжалва акт, който не е издаден?", пита Илиев.

Съществуването на "тъмната стая" очевидно не смущават никого. Върховният касационен съд признава за нея, както и за заповедта от 2009 г., когато стаята е била създадена.  А Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) пък така и не се престраши да открие нарушение, стане ли дума за прилагането на чл. 417 от ГПК, който се отнася до започването на заповедното производство.

Въпросът е дали комисията към ЕП ще успее да установи нарушения в прилагането на закона, и дали ще излезе, че наистина ЧСИ-тата действат престъпно, вземайки имуществото, без длъжниците да имат право да се защитят.

Думба-лумба три дни...

За тридневната си визита, комисията не успя да отговори ще сбъдне ли очакванията за повече справедливост, или всичко е просто отбиване на номера. На специалната пресконференция в сряда (26 февруари), представителите на Европарламента обобщиха, че получените петиции са най-вече за неравноправни клаузи в договорите за кредити и ипотечни кредити. А председателят на Комисията по петициите в ЕП - Дулорс Монсерат, директно заяви, че "към момента визитата е открила дисбаланс между кредитори и кредитополучатели".  

"Следва да приготвим доклад и препоръки в рамките на три месеца. В края на мисията ще направим оценка на всички документи, които ни предоставиха. Информирани сме много добре за и за частните съдебни изпълнители, и за колекторските фирми. В момента се извършват реформи в законодателството за правата на кредитополучателите, но все още не можем да отчетем резултата", заяви още Дулорс Монсерат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във