Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Европрокурор за БГ-мафията

Да изкараш от кожата й една от най-силните европейски институции не е шега работа. Тази седмица стана пределно ясно, че сме се справили с нея повече от успешно. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която разследва схемите за източване на средства от европейските фондове, е не просто вбесена от българското правосъдие. То я е довело до умопобъркване.


В четвъртък (27 септември), след среща с премиера Бойко Борисов, шефът на ОЛАФ Джовани Кеслер зададе метафизичния въпрос защо при наличието на абсолютно еднакви доказателства по аферата САПАРД в Германия още през 2008 г. са осъдени двама немски граждани, а в България един куп са оправдани. Въпросът на Кеслер е, разбира се, пределно смислен. Но в сблъсък с безумието, наречено българско правораздаване, няма шанс за разумен отговор. Поне официален, защото истинския всички го знаем. Знае го и Кеслер. Той е винаги един и същ - корупция.


Дали шефът на ОЛАФ и водената от него делегация са дошли по своя инициатива, или са поканени от управляващите, е подробност. Същественото е, че идват на пожар след показния разстрел на делото за пране на пари срещу Марио Николов и компания. Единственият знаков процес, по който се стигна до сериозни осъдителни присъди на първа инстанция, беше смачкан миналата седмица от състав на Софийския апелативен съд, воден от Калин Калпакчиев. Този същият, когото съдиите избраха за член на следващия Висш съдебен съвет, въпреки че полугласно го определят като връзкар. Калпакчиев кацна в апелативния съд от районния, прескачайки стъпала по кадровата стълба, понеже бил лично поканен.


ОЛАФ не ще да знае за шурата, баджанака и шуренайката. Но пита навъсено за присъдите. Та сега Калпакчиев върна делото за пране на пари на прокуратурата, твърдейки че тя сама го е минирала, като разделила престъпленията и техните предполагаеми извършители в две дела. Внасяйки два обвинителни акта през 2009 г., прокуратурата направила изначално невъзможно доказването на вината по делото САПАРД, понеже след маневрите й извършеното от обвиняемите излязло от рамките на внесеното обвинение. И дори съдът да виждал, че има престъпления, не може да стигне до осъдителна присъда. За капак съдията, призован да връща доверието в съдебната система с работата си във ВСС, наклепа и... самата ОЛАФ. Еврослужбата, която поднесе наготово данните за аферата САПАРД на българските органи, излезе виновна затова, че поискала трансфер на наказателно производство. Предоставяйки на българските власти събраните данни, ОЛАФ попречила на прокуратурата ни бързо и адекватно да развие доказателствата и тезата???!!!


Така Калпакчиев сложи рамо и на апелативния състав, отменил преди това присъдите за източване на 7.5 млн. евро. А който наблюдава погрома над знаковите дела, който проведе Софийският апелативен съд под ръководството на фамозния му председател Веселин Пенгезов, може да утеши Кеслер. Човекът блъска подредения си ум в непробиваема стена от балканска кал, идвайки да отчете напредъка на България в борбата с организираната престъпност.


Има нещо притеснително в този случай. Той беше български, но и германски, тъй като измамата е извършена едновременно и в двете държави. Вече има транснационални въпроси, а не национални. По този случай вече има наказание в Германия - за едно и също събитие и при едни същи доказателства. В България лицето беше осъдено на първа инстанция, оправдано от апелативния съд и сега зависи от касационния съд. Казусът САПАРД трябва да бъде детайлно анализиран, за да стане ясно дали диаметрално противоположното развитие на разследванията в Германия и в България се дължи на различните закони в двете страни, или на проблем във функционирането на българската съдебна система, коментира шефът на ОЛАФ.


Горкият Кеслер! При целия му опит, ако тръгне да анализира детайлно безумията на българските съд и прокуратура, ще изпадне окончателно в умопомрачение. Надеждата е, че ще действа прагматично. Според него единствената поука от тази история е, че няма никакъв смисъл от съществуването на две съдебни процедури по един факт - българска и германска. Това било загуба на време, на ресурс и можело да доведе до нечестно решение на съда - или в България, или в Германия. Не можело за едно и също нещо единият да е оправдан, а другият - наказан. Не можело да има две различни прокуратури, работещи по различен начин. Това обяснява и идеята за създаването на длъжността европейски прокурор, който да действа на територията на всички европейски държави.


Отсега обещаваме на бъдещия европрокурор, че ще има да пати у нас. Шефът на ОЛАФ подсказа защо, давайки да се разбере, че българските управници не изпращат молби за съдействие и не докладват резултатите от разследванията. Което ще рече, че нямат интерес от съдействието на европейските служби. В ОЛАФ имало много сигнали от частния сектор, но службата приветствала най-вече сигналите от държавата, защото това показвало капацитета й да води борба с престъпността с европейски средства, а не да ги прикрива. Добре дошъл на европрокурора - всичко е минирано!

Facebook logo
Бъдете с нас и във