Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Фалстарт на делото за референдума

Може ли едно вече бивше Народно събрание да се подиграе с искането за референдум, подписано от почти 500 000 българи? Това е въпросът, който със страшна сила виси пред Върховния административен съд. Много е важно да се види какво ще отсъдят магистратите, за да знаем в каква държава живеем и дали в нея наистина народът е суверену или просто безсловесен донор на власт и пари за определен кръг "посветени"?!


Делото, предизвикано от Инициативният комитет за провеждане на референдум за изборите, стана емблематично още преди да е започнало. Дори и само заради факта, че за първи път като жалбоподател пред съда се изправи един действащ премиер - Георги Близнашки.


В сряда (17 септември) сутринта той чинно се изправи пред тричленния съдебен състав на ВАС, за да защити тезата си, че гласът на половин милион българи все пак заслужава някакво уважение. Включително и от страна на депутатите. До необичайната ситуация се стигна, защото Близнашки бе председател на този инициативен комитет. "Явявам се тук в качеството си на гражданин, не на премиер", обяви пред скупчените медии професорът по право.


Сам по себе си казусът с референдума не е от простите, а е важен за цялото общество - именно с този мотив прокуратурата поиска да встъпи в процеса "в защита на обществения интерес". Да припомним историята: искането за референдум съдържаше три въпроса за промени в изборното законодателство, по които народът да каже какво мисли - за мажоритарен избор на народни представители, за въвеждане на задължително гласуване и да се гласува ли чрез електронен вот.


Първоначално идеята бе изказана от президента Росен Плевнелиев, но неговото предложение да се направи референдум по тези въпроси бе запратено в коша и така и не получи одобрението на Народното събрание. Впоследствие бе сформиран инициативен комитет, който се зае да събере 500 000 подписа и така да задължи Народното събрание да организира референдума. Начело на този комитет застана Близнашки. Събрани бяха над 570 000 подписа, но впоследствие проверката на ГРАО показа, че голяма част от тях са невалидни - имало несъвпадение на ЕГН-та, адреси или на имена на хората, чиито парафи стояли в подписката. Близнашки помоли тогавашния председател на Народното събрание да му даде допълнителен срок, за да бъдат представени липсващите 36 000 подписа, но бившият вече председател на НС Михаил Миков отказа - сроковете за събиране на подписка, посочени в закона, вече били изтекли.


Така и този опит да се пита народът за съдържанието на изборното законодателство пропадна. Смешното в цялата работа беше, че почти по същото време (но след като ДПС дръпна коалиционното килимче изпод краката на червените) бившият лидер на червените и сегашен евродепутат Сергей Станишев сам заговори за нужда от спешна промяна в изборното законодателство и за въвеждане на задължително гласуване. Но вече наистина беше твърде късно...


Междувременно Георги Близнашки се обърна към съда. И поиска две неща: първо, да бъде задължен председателят на Народното събрание да му предостави информация за нередностите, заради които над 100 000 подписа на граждани са били обявени за невалидни. И второ - да се предостави възможност за допълване на подписката с още имена и подписи на граждани.


Само че в сряда, когато делото трябваше да тръгне във ВАС, се оказа, че в процеса има множество подводни камъни, които тепърва трябва да се разчистват. На първо място, няма кой да бъде призован като противник в делото срещу инициативния комитет: след "уволнението" на стария парламент и до конституирането на новото Народно събрание всъщност няма кой да представлява законодателния орган в съда.


Отделно не е ясно всъщност ще наследи ли новото Народно събрание и новият му председател последиците от действията на предишните, или не? Когато става дума за законодателство, такова "правоприемство" няма - процедурите по обсъждане и приемане на законите започват съвсем отначало. Но в случая тезата е, че председателят на НС не е действал в качеството на законодател, а като административен орган. "За мен е абсолютно неприемливо да се приеме, че председател на парламент с едно такова еднолично решение може да прекрати цяла процедура по референдум, и то без това решение да подлежи на съдебен контрол", категоричен бе защитникът на инициативния комитет Йонко Грозев. Но е факт, че в закона за референдумите процедура по обжалване на актовете на председателя на НС липсва.


Другият спорен момент е дали жалбата изобщо подлежи на съдебен контрол и пред кой съд. Единственият съд, който има право да осъществява контрол върху законадателната дейност на НС, е Конституционният съд. Но в случая той остава настрани - защото не става дума за законодателство. Що се отнася до другите актове на парламента, които са административни по характера си, те би трябвало да подлежат на контрол от Върховния административен съд, но има и друга теза - че подлежат на контрол пред Административен съд София-град.


За да се изчистят всички тези въпросителни, съдът отложи делото и даде 7-дневен срок на Инициативния комитет да внесе писмено становище по въпроса дали процесът пред ВАС изобщо е допустим. Но решаващата дума ще е на съдилищата.


Каквото и да каже съдът обаче, няма никаква пречка да се събере нова подписка, президентът да направи втори опит да поиска провеждането на референдума или пък депутатите от следващия парламент сами да решат да питат народа как и кого иска да избира. Но надали ще го направят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във