Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Финал на гротеската Бай Миле

Превърналия се отдавна в гротеска съдебен процес за убийството на сикаджийския бос Милчо Бонев - Бай Миле и неговите охранители може би ще приключи през следващия месец. Това се разбра по време на заседанието на Софийския градски съд (СГС) в понеделник (20 юни), на което магистратите определиха 20 юли за пледоарии по делото.
Ако тази дата междувременно не се промени по някаква причина, ще станат почти седем години от кървавото покушение срещу подземния бос и бодигардовете му посред бял ден в София в края на юли 2004 година. Стигна ли това време на държавното обвинение, за да се добере то до неопровержими доказателства за вината на четиримата подсъдими за разстрела - Тихомир Дочев-Мравката, Анатолий Мънков-Плъха, Стилиян Георгиев-Мишока и Георги Стефанов?!
Впечатлението, което оставя дълго проточилият се процес, е, че срещу нарочените за килъри няма железни доказателства. Съдът не научи почти нищо от разпитаните свидетели - близки до убития, което да е от полза за разкриване на престъплението. Всички те, разбира се, твърдят, че не са имали конфликти с него и нямат представа кой може да му е имал зъб. Две години преминаха в чакането на уж ключови показания по делото от двама турски бизнесмени, които последни са говорили с Бай Миле. Накрая и те не казаха нищо.
Веществените доказателства, на които прокуратурата разчита, са гилзите, открити в дома на подсъдимия Стилиян Георгиев. Те са еднакви с откритите на местопрестъплението. Има и отпечатъци, и ДНК следи, иззети по необясним начин от опожарена кола на килърите, за които се твърди, че са оставени от подсъдим. Твърди се, че съществува и записан уличаващ разговор между Мишока и двама от подсъдимите, който обаче никой все още не е чул.
Впрочем, ситуацията с веществените доказателствата напоследък се усложни. Мистериозно започнаха да изчезват точно тези, на които прокуратурата така разчита. Не е за чудене, като се има предвид дългото време, през което ги разнасят насам натам в кашони и в чували. Още през 2006 г. стана ясно, че са изчезнали скъп часовник и златните пръстени на убития мафиот. През февруари тази година пък се установи, че от помещенията за съхранение са изчезнали маратонки марка Адидас, с които се предполага, че е бил обут един от килърите. По тях беше открит косъм - сходен с друг, намерен на местопрестъплението, за който се предполага, че е от главата на една от жертвите. На едно от предишните заседания бе представена микробиологична експертиза на космите, намерени на местопрестъплението, при която експертът обясни, че един от тях бил жив и се е откъснал в резултат на близък изстрел. За това подсказвали морфологичните изменения по косъма.
От чия глава е косъмът, експертът не можа да каже. Отговорът на този въпрос би могла да даде ДНК експертиза, но тя така и не бе направена, а накрая космите изчезнаха. За разлиза от тях, маратонките бяха намерени. Прокурорът по делото Нелчо Неделчев достави спортните обувки в съдебната зала на заседанието в понеделник (20 юни). Преди няколко съдебни заседания обаче се разбра, че обувките са принадлежали не на подсъдимия Стилиян Георгиев, у когото са намерени при обиск, а на неговия приятел Климент Петров. Именно той дойде в съдебната зала, за да разпознае маратонките си, които носил преди години.
Съдията по делото Петя Крънчева поиска свидетелят сам да ги обуе пред съда, за да удостовери, че са негови, което той и стори. Съдебен служител, декориран с ръкавици, опипа краката на мъжа, за да се увери, че обувките са точно по крака му, не му хлопат и не го стягат.
По време на заседанието бе разпитан подсъдимият Тихомир Дочев - Мравката. Той разказа, че в деня на атентата е станал късно следобед (убийството бе извършено около 14.30 часа) и провел няколко телефони разговора. След това купил материали за вилата си, на която прави ремонт. За убийството той разбрал по-късно, като всички в София. Дочев призна, че се познава с подсъдимите и че често се чувал с тях.
Неочаквано в понеделник изскочи мистериозна туба с бензин, за която обвинението твърди, че е свързана с престъплението. Според прокурора Неделчев с горивото от нея била опожарена лека кола марка Субару ден след разстрела на Милчо Бонев. Той се натъкнал на производство за кражба и палеж на Субару, с което според него е възможно убийците да са напуснали местопрестъплението. Колата и тубата били открити край Нови Искър. Обвинителят настоя да се снемат отпечатъци от тубата и да се сравнят с тези на подсъдимите. Няма данни, които да свързват производството за палежа с настоящото дело, обяви обаче съдия Крънчева и не допусна искането на прокурора. На какво почива то, не се разбра, тъй като в досегашната версия на обвинението килърите са избягали не със Субару, а с Нисан Примера...
Остава да видим как от тези фрагментарни доказателства прокуратурата ще сглоби обвинителната си пледоария за 20 юли. Колкото до поръчителите на кървавата баня всичко тъне в хипотези и догадки. Основната версия на българското разследване е, че смъртта на Бай Миле е поръчана от бивши партньори в групировката СИК. Но към бившите тартори на силовата структура Красимир и Николай Маринови-Маргините не са отправяни обвинения за това. Те бяха разпитвани само като свидетели. Известно е, че единият от подсъдимите за убийството - Георги Стефанов, е бил шофьор и гард на Николай Маринов-Малкия Маргин. Малкият Маргин, който от януари миналата година е в неизвестност, призна, че познава Стефанов и Дочев, но нищо повече. И той, и брат му отричат да са имали конфликти с Бай Миле.
В началото на разследването полицията работеше и по версията, че в убийството на Бай Миле трябва де се търси сръбска връзка. Предполагаше се, че той е поел ангажимент да осигури освобождаването на Сретен Йосич, който бе задържан у нас през 2002 година. Сърбинът дори дал пари за свободата си, но въпреки това го екстрадирали в Холандия. Нищо обаче не се доказа. В хода на процеса един от свидетелите заяви, че Сретен Йосич и Милчо Бонев са били в много близки отношения, може би дори са имали и общ бизнес. След като бил подгонен в Холандия с помощта на Милчо Бонев, Йосич се скрил в България. Сръбската връзка в убийството на Бонев обаче бе изоставена миналата година, когато свидетел по делото за убийството на хърватския издател Иво Пуканич заяви, че 55-годишният Слободан Джурович - Кардинала, дясната ръка и кум на балканския крал на наркотиците, е поръчал ликвидацията на Милчо Бонев. Кардинала наредил да го убият, защото не е осуетил екстрадицията в Холандия на кума му Сретен Йосич, арестуван в София. Според свидетеля Томислав Марянович след убийството на Бай Миле Кардинала наследил у нас престъпния бизнес на Бонев, свързан с наркотици, оръжие и убийства.
В началото на тази година в сръбски медии се появи информация, че защитеният свидетел Марянович, който е в арест в Загреб, ще бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка в столичната Съдебна палата по делото за смъртта на Бай Миле. Съдията Петя Крънчева обаче опроверга това. Тя заяви, че нашите магистрати нямат намерение да проверяват дали екзекуцията на Милчо Бонев била поръчана от Кардинала. Сръбските медии писаха, че българските съдебни власти са получили документи за организацията на убийството на Бонев, но Крънчева заяви, че при нея такива документи няма, нямало и искане за разпит на свидетеля Томислав Марянович чрез видеоконферентна връзка. Според съдията нашите разследващи нямали информация Джурович да е замесен в покушението срещу Бонев, затова и не са искали той да бъде разпитан.
Така поръчителите на убийството отплуваха обратно в мъглата. Любопитно е при тези колебливи доказателства какви ще бъдат присъдите на първа инстанция в Софийския градски съд. Нищо чудно, докато мине и през останалите стъпала, делото Бай Миле да превали 10 години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във