Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Финален удар за 100 милиона

Все имахме нагласата за истеричен финал на предизборната кампания, но това, което ни поднесоха три дни преди вота, надмина всички очаквания. Докато измервахме скандалитета на различните видове подслушвания откъм съдържание и простотия (в очакване на поредния запис, пратен в електронните пощи на медиите), ни довършиха окончателно с корупционна афера за... 116 млн. лева.


Атомния удар, чиито автори явно разчитат на ефекта на бомбардировката на Хирошима и Нагазаки, нанесоха доскорошните управляващи от ГЕРБ. Отначало мислехме, че се шегуват. В четвъртък (9 май)бившият вътрешен министър Цветан Цветанов заяви на излизане от специализираната прокуратура, че поискал да подаде сигнал за обществената поръчка за изготвянето на новите документи за самоличност, но спецобвинителите отказали да го приемат. Цветанов обясни, че сигналът е по журналистическо разследване за неща, които са правени от правителството на Сергей Станишев при подписване на договорите с дъщерната фирма на германската компания Сименс у нас. Докато се чудехме защо довчерашният силов вицепремиер, чието ведомство изпълняваше същите тези договори, се е сетил едва сега да алармира за тези нередности, трябваше да мислим и върху въпроса защо пък прокуратурата отказва да приеме такъв сигнал, който дори не е имала време да прегледа. При това със странния довод, че не е компетентна да го направи. И като помним колко скоростно прие и се зае да проучва анонимните сигнали за проучванията.


Иначе е ясно, че Цветанов отвръща на удара при зачестилите разпити, на които го викат по скандала с незаконните подслушвания. На принципа: щом вие ни маскарите, и ние можем. По-късно стана ясно, че акцията на Цветанов изобщо не е солова и не е единствено в негова защита. ГЕРБ излезе с официално съобщение, че внася в Софийската градска прокуратура сигнал по повод на начина, по който е обявена поръчката и избора на фирма изпълнител за подмяната на българските документи за самоличност. Целта на сигналa била прокуратурата да установи и да информира българските граждани дали бившият премиер Сергей Станишев си е купил срещу 116 млн. евро поста председател на ПЕС с пари на българските данъкоплатци.


Според данните в сигнала по времето на управлението на тройната коалиция Станишев, негови съветници и висши чиновници от МВР са манипулирали процедурата за избора на фирма, като завишили значително цената на поръчката. Толкова значително, че от реалните 16 млн. евро стойността й била раздута до 116 млн. евро. При това в схемата участвал знаков посредник - представител на фирмата победител Сименс - България, е съпругата на тогавашния заместник-председател на Групата на Партията на европейските социалисти(ПЕС)в Европарламента Ханес Свобода. А именно по негово предложение Станишев беше избран за председател на европейската левица.


На пръв поглед изглежда шокиращо, но като се замисли човек, си е логично отвсякъде. За насърчителните практики на германската компания с цел да спечели договори в различни страни четем от години. А защо именно Станишев беше избран за председател на социалистите в цяла Европа така и не можахме да разберем. Страната ли е за пример сред еврочленките, кабинетът му при тройната коалиция ли надмина по успехи всички леви правителства на континента, бедните ли у нас изчезнаха?! И прочее риторични питания. Като прибавим и старите връзки между братските комунистически партии от двете страни на желязната завеса, плюс наднационалната корупция сред евроелитите и еврочиновниците, нещата си идват съвсем на място.


Обвинението, разбира се, трябва да се докаже, но бомбастиката има далеч по-бърз ефект. Дали ще стигне времето контраударът да стигне до електората, е друг въпрос, но дошлият да помага на БСП Ханес Свобода, вече председател на Групата на ПЕС в Европарламента, подскочи като ужилен. Чехът определи твърденията на Цветанов като грозни лъжи с предизборна цел. Но призна, че жена му и днес работи на управленска позиция в Сименс (ако изнесеното е вярно, има си хас), че фирмата е печелила обществени поръчки в редица европейски страни и че за тази в България не е упражнявано никакво влияние от никого. Номинирането на Станишев пък не било негово дело, а на тогавашния председател на партията на европейските социалисти - датчанина Пол Нируп Расмусен, и то по време на среща, в която Свобода не участвал. Никой в Европа не може да си купи подобен пост, увери Свобода.


Може и да не може, но пък знаем универсалността на принципа: Това, което не може да се купи с пари, може да се купи с много пари. И цялата история, най-паче европейската, го доказва. А корупционните престъпления са характерни с това, че и двете страни са доволни. Постигне ли всеки своето, никой не се оплаква. Остава обаче мизерията и отвращението на българските данъкоплатци и гласоподаватели. Те са толкова обръгнали на корупция, че и на афера за 100 млн. евро едва ли ще реагират. Два дни преди вота британският Индипендън припомни на Европа, че българската корупция е рак в тялото на Европейския съюз, а американският Уолстрийт джърнъл цитира 20-годишна софиянка, която казва, че изборите и надеждите за подобрение й изглеждат като виц. И добавя, че партиите и водачите им нямат нищо общо с нея и с живота, който живее... Повече думи не са нужни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във