Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Фирменият печат - законен, но не съвсем

По инерция министерства, ведомства, държавни и частни юридически лица изискват търговците да полагат своя фирмен печат върху всевъзможни документи. Нормативната уредба го допуска, но не е задължително, а в някои случаи е направо незаконно. Чиновническият рефлекс и бюрокрацията често надхвърлят установените търговски практики, затруднявайки бизнеса и създавайки повече опасности, отколкото сигурност. 

Удостоверяването на документи с полагане на фирмен печат е масова практика. Но е право, а не задължение за търговците. Задължителното ползване на печат е уредено единствено в Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, който не засяга действията на търговците. Възможността да ползват печат е уредена обаче още в половинвековния Указ № 612 на Президиума на Народното събрание от 26 август 1965 г. за печатите. Той е променян през годините с укази и със закон.

Указът за печата в днешния му вид предвижда ползването на печати от централните и местните органи на власт и управление, от министерствата, ведомствата, организациите и предприятията. Като съвкупност от задължения и права на търговеца последната категория урежда на практика правото им да ползват печати. Но не всички категории, посочени в указа, който ги разпределя в три групи - с изображение на държавния герб, обикновени - без изображение на държавния герб, и щемпели. Правото на ползване на печат с изображението на държавния герб е в съзвучие със Закона за държавния печат и националното знаме. Гербови печати поставят държавните органи и учреждения - от президента, парламента и кабинета до администрацията и органите на съдебната власт.

Право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации, представляващи юридическа личност, и техните поделения, а физическите лица имат право да ползват само щемпели. Формата и съдържанието на обикновените печати и щемпели се установява от субектите, които ги ползват, като е забранено да носят изображението на държавния герб. Съответните ръководители определят със заповед длъжностните лица, които да  съхраняват и полагат печатите върху документите само след подпис на съответните длъжностни лица.

За разлика от печатите с държавния герб, които се изработват задължително в монетния двор при Българската народна банка, учрежденията и търговците могат да си ги поръчат на свободния пазар. Предвидени са все пак мерки за регистрация, отчетност и контрол над печатите. Тези с герба се завеждат в специален регистър в Монетния двор при БНБ и в регистри, водени от  централните ведомства и областните управители. Обикновените печати и щемпели трябва да се завеждат в регистри от изработващите ги предприятия, а документите, въз основа на които са изработени печатите, трябва да се пазят в срок от пет години.

Контролът над печатите е възложен на всички централни ведомства и областни управители, а пък контролът над последните трябва да упражняват полицейските органи. Като цяло изпълнението на указа е предоставено на министъра на вътрешните работи. Излезлите от употреба печати трябва да се унищожават от комисия с протокол, върху който се правят и отпечатъци на унищожените печати. В случаите, когато са унищожени печати с изображение на държавния герб, препис от протокола се изпраща в съответното централно ведомство или на областен управител за вписване в регистъра. Предвидени са както наказателна, така и дисциплинарна и административно-наказателна отговорност, но глобите са ниски - от 10 до 50 лева.

Указът за печатите не посочва правната сила на печата на обикновения печат и не предвижда хипотези за задължителното му ползване. За вписване на обстоятелствата и обявяване на актовете в Търговския регистър също не се поставя условие за подпечатване и представяне на образец на печат на дружеството. Търговецът е длъжен да посочи в търговската си кореспонденция и в интернет страницата си (ако има такава) фирмата, седалището и адреса на управление, ЕИК и банковата сметка. Няма и специални закони, които да регламентират ползването на фирмени печати като условие за придаване на удостоверителна сила на издаваните от търговците документи. Законите за счетоводството, за митниците, данъчните закони и други не поставят това условие.

В този смисъл е и съдебната практика, която приема еднозначно, че печатът не е задължително условие за легитимация на търговските дружества, не е задължителен реквизит на издаваните от тях документи, не променя юридическата им сила и не поражда допълнителни правни последици. Договорите между юридически лица - търговци, може да бъдат със или без печат и това е въпрос на решение на страните. Обикновените печати са нещо като визитни картички, които всеки може да оформи и поръча по свой избор. Както не могат да ви откажат обслужване, защото не си носите визитка, така и не могат да го направят и поради липса на фирмен печат - както положен, така и изработен.

В реалния оборот обаче както публични, така и частни юридически лица продължават да държат на фирмения печат по аналогия с държавния. Частните банкови институции имат различна вътрешна политика в тази насока - някои не изискват фирмен печат за управление на банковите сметки, други дават избор на клиентите си, трети не само изискват печат при откриването на сметка, но и задължават търговците да полагат печата при извършване на всякакви разпоредителни действия със средствата по нея. В тези случаи подтекстът е, че фирмите без собствен печат са със съмнителна легитимност. Нещо, което споделят и много от контрагентите им, за които неподпечатаната фактура е абсолютно неприемлива като удостоверяване на плащането. Факт е обаче, че банките имат свободата да изискват фирмен печат като част от договарянето с клиента, а той може да приеме или не това условие.

"Заслугата" за институционализирането на фирмения печат е най-вече на данъчната и митническата администрации, които налагат ползването им със самите формуляри, които търговецът е длъжен да ползва. В тях е обозначено място с надписи "Подпис" и "Печат", като неполагането на който и да било от тези реквизити води до отказ за приемане на документа. Това важи за формулярите за регистрация по ЗДДС, при искане за издаване на удостоверение, при подаване на годишна данъчна декларация и т.н. Да отидете до данъчното без печат е като да отидете на война без оръжие, защото е безполезно да цитирате закона. Обичайна практика на НАП е да го заобикаля с вътрешни указания, които понякога тълкуват превратно или изопачават напълно съдържанието му. Ако стигнете обаче до съд, печатът или липсата на такъв няма да ви помогне в доказването на права. Тези обстоятелства може да бъдат ценени в рамките на общия доказателствен материал, но тежестта им ще е пренебрежимо малка и ще зависи изцяло от останалите доказателства по делото.  

Оскъдната регламентация и липсата на изисквания за изработка на фирмените печати създават несигурност и възможности за злоупотреби чрез имитации и технически подправки. Да се разчита на оригиналност и автентичност на печата е риск, който търговци и чиновници разпределят поравно и неутрализират със собствени усилия. Фирми и сайтове предлагат експресна изработка на всевъзможни по вид, размери, форма и цвят печати, приемайки поръчки онлайн и предлагайки куриерска доставка. Някои производители обещават ефикасна защита на фирмените документи въз основа на конкретната технология. Има и такива, които изискват от клиента актуално състояние и удостоверение от Агенцията по вписвания за дружеството в оригинал, упражнявайки своеобразен частен контрол върху неговата легитимност. Не е ясно обаче водят ли производителите свои регистри и контролира ли ги държавата съгласно Указа за печатите.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във