Параграф22 Daily

§22 Анализи

Формализмът - голям, зависимостите - грандиозни

В очакване Конституционният съд да се произнесе по жалбата на главния прокурор Иван Гешев срещу закриването на специализираните съд и прокуратура държавното обвинение демонстрира отново активност за прекрояване на наказателното законодателство. С познатия мотив за неадекватни текстове, които й пречат да работи, прокуратурата излиза периодично с предложения за промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекси. От това обикновено нищо не излиза, като липсата на сериозен отзвук е ясен израз на недоверие в ръководството й. Но и на липса на политическа воля за въвеждане на ефективна наказателна политика.

 

В началото на април при отчета на дейността си за последните три години ръководството на държавното обвинение припомни идеите си за промени в НК и НП. Направи го в странен "синхрон" с оценката на Гешев, че спецсъдът и спецпрокуратурата работели добре и тъкмо затова били закрити. На публиката беше спестено обяснението за високата ефикасност на специализираните съд и прокуратура, които работиха през цялото време по същите наказателни закони. Но пък бяха извадени отново оплакванията от формализма на процеса, който важи за всички наказателни съдилища.

С уверението, че предложенията са изготвени въз основа на сравнителен анализ с правните уредби на Франция, Германия и Италия, заместничката на Гешев Красимира Филипова посочи изрично

тежките изисквания за изготвяне на обвинителния акт

и за годността на доказателствата. Предложен беше облекчен режим за допускане на доказателствени средства при извършено при изготвянето им процесуално нарушение - те да не бъдат допускани само ако нарушението е съществено или поставя под съмнение тяхната достоверност. А преди седмица държавното обвинение обяви, че е внесло в Народното събрание експертни предложения за десетки изменения в Наказателния кодекс.

Предлага се отпадане на ограничението при множество наказания съдът да може да увеличава определеното общо най-тежко наказание максимум с една втора. В търсене на повече строгост прокуратурата отчита, че проблемите с множество престъпления и множество наказания, които се натрупват и наслагват, води до увеличаване на рецидивната престъпност. Предвидено е обаче налагане на наказания под минимума по отношение на подсъдими, които са допринесли съществено не само за разкриване и доказване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, но и за други тежки престъпления. Насърчителна е функцията и на разпоредбите, изключващи наказуемостта при последващо добросъвестно поведение

под формата на свидетелстване за тежки престъпления.

Посочен е пример с далия подкуп, който е съобщил за това доброволно, макар и не незабавно. В тази връзка е идеята за прилагане на единен подход чрез създаване на една обща норма за стимулиране на последващото положително поведение на дееца. Очертана е силна фигура на т. нар. „сътрудничещ свидетел“ като радикален начин за разкриване и доказване на деянията на лидерите на организираната престъпност. Приведен е доводът, че тази фигура е успешно приложима в редица европайски страни, докато у нас е частично и неефективно регламентирана.

По отношение на подкупа като класическо корупционно престъпление е предложението трите форми на изпълнителното деяние - обещаването,предлагането и приемането да бъдат уредени в отделни състави. Гвоздеят на прокурорските виждания в тази насока е декриминализиране на провокацията към подкуп и регламентирането й като позволена от закона дейност под формата на ново специално разузнавателно средство, осъществявано от служител под прикритие. Същевременно се предлага

засилен съдебен контрол като гаранция срещу злоупотреби. 

От прокуратурата предлагат и резервен вариант за провокацията на подкуп - ако не бъде декриминализирана, да се въведат за нея по-ниски наказания. 

„Отмяната на чл.307 от НК би имала огромен превантивен ефект. Много длъжности лица биха отказали предложения за подкуп поради риска да бъдат провокирани. Чрез успешна провокация може да бъде доказан и конкретен подкуп от страна на длъжностни лица, за които е публична тайна, че са корумпирани и имат стандарт на живот, напълно несъответстващ на доходите им. Самата възможност за правомерна провокация би обезкуражила редица длъжностни лица да вземат подкупи и би намалила корупционния натиск върху обществото“, мотивират се от държавното обвинение. От аргументите им става ясно обаче, че проактивният подход в европейските страни

не включва декриминализиране на пасивния подкуп,

при който деецът иска или приема рушвета.

Независимо от подозренията, че прокуратурата излиза конюнктурно с тази инициатива като форма на преграден огън срещу атаките към нея, факт е че някои от предложенията станаха исторически с подмятането и обсъждането им в продължение на години. Предишният прокурорски пакет за промени в наказателното законодателство беше изпратен на изпълнителната и законодателната власти през октомври 2020 г. И тогава беше обявено, че е проучен европейският опит, като акцент беше също върху спъващия процеса формализъм.  

„Стандартите на доказване и преди сме определяли като прекалено високи. Ако бъде възприето нашето предложение, ще се стигне до сериозен напредък по пътя към преодоляване на формализма и без да се изискват прекомерни спазвания на реда и формата, които често водят до невъзможност за постигане на справедливост. Всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства сега води до тяхната негодност. Веднъж допуснати, дори и елементарни нарушения, може да се окажат фатални.Това значително усложнява самия процес на доказване и често сме свидетели как поради допуснати нарушения се стига до оправдателни присъди, при ясни доказателства, сочещи както автора на престъплението, така и неговата вина“, заяви тогава Красимира Филипова.

Аналогични бяха и оценките й

за формализма в съдържанието на обвинителния акт: 

„Сега се налага изключителна детайлност, сложност, описание на едни и същи факти многократно. Така актовете стават от стотици, дори хиляди, страници. Това изключително усложнява процеса на изготвяне на обвинителен акт. За да се стигне до по-опростени актове и по-малко детайлизиране, трябва нормите да предвиждат по-малко изисквания. Фактите да се излагат в по-опростена форма. Във Франция обвинителен акт се внася само за най-тежките престъпления, а в Германия обвинителните актове са максимално опростени. Акценти са фактът на престъплението и участието на обвиняемия в него - няма излишно детайлно описание на фактическата обстановка“.

Че формализмът в наказателния процес е норма спор няма. Въпрос на баланс е доколко е нужен и доколко пречи за разкриване на обективната истина по делото и доказване на вината. Както и на прилагане на закона от съдии и прокурори шаблонно или според случая. При липсата на законово изискване едни и същи неща, включително конкретните състави на престъпленията, да бъдат преписвани многократно в обвинителния акт, тъкмо тази практика е наложена в наказателния процес. Канцеларщина и симулация на работа, които не само не водят до добро правораздаване, но често и прикриват отказа от него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във