Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ФУТБОЛЕН ФЕН НЕ ИСКА ДА Е БЪЛГАРИН ЗАРАДИ СЪДИИ

Футболен фен от Свищов е готов да се откаже от българското си гражданство, възмутен от родното правораздаване. Сагата на свищовлията Манчестър Левиджов продължава вече девет години и едва ли скоро ще завърши.
Всичко започва през 1999 година. Тридесет и шест годишният тогава Марин Левиджов от крайдунавския град гледа с приятели финала за купата на европейските шампиони между „Манчестър Юнайтед и „Байерн Мюнхен. Младият мъж е заклет фен на „червените дяволи още от 70-те години. Всичко в дома си е боядисал в цветовете на любимия си отбор. Червени са дори и радиаторите за парното и гиричките, с които сутрин прави всекидневната си тренировка. На 21 май Марин е на нокти. Тече 89-ата минута, а любимият му отбор губи с 1:0. Пред приятелите си той се зарича, че ако „Юнайтед бият, ще смени името си с това на отбора от Острова. След това става чудо. В 90-ата минута англичаните изравняват. Две минути по-късно в продълженията те отбелязват нов гол и мачът завършва 2:1 за „червените дяволи. На следващия ден Марин Левиджов подава молба в Районния съд в Свищов. Той иска да смени кръщелното си име Марин с това на любимия си отбор и да се казва Манчестър.
Съдиите в Свищов са шокирани. Такова нещо никога дори не им е и минавало през главата. Имали са случай някой от Асан да иска да стане Иван, но това за тях вече било прекалено. След кратко умуване съдът в Свищов не удовлетворява молбата на футболния фен. Той пък на свой ред обжалва пред Окръжния съд във Велико Търново. Тук магистратите явно са по-либерални, или пък са свикнали на по-големи дивотии, защото му разрешават да смени рожденото си име. Така запалянкото посреща Милениума с новото си име - Манчестър Здравков Левиджов. Това обаче не го устройва.
Година по-късно ексцентричният свищовлия подава нова молба в съда. Този път той иска да прибави към фамилията си като свой прякор или прозвище с тире втората част от името на любимия си отбор. Този път съдиите като че ли са по-сговорчиви и той бързо получава исканото и става Манчестър Здравков - Юнайтед.
Както се казва в една стара народна мъдрост обаче, шило в торба не стои. Виждайки благосклонността на Темида, свищовлията решава отново да подложи нейното търпение на изпитание. През 2003 г. той подава нова молба. Този път искането му е да постави „Юнайтед към личното си име, а не като прякор. Това искане очевидно идва в повече на съда. След отказа на магистратите в Свищов към тях се присъединяват и колегите им от Велико Търново. Според съдиите поредното искане на строителния работник е „явно немотивирано и дори въобще не заслужава да бъде разглеждано.
Темида отхвърля, Манчестър обжалва. В момента случая се намира във ВКС, който трябва да се произнесе окончателно по казуса. Според търновски юристи най-вероятно и висшата инстанция ще „пореже запалянкото. Той пък от своя страна се заканва, че дори и след отказа на ВКС няма да се предаде и ще продължи да води борба.
Впрочем ексцентричният строител показа не само на думи, но и на дела, че наистина е способен на радикални решения, за да постигне своето. През 2007 г. той най-сетне реализира най-съкровената си мечта - да отиде в Манчестър и да стъпи на стадион „Олд Трафорд. Докато е в Албиона обаче, нашето момче не си губи времето. С помощта на приятели той успява да се свърже с ръководството на българската църква „Св. Иван Рилски в Лондон. Какво е говорил пред местния свещеник запалянкото не е ясно. Фактът обаче е, че се завръща в България с един наистина уникален документ. Това е кръщелно свидетелство, подписано от свещеника на църквата. В него пише, че Манчестър Здравков Левиджов - Юнайтед доброволно сменя католическата си религия и приема православната.
Да смениш религията си в името на любимия си футболен тим е доста сериозно нещо. На поредното съдебно заседание родните съдии обаче не приемат този документ като доказателство. Въпреки че той е скрепен с официалния печат на Светия синод на Българската православна църква. Според тях кръщелното свидетелство няма никаква връзка с делото и не доказва причините, поради които подателят на молбата иска смяна на името си.
Самият Манчестър е възмутен от съдийското решение и твърди, че то може да доведе до много сериозни юридически казуси и прецеденти в бъдеще. „Според това кръщелно свидетелство аз се казвам Манчестър Юнайтед Левиджов. Ако реша да се оженя и да имам деца и те бъдат кръстени в църквата, ще приемат за своето бащино име цялото ми лично име - Манчестър Юнайтед. В същото време обаче според официалните власти човек с такова име не съществува. На тези деца ще им бъдат правени спънки на всяка крачка заради несъответствията в бащиното им име размишлява ексцентрикът.
Разочарован от нежеланието на българското правосъдие да удовлетвори и тази му молба, Манчестър е решил да предприеме радикални мерки. Ако ВКС му откаже, той ще заведе дело в Страсбург и ще поиска отказ от българско гражданство. Съдиите разрешават на хората от етническите общности да приемат небългарски имена като Изаура и Есмералда. От вестниците научих, че в Сливен има човек, който се казва Портокал Портокалов. А на мен вече толкова години ми създават пречки и спънки. Аз не искам да използвам за лично име нещо обидно и непозволено. Не искам да се казвам Адолф Хитлер. Името Манчестър Юнайтед се носи вече толкова десетилетия от един от най-великите световни футболни отбори. Защо да не мога и аз да го нося, пита той.
Мнението на местните магистрати по случая „Манчестър се раздвоява. Според едни той има право да носи каквото си иска име, стига то да не е вулгарно и нецензурно. Според други обаче непрекъснатите молби на свищовлията са откровена гавра с родното правосъдие. Привържениците на второто твърдение смятат, че случаят трябва да се разглежда много внимателно, защото може да доведе в бъдеще до сериозни прецеденти. „Ако сега му бъде разрешено да смени за пореден път името си, каква е гаранцията, че утре десетки вманиачени футболни фенове няма да поискат да се казват Ливърпул Иванов, Барселона Петрова, или ЦСКА Александров например. Всяко нещо трябва да има мярка. Левиджов трябва да е доволен и благодарен дори и само за това, че му позволиха да смени кръщелното си име от Марин на Манчестър, категорични са противниците на свищовлията.
И докато съдебните инстанции от Свищов и Велико Търново се чудят какво решение да вземат по стоварилия се върху главите им необикновен казус, самият Манчестър не бездейства. Той вече е кръстил домашната си котка Бекъм. Нищо че е женска. Важното е, че носи името на една от легендите на червените дяволи.
След преминаването на Димитър Бербатов в „Манчестър Юнайтед строителят е взел окончателно решение. Когато се ожени и има деца, първото от тях ще го кръсти на българския национал. Ако е момче, задължително ще го кръстя Бербо, а ако е момиче, ще видим. Защо не Берба например, вдига загадъчно вежди той. В главата на ексцентричния фен има и друга уникална идея. Четох някъде, че един също толкова запален футболен фен като мен дал на детето си имената на 11-те титулярни играчи на своя любим отбор, плюс резервите и треньора. Все още обмислям този вариант. Щом някъде по света това е възможно да стане, защо да не мога да го направя и аз. Обаче се опасявам, че отново няма да ми разрешат. Затова искам да приема друга народност. Надявам се, че там ще бъдат по-благосклонни към мен, е последната ексцентрична идея на свищовлията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във