Параграф22 Daily

§22 Анализи

Футболното хулиганство - войната, за която всички мълчим!

Агитките се държат като паравоенни организации, които са над закона

S 250 44a746ce 1f40 446a 8f4b e5ad6d888cae
S 250 b84e2c98 77f0 419b 97cc 49bacc12406b

Футболното хулиганство е блед спомен от кошмарно минало? Можеше да е така, но само ако държавата бе изпълнила поне една четвърт от заканите си това социално зло да бъде изкоренено завинаги. Говорим не само за днешната управляваща коалиция, а за всички осем парламента и десет редовни правителства, приемали "драконовски мерки" от 1991 г. насам. Заради бездействието им днес футболното хулиганство все повече прилича на война, в която ежедневно се водят както инцидентни, така и добре организирани уредени битки.

 

В последните месеци два инцидента, типични прояви на футболното хулиганство, разбуниха духовете.

В края на февруари "сини" ултраси сгащиха в автобус на столичния градски транспорт 14-годишен състезател по джудо на ЦСКА, съблякоха го гол до кръста и отнесоха като трофей горните части на клубната му екипировка. Навръх 3 март още един привърженик на ЦСКА стана жертва на непредизвикана агресия. Този път "сините джихадисти" взеха в плен само един нищо и никакъв шал, но за сметка на това успяха да докажат себе си по друг начин:

устроиха засадата пред Националното следствие

и пребиха "врага" с метална тръба така, че да ги помни цял живот!

По стечение на обстоятелствата, и при двата инцидента потърпевши бяха запалянковци на ЦСКА. За да не останат капо, „червени“ хулигани скоропостижно отмъстиха за нападенията над техни съратници.

В полунощ на 6 март,

млад левскар бе нападнат от петима-шестима души,

които са му нанесли удари по главата и са отнесли като трофей блузата му с надпис „Левски“.

Дали нападенията са провокирани от левскари или цесекари, или клубните реквизити са използвани за заблуда на противника, е без значение. Големият проблем е, че подобни хулигански прояви продължават да нагнетяват враждата между двете агитки и да поддържат жаждата за мъст в търсене на справедливост. Така че, ако държавните институции имат намерение да се справят с проблема, този път те не трябва да се фокусират върху издирването на конкретните нападатели, а най-после да съберат смелост и да потърсят отговор на въпроса "Защо?" И като го открият (защото това не би трябвало да е кой знае какъв проблем) - да вземат и да предложат адекватно решение на проблема.

Според "Доклад за радикализацията в България: заплахи и тенденции" на Центъра за изследване на демокрацията, публикуван още пред 29016 г.,

за повечето футболни привърженици насилието е определящ фактор

за тяхната идентичност. Някои футболни симпатизанти обясняват поведението си с т. нар. втора природа - "просто" изпитват удоволствие от физически сблъсци.

„Аз просто съм си такъв човек. Дори и ако не бях запален по футбола, щях да безчинствам. Такава ми е природата”, обяснява един от анкетираните фенове. Друг респондент сравнява футболното хулиганство с война в мирно време. И с вроденото желанието на мъжете да се бият и да взимат трофеи от враговете си. Тези „философски оправдания" може да звучат нелепо, но са си чиста истина. Друг е въпросът какво се крие зад тях - буйна кръв, избиване на комплекси за малоценност, изпит за приемане в глутницата или освобождаване на напрежението от социопати.

Тук е мястото да отбележим двата основни нормативни акта, които се борят с футболното хулиганство: Указът за борба с дребното хулиганство и Законът за опазването на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. И тъй като нападателите от столичния автобус не са пълнолетни, трябва да отметнем и Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Най-честите санкции (в случаите, когато въобще се стига до санкции), които предвижда нормативната уредба са парични глоби и забрана за посещение на спортни мероприятия за година-две. След това всичко си продължава по старому. Защото законодателят е забравил, че дивашката бруталност и агресията на ултрасите може да бъде санкционирана поне по още два начина - доживотна забрана за посещаване на спортни събития и лишаване от свобода за срок от една до десет години затвор (примерно). В зависимост от материалните щети и състоянието на пребитите (или потрошени) "врагове".

Нещо повече: вандализмът и хулиганството по и около стадионите все още се разглеждат като механичен сбор от индивидуални прояви, а не като

"активни мероприятия" на предварително организирани групи.

И затова все още слушаме и гледаме по новините за масови сблъсъци между агитки, а накрая т. нар. компетентни органи отбиват номера с индивидуални глоби и единични присъди.

Да вземем за пример миналогодишния октомврийски сблъсък между България и Англия на Националния стадион "Васил Левски". Десетки, ако не и стотици фенове издаваха маймунски звуци към гостуващите чернокожи футболисти. В крайна сметка обаче бяха задържани общо деветима "патриоти", а с обвинение се сдоби само един от тях. Защото единствено за него били събрани "достатъчно доказателства за хулиганство, открояващо се с изключителен цинизъм“.

Месец след расисткият скандал, ултрасите от "синята" фракция - „София Запад“, се похвалиха с откраднато знаме от базата на „Ботев“ (Пловдив). Хулиганите дори обявиха, че са готови да върнат знамето, ако феновете на „канарчетата“ се осмелят да се срещнат с тях очи в очи. В същия ден (13 ноември) в Русе, привърженици на „Левски“ и ЦСКА си спретнаха меле, тъй като

имали „сметки за оправяне“ още от 2017 година.

В следващите месеци пък на няколко пъти елитни клубове плащаха солени глоби заради расистки обиди на своите фенове по време на мачове.

Примерите могат да продължават до безкрайност, дори без да се връщаме много назад във времето. Ефективните присъди срещу футболни хулигани обаче се броят на пръстите на едната ръка. Очевидно българският футбол и неговите почитатели се нуждаят от тотален рестарт – не само на случващото се на терена, но по трибуните и улиците, които се превръщат в арена на хулигански изстъпления.

Facebook logo
Бъдете с нас и във