Ако Румен Радев спечели втори президентски мандат, главният прокурор Иван Гешев няма да дочака възможността да го разследва. Просто мандатът му на обвинител № 1 ще е изтекъл броени дни преди президентът да напусне поста си и да остане без имунитет. Но преди да стори това, Радев вероятно вече ще е подписал и указа за назначаването на следващия главен прокурор...
До този извод води решението на Конституционния съд от края на миналия месец. В него 12-те конституционни съдии единодушно записаха, че президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат разследвани и привличани към наказателна отговорност, докато траят мандатите им. А заради „непрекъсваемостта” на президентската функция, тяхната неприкосновеност може да трае общо 10 години – ако се кандидатират за повторен мандат и го спечелят. Президентите не губят имунитета си по време на предизборна кампания.
Сметките сочат, че следващият държавен глава
ще бъде избран догодина през есента,
но ще влезе в президентството през януари 2022 година (по традиция всеки нов президент се заклева пред Народното събрание на 19 януари, а встъпва в длъжност на 22 януари). Краят на мандата му също ще е през януари, само че през 2027 година.
Иван Гешев беше избран от Висшия съдебен съвет на 24 октомври 2019 година. След като Радев върна избора му „на поправителен”, съдебните кадровици го прегласуваха на 14 ноември 2019 година. А на 18 декември 2019 г. Гешев положи клетва и встъпи в длъжността, която ще заема седем години. Което значи, че ще трябва да напусне поста през декември 2026 година.
До декември 2026 година обаче нищо няма да е същото – съставът на Висшия съдебен съвет ще е различен, а е много вероятно политическата конюнктура в държавата също да е драстично променена. Въпросът е дали основните играчи в тази интрига ще се запазят дотогава – Радев може да не спечели втори мандат, а протестиращите явно нямат намерение да опразнят площадите, преди да "вземат главата” на Гешев.
Но ако в края на 2026 година Гешев и Радев са все още по местата си, пак Радев ще трябва да подпише указа за назначаването на следващия главен прокурор, преди да напусне „Дондуков” 1.
Гешев vs Радев
Конституционният съд всъщност се произнесе по искане на главния прокурор Иван Гешев, който постави 6 въпроса относно имунитета на президента, възможността да му бъде търсена отговорност при „държавна измяна” и „нарушение на Конституцията” и поиска да му бъде разяснено какво може и какво не може да прави прокуратурата по отношение на държавния глава.
Изненадващото питане на главния прокурор възбуди страстите през януари тази година. Тогава мнозина заподозряха, че Гешев се опитва да устрои лична вендета на Румен Радев заради унижението от връщането на кандидатурата му за главен прокурор "на поправителен" във Висшия съдебен съвет. Други пък се усъмниха, че прокуратурата може да е „впрегната” в предизборната кампания за избор на следващ президент.
Съмненията се подсилиха от последвалите събития, които все повече „стегнаха примката" около президентството: от прокуратурата първо пуснаха записи, в които "неустановен с категоричност мъж, който вероятно е президентът на републиката Румен Радев" водеше разговор с началника на ВВС ген.-майор Цанко Стойко по повод проверка на КПКОНПИ на президентската съпруга Десислава Радева.
Последваха проблемите на президентските съветници – двама от тях вече са с обвинения и се разследват за престъпен сговор и престъпления, свързани със службата им. Изтекоха и СМС на бизнесмена Пламен Бобоков с Prezident - Rumen Radev. Като за капак на 9 юли прокуратурата влезе да претърсва в президентството. Това пък отключи масовото възмущение на гражданите и те напълниха площадите, а Румен Радев излезе и призова „Мутри вън!”. Така започнаха протестите, които поискаха оставката на Гешев...
Прокуратурата - в принудителен "пас"
Само че всички прокурорски сюжети, които очевидно водят все към президента, сега ще трябва да изчакат края на мандата му – този или следващия.
Конституционният съд категорично препотвърди това, което всъщност се знаеше: че прокуратурата не може да извършва никакви действия по разследване, засягащи личните права на президента и че той не може да бъде привличан към наказателна отговорност, докато изпълнява длъжността си. Което означава, че е недопустимо никакво подслушване, проследяване, претърсвания, обиски, проверка на пощи и СМС-и или каквито и да било други ограничения на правата му.
"Конституционният съд намира за необходимо да отбележи, че извън наказателното производство е възможно личността на президента да се окаже обект на упражняване на властовия потенциал на държавни органи в случаите на проверки наказателноправни по естеството си. Имунитетът на президента би се оказал лишен от съдържание, ако в рамките на такива извънпроцесуални действия с наказателноправен характер бъде допуснато да се наруши неговата неприкосновеност. Въпросът за наличие на обвинение спрямо него може да възникне не само в рамките на фигурата на обвиняем, но и преди това, ако правният му статус може да бъде съществено негативно засегнат от действията, предприети от овластени за това органи в резултат само на подозрение, че поведението на президента би могло да осъществява престъпление. В тези случаи извънпроцесуалните действия могат лесно да прераснат в процесуални. Следователно, наказателната неприкосновеност на президента изисква да бъде защитен от всички действия, свързани с възможно реализиране на наказателна отговорност - процесуални и извънпроцесуални, които биха могли да нарушат неговите лични права и свободи...", написаха конституционните съдии.
Развръзката зависи от изборите
Съдиите обаче припомниха, че неприкосновеността защитава президента от наказателна отговорност само в пределите на неговия мандат, но не отменя приложимостта на наказателния закон след прекратяването му – т.е. падне ли имунитетът на Радев, прокуратурата ще може да извади всичко, което е събрала срещу него. А тя очевидно ще продължи да събира.
Освен това КС все пак допуска това: до излизането на президента от вастта, "органите по разследването не са лишени от възможността да събират и запазват доказателства, както и да привличат като обвиняеми лица, по отношение на които няма конституционна или законова забрана да бъде възбудено наказателно преследване. Единствената забрана, която ограничава органите по разследването, е извършването на такива действия, които пряко засягат личните права и свободи на президента или вицепрезидента, независимо дали изискват или не тяхното участие...".
Остава да видим кога и дали изобщо това, което е събирала прокуратурата за Радев, ще види бял свят. Всички възможни отговори обаче за съжаление ще зависят не толкова от правото и закона, колкото от резултатите в няколко избора, които пряко или косвено се свързват с политиката: за следващ президент, за следващ парламент, за следващия състав на ВСС, за следващия главен прокурор...
