Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Гимнастика за полицейското насилие

Приетият преди пет години и изменян двайсет пъти Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) се упътва към поредните корекции. Този път с цел преодоляване от текстовете му трябва да бъде изтръгнато полицейското насилие. За разлика от друг път, ведомството е решило да проведе широко обществено обсъждане, преди да предложи на кабинета законопроект с ново съдържание. Това обеща тази седмица заместник вътрешният министър Веселин Вучков на проведена кръгла маса, чието мото бе заклинанието: Полицейското насилие в България: Стоп сега!
Вучков заяви, че ръководството на МВР ще вземе за отправна точка на обсъждането заключенията на Европейския съд за защита на правата на човека в Страсбург в осъдителните решения срещу България. Казусите, в които държавата беше призната за виновна за допускане на полицейско насилие, са 27 за последните 12 години. Ще бъдат подготвени промени в ЗМВР, но ще влязат в действие само ако се стигне до съгласие, че разпоредбите, на които се основава употребата на сила от служителите на ведомството, създават предпоставки за злоупотреба. Става дума както за използването на оръжие, но и на помощни средства - белезници, палки, гумени и шокови патрони и т. н.
Като изключим правилото, че едно обсъждане по който и да било въпрос никога не е излишно, твърде вероятно е да се заформя поредната широка говорилня. В случая според казаното от Вучков е предвидено да бъдат включени представители на синдикалните организации в МВР и на правозащитните организации. Ще рече - МВР ще бъде представено от неговото ръководство и синдикатите, а обществото -
от три сдружения
Те са Български хелзинкски комитет, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, а също и Български адвокати за правата на човека.
Ако трябва да бъдем съвсем конкретни, в дъното на акцията е Българският хелзинкски комитет. Насловът на кръглата маса носи всъщност името на подетата неотдавна от неправителствената организация кампания под същото име. НПО-то беше подготвило и доклад, с който да убеди всички, че полицейското насилие в България е повсеместно и ежедневно, а полицаите пребиват и разстрелват невинни граждани за развлечение.
Какво казва докладът на Българския хелзинкски комитет? Присъдените от съда в Страсбург обезщетения по дела за полицейско насилие са 906 000 лева. В 23 от случаите държавата е осъдена и за последвали неадекватно разследване и съдебен процес. По девет от делата е причинена смърт с общо 10 убити, а броят на всички пострадали е 31. Делът на ромите сред тях е 11 души и според авторите на доклада е несъразмерно голям. Няма нито един ефективно осъден или дисциплинарно наказан полицай по тези случаи, някои дори са повишени. В един от случаите насилниците получават условни присъди, в друг Върховният касационен съд ги оправдава, в трети е изтекла давността заради протакане на производството, в четвърти военният съд отказва да гледа делото и два пъти го връща на прокуратурата на основания, които съдът в Страсбург намира за невалидни. В останалите случаи прокуратурата не е внесла обвинения в съда.
Така обобщени нещата стряскат. Насилието си е насилие и насилниците трябва да бъдат осъдени. А жертвите са си жертви и трябва да бъдат обезщетени. Щом държавата не го прави, ще го прави съдът в Страсбург. Но оттук насетне трябва да бъдат попитани правозащитниците, писали доклада, защо в него липсват ключови данни. На първо място е пропуснат елементарен сравнителен анализ със страните членки на Европейския съюз. Той трябва да отчете както абсолютния брой на осъжданията в Страсбург, така и разпределението им по години и съотношението им с броя на населението. И не само това. За да се получи
точна картина
и обяснение на тази статистика, трябва задължително да се отчете истинският брой (не този в отчетите на прокуратурата и дори не този в отчетите на МВР) на извършените престъпления в страната, а той е ключовият показател за общата криминогенна обстановка. От тази съпоставка ще стане ясно в какви условия работи българският полицай, чиито нерви няма как да са по-железни от тези на колегите му във Франция, в Германия, във Великобритания и т. н. Няма го и броят на убитите и пребити по време на служба полицаи. А колкото до несъразмерния дял на полицейското насилие срещу ромите, чиято защита Българският хелзинкски комитет е прегърнал като своя водеща кауза, в доклада са пропуснати данни относно дела на престъпленията, извършени от тази част от населението.
Всъщност широкото разглеждане на проблема води до съвсем различни изводи. В тотално криминализирана страна като България, чиято масова престъпност е без аналог в Европейския съюз, в която полицията едва смогва дори да изчете заявителските материали, а съдът твърде често решава в полза на престъпниците, 27 осъдителни решения в Страсбург за 12 години не са никакво чудо. Че МВР скатава свои хора, които са посягали, съмнение няма. Така действат всички МВР-та по всички земни кълба. Тези хора трябва да понесат отговорност. Но ако ръководствата на ведомството отказват да им търсят дисциплинарна отговорност, какво правят прокуратурата и съдът?!
Тук стигаме до подтекста на всички подобни правозащитни инициативи. Те внушават, че вината е изцяло на МВР, което не е вярно. Ведомството, което през годините ту беше лишавано, ту беше претоварвано с разследващи функции, е всъщност по-малкият виновник. По-големият е съдебната система, която трябва да внася обвинителни актове и да произнася присъди. Същата тази съдебна система, която не си е свършила работата по тези 27 случая, съсипва вече две десетилетия живота на десетки хора и унищожава държавността с убийствени темпове. И къса нервите на полицаите, които не виждат полза от труда си дори когато се стараят.
Цитираната на кръглата маса резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от януари, в която България беше посочена като страна с тежки системни дефицити,
сочи държавата, а не МВР
като отговорна за тази тенденция. ПАСЕ изтъква, че България трябва да вземе спешни мерки, за да избегне бъдещи случаи, подобни на тези в миналото, свързани със смърт и нечовешко и унизително третиране от страна на органите на реда.
Участниците на кръглата маса, сред които бяха председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска, заместник-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев, омбудсманът Константин Пенчев, началникът на отдел Охранителна полиция в МВР Николай Григоров, се изказаха в полза на промяната на полицейския закон, но с добавката, че прокуратурата, следствието и съдът също са длъжни да реформират практиката си по отношение на полицейската бруталност, за да се преустанови безнаказаността на полицаите. Пенчев предложи и създаването на независим превантивен орган, който да контролира вътре в полицейските управления за случаи на насилие.
Стана ясно обаче и друго: в понеделник, ден преди провеждането на кръглата маса, констатациите в доклада на Българския хелзинкски комитет са били разгледани и на заседанието на комисията за защита на правата на човека във вътрешното министерство. Заседанието е председателствано от шефа на охранителната полиция Милчо Енев и в него взели участие представители на всички областни дирекции на полицията в страната. Енев тръгнал да ги убеждава в необходимостта да бъде орязано правото кога полицаите да действат силово, но повечето от полицейските шефове остро се противопоставили на евентуална промяна в регламентацията за ползване на оръжие и на помощни средства. Иначе казано, полицаите не искат да стоят с отпуснати ръце срещу престъпниците, докато разни хора си чешат езиците на кръгли маси по темата що е абсолютна необходимост и как се спазва стриктна пропорционалност при употребата на сила, когато насреща стоят група побеснели футболни фенове или примерно пияни роми.

В каре с шрифт или подложка:

Центърът на евентуални промени в законовата уредба според организаторите на кръглата маса е спазването на европейските стандарти, които да гарантират, че полицията ще прилага сила само при абсолютна необходимост и стриктна пропорционалност. Предлагат се промени освен в ЗМВР и в Закона за отбраната и въоръжените сили, в Правилника за структурата и организацията на дейността на служба Военна полиция и в Наредба № Н-22 от 9 септември 2009 г. за условията и реда за използване на физическа сила, помощни средства и оръжие от органите на служба Военна полиция. Това е свързано и с обучение на служителите кога да употребяват сила и оръжие.
За главен виновник беше посочен чл.72 от ЗМВР, който оставял изцяло на субективната преценка на полицаите кога и каква сила да използват. Това обаче не е вярно.
Член 72, ал.1 казва, че при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин. В ал. 3 пък са изброени изчерпателно допустимите помощни средства: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети. Ал. 4 сочи, че редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
Ето и текстът на чл. 73 от ЗМВР:
(Ал. 1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
(Ал. 2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.
(Ал. 3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване на живота на лицата, срещу които са насочени.
(Ал. 4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на целта на приложената мярка.
(Ал. 5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.
А следващият чл.74 определя изчерпателно случаите, в които полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка със и без предупреждение - при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие, срещу лица, оказали въоръжена съпротива, при освобождаване на заложници и отвлечени лица, при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга, за предотвратяване на бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер. Има го и изискването при използване на оръжие да бъде пазен по възможност животът на лицето, срещу което оръжието е насочено, както и да не се застрашават животът и здравето на други лица.
Тоест законовите гаранции за адекватна употреба на сила от полицаите са налице и не е ясно с какво те ще станат по-добри, ако се добавят понятия като абсолютна необходимост и стриктна пропорционалност. Прокуратурата и съдът могат и сега да търсят наказателна отговорност на насилниците, вместо да се оплакват като ракетата в кривия космос. А полицаите с право се безпокоят, че подобни правозащитни излияния целят да стегнат примката около врата им в полза на престъпниците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във