Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ГЛАСЯТ ЗАМЕСТНИК ПРАВОСЪДЕН МИНИСТЪР ЗА ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР

Битката за членове на новия Висш съдебен съвет (ВСС) приключи, но на хоризонта се задава друга надпревара - за състава на Инспектората към кадровия орган на Темида.
С четвъртата поправка в конституцията от февруари тази година Народното събрание създаде новото звено към съвета. Според чл.132а, ал.2 от основния закон Инспекторатът се състои от девет служители и от главен инспектор. Те се назначават за срок от пет години от Народното събрание с гласовете на две трети от народните представители.
Но структурата не беше създадена, защото се чакаше приемането на новия Закон за съдебната власт (ЗСВ), който бе окончателно гласуван на 7 август тази година и влезе в сила на 11 август.
Според §7 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСВ: Предложения за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят до 15 октомври 2007 година. Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в едномесечен срок от деня на избора им.
Откакто се разбра, че ще има ново звено към ВСС, в публичното пространство вече се завъртяха няколко имена, които евентуално могат да го оглавят. Най-напред за главен инспектор бе спряган председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, чийто мандат изтича на 20 ноември. Но някои магистрати поставиха под съмнение възможностите му да бъде убедителен, т.е. те не можеха да си представят по какъв начин той ще накара 160 депутати да го подкрепят за този пост.
Причината е, че неведнъж през годините председателят на ВКС демонстрира симпатията си към синята идея. Той безрезервно подкрепяше СДС по времето на Иван Костов, а по-късно и ДСБ.
През лятото още едно име на евентуален кандидат се появи по страниците на вестниците - това на шефката на отдел Инспекторат към Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова. Но през последните седмици се заговори, че тя по-скоро може да бъде избрана за обикновен инспектор, а не за ръководител, защото имало и други достойни претенденти.
Един от тях бил бившият директор на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров. Откакто той бе принуден да подаде оставка, заради корупционния скандал с бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, определени кръгове в Народното събрание му търсят подходяща за положението му длъжност, гласи мълвата. Какво му е положението на Александров само той си знае, но доколкото Параграф 22 успя да научи, БСП и НДСВ са твърдо против той да оглави Инспектората към ВСС. Първите, защото вече си имат собствен кандидат за този пост, вторите все още се надяват да намерят такъв.
Кандидатът на червените е заместник-министърът на правосъдието Ана Караиванова-Давидова.
Дълги години Караиванова е работила като юрист. Започнала е през 1972 г. като стажант-юрист в Софийската адвокатска колегия. Година по-късно става заместник районен прокурор на Ямбол. През 1976 г. се премества като следовател в Провадия. Три години по-късно става заместник районен прокурор на София, а от 1981 до 1991 г. е заместник градски прокурор в столицата.
Била е депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание, а от 1997 г. до 2005 г. е адвокат. На 7 септември 2005 г. е избрана за заместник-министър на правосъдието.
Простата аритметика показва, че тя отговаря на изискването за главен инспектор по отношение на юридическия стаж - според чл. 42, ал. 2 от ЗСВ трябва да има поне 15 години зад гърба си като юрист. Що се отнася до необходимите нравствени качества, които трябва да има кандидатът, то нещата са много елементарни. Човек сам може да си направи изводите дали Народното събрание обръща внимание на тях. Необходимо е само да си припомни спорните 11 души, избрани за членове на ВСС от парламентарната квота.
Ана Караиванова може да е добър вариант за БСП за поста главен инспектор, но дали коалиционните партньори на червените ще се съгласят да я одобрят. Най-вероятно те ще искат да настанят свои хора на поста по две прости причини. Първата е главният прокурор.
Миналата година ВСС избра за обвинител №1 Борис Велчев, който до 23 февруари 2006-а бе правен съветник на президента Георги Първанов. Колкото и Велчев да отрича, че изборът е бил политически, май никой не му вярва. Самите членове на съвета неведнъж са признавали, че кандидатите за главен прокурор и председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са им били налагани от политическите сили.
Значи, червените вече имат свой човек на върха на съдебната пирамида. Но тия дни, както се казва по друг повод, ВСС ще избира председател на ВКС. Според последните новини от площад Народно събрание управляващата коалиция ще подкрепи за поста друг президентски съветник, а именно Лазар Груев - отново човек на БСП.
Жълтите също не могат да се оплачат от липса на свои хора в съдебната система - през март 2004 г. тогавашният заместник-председател на парламентарната група на НДСВ Константин Пенчев бе избран с 19 гласа за от ВСС за шеф на Върховния административен съд. Така че поне двама коалиционни партньори вече са си изстреляли куршумите.
Сега единственият свободен пост, който остава в органите на съдебната власт, е този на главния инспектор на Инспектората към кадровия орган на Темида. А единствената управляваща партия, която няма свой човек, е ДПС. Така че, ако управляващата коалиция държи да има някакво равноправие, то хората на Ахмед Доган имат пълно право да претендират за вакантното място. Но дали другите две политически партии ще отстъпят е въпрос на сделки. И както каза висш магистрат съвсем наскоро: Такива пазарлъци предстоят, че на обществото свят ще му се завие. Ще видим кой ще предложи най-добрата сделка. Пък после на нас да ни е яка гърбината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във