Параграф22 Daily

ПАРОДИЯТА НА ПРЕХОДА-9

Годината, в която МВР изпуши

Михаил Миков - министърът, разрешил затриването на ГДБОП, защото нямало организирана престъпност

S 250 0df734e1 bb7b 401a b6c4 3d11561198ea

След фиаското на Румен Петков като вътрешен министър, правителството на тройната коалиция - БСП/ДПС/НДСВ прати начело на вътрешното министерство юристът Михаил Миков, който успя да изкара година и три месеца на ветровития връх на най-консервативната силова структура в държавата (24 април 2008 - 27 юли 2009 година). "Категорично няма мафия!... Разбира се, имаме много сериозни проблеми с организираната престъпност, проблеми, които са не само наши, но и на целия Европейски съюз", отсече той пред медиите три дни, след като пое кормилото на МВР.

 

Събитията, през които вътрешното ведомство премина за годината, когато Миков бе министър, обаче разкриват, че симбиоза между политическия елит и организираната престъпност, каквато всъщност е мафията, има. 

Едно от проявленията й бе неглижирането на вътрешното министерство, за сметка на новия любимец на властта - Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Както е известно, тя бе създадена по идея на премиера Сергей Станишев. Законът бе гласуван от депутатите в края на 2007 г. и влезе в сила на 1 януари 2008 година. Още в първата си година, ДАНС произведе толкова скандали и гафове, че се превърна в най-обсъжданата служба през... следващата петилетка!

Докато управляващите дооформяха ДАНС като удобна маша, МВР преживя поредица от трусове:


- на 18 март 2008 г. бе арестуван заместник-шефа на ГДБОП Иван Иванов;

- седмица по-късно - с мотива злоупотреба със служебно положение - бе задържан бившият главен секретар на МВР Илия Илиев;

- на 13 април подаде оставка вътрешният министър Румен Петков, след като се разбра, че се е срещал с "оперативно интересните лица" Пламен Галев, Ангел Христов и Алексей петров;

- през месец май избухна скандалът около разработката "Сови" на ГДБОП (за корупция в митниците) и оперативното дело "Лиани" на антимафиотите (за незаконното финансиране на ДПС от т. нар. дървена мафия).


Заради част от тези скандали, МВР-шефът Михаил Миков така беше намачкан от опозицията, че управляващите му съпартийци тотално обезличиха ГДБОП и прехвърлиха голяма част от задачите й на ДАНС.

На пръв поглед беше логично ГДБОП да понесе негативите от поредицата скандали, свързани с дейността ѝ. Истинската ѝ вина обаче беше малко по-друга: дирекцията трябваше да бъде разбишкана, защото нейното ръководство позволи да бъдат огласени деликатни интимности от задкулисното съешване на политическия елит с организираната престъпност. Накрая бе "прочетена" и БСП-присъдата: "ГДБОП е неправилно структурирана и има сериозни проблеми с взаимодействието си с останалите звена на МВР!"

През юли 2008 г. бе приет новият Закон за МВР, в който ведомството беше вместено в пет главни дирекции: "Криминална полиция", "Охранителна полиция", "Гранична полиция", "Пожарна безопасност и спасяване" и "Досъдебно производство". Непослушната ГДБОП бе претопена от "Криминална полиция", а борбата с организираната престъпност бе сведена до констатацията... "Организирана престъпност няма!"

Така най-чувствителната информация за разработките по линия на икономическите престъпления - източване на ДДС, стокова контрабанда, далавери с акцизни стоки, злоупотреби с обществени поръчки и т.н. - бе капсулирана и прибрана на тъмно и сигурно. А МВР-шефът Михаил Миков, година по-късно, сдаде властта с лежерното самохвалство "В България няма мафия..."

 

Пожарът на бунта запуши

В МВР настъпи истинска летаргия, дължаща се на липсата на яснота около организационната реформа, така и от съпътстващата я финансова обосновка. На фона на заплатите от сорта на 2500 лв. за шеф на сектор в премиерската галеница ДАНС, в МВР нямаше как да вирее работен ентусиазъм. Предвиденият за 2009 г. бюджет бе 1.033 млрд. лв., от който за заплати трябваше да заминат около 90% от средствата. МВР получи крайно недостатъчно увеличение от 35 млн. лв., с което нямаше как да се изпълни обещанието на министър Михаил Миков за подобаващо заплащане на полицаите. Реформа с цел значително повишаване на възнагражденията в системата на МВР - това бе третият приоритет, посочен от него, когато се представи на ръководния състав на министерството на 24 април 2008 година. Реформата така и не се случи и се стигна до невиждан в историята на вътрешното ведомство прецедент - протест на униформените служители. Като за първи опит протестът беше символичен - с мълчаливо присъствие на определени места или още по-мълчаливо пушене пред сградите на МВР в София и останалите областни градове. 

 

Годината на похитителите

През 2009 г. се появи нов бизнес, който беше и същинска гавра с МВР - застраховка срещу отвличане, услуга, предлагана от компанията Лев Инс, с партньорството на известната Лойдс. От компанията се похвалиха, че новият продукт е съобразен с българското законодателство. Питането обаче беше дали самото българското законодателство е съобразено с феномена отвличане на хора и какви ги върши вътрешното министерство.

А статистиката на отвлечените беше повече от черна. Михаил Краус, малкият син на бившия транспортен министър Вилхелм Краус, бе отвлечен през октомври 2007 г. Нападателите му поискаха откуп от над 1 млн. евро, сумата беше отказана, заради което престъпниците отрязаха малкия пръст на дясната ръка на Михаил и го изпратиха на близките му. След преговори те получиха 300 000 евро и Краус бе освободен.

През май 2008 г. бе отвлечен и бизнесменът Ангел Бончев. При предаване на откуп от съпругата му Камелия и тя беше отвлечена. После като на театър похитителите поискаха 157 000 евро за главата й да бъдат дарени за благотворителност. Сред похитените бяха бизнесмените Киро Киров и Вене Сотиров, шефът на бургаската фирма Гранити Стоян Стоянов...

През 2009 г. вътрешният министър Михаил Миков и представители на МВР бяха привикани от тогавашния премиер Сергей Станишев, за да докладват какви мерки са предприети срещу зачестилите отвличания на бизнесмени. МВР предложи изменения в Наказателния кодекс (НК), които се отнасяха до процеса на подготовка и организация за отвличане (инкриминиране на подготовката), както и фиксиране на отговорност за съучастие; премахването на така наречените анонимни SIM карти, използвани от престъпниците при контакта и изнудването на близките на жертвите; текстове, позволяващи превантивно блокиране на сметките на семействата на отвлечените. Оказа се, че повечето от предложенията, направени през 2009 г. всъщност са били  формулирани още през 2008 г. след отвличането на Ангел Бончев. И така доказаха, че дори и законодателството в България е кампанийно, а не плод на стратегия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във